Снимка: Istock

Инфлационните камбани отново зазвъняха. Юли донесе неприятна изненада както на потребителите, така и на пазарите – цените тръгнаха нагоре, а страховете за нова вълна на поскъпване се върнаха с пълна сила. Най-големият ръст на цените на едро за последните три години и половина стъписа Уолстрийт, но въпросът е дали наистина сме на прага на ново тарифно-инфлационно ускорение или става дума за временен шум.

Данните определено не звучат успокояващо. Индексът на потребителските цени показа най-голямо месечно увеличение от половин година, което изтласка годишния темп отново над 3%. Само преди шест месеца очакванията бяха, че инфлацията ще се приближи до целта на Федералния резерв от 2%, но след началото на търговските войни и новите мита този сценарий изглежда все по-малко вероятен.

Особено тревожен беше ръстът в цените на едро, който отразява колко компаниите си прехвърлят разходите една на друга. Обикновено този процес не спира дотам – по-високите разходи на бизнеса почти неизбежно се пренасят върху крайния потребител. Въпреки това индексът на потребителските цени показва по-скоро постепенно, отколкото рязко ускорение, което подсказва, че картината е далеч от еднозначна.

Компаниите всъщност се оказаха изненадващо сдържани в повишаването на цените. След като още в края на 2024 г. стана ясно, че новите мита ще влязат в сила, мнозина започнаха да трупат запаси и да се подготвят. Това даде възможност да задържат крайните цени стабилни поне временно. Други просто изчакваха да видят колко високи ще са реалните тарифи и как това ще удари техните разходи. Трети пък си позволиха да поемат част от удара благодарение на рекордни маржове, натрупани в предходните години на силни печалби.

Резултатът е, че през 2025 г. потребителските цени се движат по-скоро на малки стъпки нагоре, отколкото с резки скокове. Въпреки това в юли инфлацията изненада с ръст именно в „ядрото“, което изключва храни и енергия и е по-добър индикатор за бъдещите тенденции. Годишният темп на базисната инфлация се покачи от 2,8% на 3,1% – движение, което може да изглежда малко, но е сигнал, че процесът не е овладян.

Нещо повече – услугите отчетоха двойно по-бърз ръст в цените спрямо стоките. Това е обезпокоително, защото услугите не се влияят пряко от митата. Ако тарифите бяха основният двигател, поскъпването щеше да е ясно видимо при автомобилите, електрониката и дрехите. Вместо това виждаме обратното – умерено движение при стоките и ускорение при услугите. Самият президент на Федералния резерв в Чикаго, Остън Гоулсби, призна, че това го прави „неспокоен“, защото очевидно факторите са други, а не просто тарифите.

Ръстът на цените на едро също повдигна въпроси. В рамките на юли видяхме поскъпване на кафе, мебели, уреди, метали и електроника – категории, силно зависещи от вноса и съответно от митата. Но същевременно се отчетоха и необичайни скокове, например зеленчуците, които поскъпнаха с 39% само за месец – ниво, което е трудно да се задържи.

Още по-любопитен беше ръстът в търговските маржове, една категория в индекса на производствените цени, която икономистите отдавна гледат със съмнение. По логика митата би трябвало да свиват маржовете, ако търговците поемат част от по-високите разходи. Но данните показват обратното – маржовете растат, което може да значи, че бизнесът е уверен, че ще успее да прехвърли разходите върху потребителите.

Общата картина е противоречива. Няма признаци за експлозивна инфлация, но посоката остава нагоре. В комбинация с несигурността около митата и смесените сигнали от цените на едро и на дребно, рискът е инфлацията да се окаже по-упорита, отколкото Фед и пазарите се надяваха. За инвеститорите това означава една проста истина – надеждите за бързо връщане към ниски лихви може да се окажат твърде оптимистични.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.