Снимка: iStock

Когато през януари 2025 г. Банката на Япония повиши основната си краткосрочна лихва до 0.5%, това бе възприето като исторически завой след десетилетия на нулеви и отрицателни лихви. Оттогава централната банка запази статуквото, аргументирайки се, че е нужно време, за да се оцени ефектът от американските тарифи върху японската икономика. Но сега все по-ясно се очертава следващият етап: нормализация на политиката. Бившият член на борда Макото Сакураи, човек с тесни връзки с настоящите политици, прогнозира, че лихвите ще достигнат 1.5% преди изтичането на мандата на управителя Кадзуо Уеда през 2028 г. Това означава поне четири нови покачвания – едно до края на тази година, две през 2026 г. и още едно или две преди март 2028 г.

Сакураи аргументира прогнозата си с няколко фактора. Първо, японската икономика се оказа устойчива. Големите компании реализират значителни печалби благодарение на повишаването на цените и на слабото йене, което стимулира износа. Второ, корпоративното настроение и печалби, които ще бъдат отчетени в тримесечното проучване „Tankan“ на 1 октомври, вероятно ще покажат достатъчно сила, за да оправдаят ново повишение на лихвите още през октомври или декември. Интересен детайл е, че на последното заседание двама от деветимата членове на борда гласуваха против запазването на лихвите – знак, че вътрешната дискусия се променя и че това може да е умишлен сигнал към пазарите.

Ситуацията обаче не е еднопластова. Рисковете от американските тарифи остават. Липсата на достатъчно данни за реалното им въздействие върху японската икономика прави всяко решение трудно. Ако ефектът се окаже по-силен от очакваното, покачванията може да бъдат отложени. Сакураи признава, че несигурността остава, но подчертава, че общата тенденция към нормализация вече е необратима.

Друг ключов елемент е политиката на САЩ. Вашингтон, при администрацията на Тръмп и с министър на финансите Скот Бесент, следва политика на слаб долар. Бесент дори предупреди, че Банката на Япония е „зад кривата“ в борбата с инфлацията. Това е директен натиск върху Токио да ускори нормализацията. В допълнение, през септември САЩ и Япония публикуваха съвместно изявление, че остават ангажирани с „пазарно определени“ валутни курсове. Това на практика е предупреждение от Вашингтон към Токио да не се намесва директно на валутния пазар в опит да ограничи поскъпването на йената.

Тук се очертава интересен парадокс. Докато Федералният резерв в САЩ вече е в цикъл на понижения, Банката на Япония се готви за покачвания. Тази разминаваща се динамика естествено ще доведе до засилване на йената спрямо долара. Сакураи открито казва: „Като тенденция ще видим силна йена.“ Това може да донесе нова глава в глобалните валутни войни, тъй като по-скъпата йена традиционно удря японските износители. Но този път, заради комбинацията от по-високи лихви и вътрешна устойчивост на икономиката, ефектът може да бъде по-балансиран.

Пазарите вече започват да калкулират тази перспектива. Повишаването на лихвите до 1.5% изглежда скромно в глобален план, но за Япония това е драматичен обрат. Десетилетия наред местните инвеститори бяха свикнали с евтин кредит, което тласкаше капитали в чужбина. Нормализацията ще промени посоката на паричните потоци. Японските облигации ще започнат да привличат отново търсене, доходността им ще нарасне, а глобалният „carry trade“, в който инвеститорите заемаха в йени, за да купуват по-доходни активи другаде, ще започне да се разплита. Това може да предизвика турбуленции далеч отвъд Япония – особено на пазарите на развиващи се икономики, които силно зависят от външни капитали.

На вътрешно ниво, по-високите лихви ще променят динамиката за домакинствата и компаниите. Банковият сектор ще бъде големият победител, тъй като ще увеличи маржовете си от кредити. За компаниите с високи нива на дълг обаче предстоят по-тежки времена, защото цената на финансиране ще расте. В същото време потребителите могат да усетят и положителна промяна – с възстановяване на реалната стойност на спестяванията и край на дългата ера на „наказателни“ отрицателни доходности.

Глобалният контекст също не може да се игнорира. САЩ влизат в период на понижения на лихвите, Европа е в стагнация, а Китай се бори със структурни проблеми. Япония, с решението си да върви към нормализация, може да се превърне в изненадващото „safe haven“ за капиталите през втората половина на десетилетието. Това би било радикална промяна на ролите и може да доведе до ребалансиране на глобалния капиталов пейзаж.

В заключение, покачването на лихвите от Банката на Япония не е просто локална политика, а сигнал за края на една епоха и началото на нова. Япония излиза от сянката на дефлацията и отрицателните лихви, и ако прогнозата на Сакураи се реализира, то до 2028 г. страната ще бъде отново играч, който диктува тенденциите, вместо да ги следва. За инвеститорите това означава едно – да гледат внимателно към йената и японските облигации, защото промяната в Токио може да предизвика верижна реакция в целия свят.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.