Снимка: iStock

Милиони барели петрол продължиха да преминават през Ормузкия проток през уикенда, въпреки че Иран отново заяви, че е затворил най-важния енергиен морски коридор в света. Така кризата около протока влезе в нова фаза - не толкова на пълна физическа блокада, колкото на битка за контрол върху маршрута, риска и политическия разказ.

На хартия Техеран твърди, че Ормуз е затворен. На практика корабният трафик показва по-сложна картина. Няколко натоварени петролни супертанкера с общ капацитет около 8 млн. барела са били засечени да навлизат или да се движат в района на протока в събота и неделя. Част от тях са използвали южния маршрут покрай бреговете на Оман, преди да изключат автоматичните си сигнали за проследяване. Един от корабите по-късно отново се е появил на екраните, след като вече е достигнал Оманския залив.

Този детайл е важен, защото показва, че Вашингтон и Техеран в момента описват две различни реалности. Иран настоява, че има контрол върху водния път и че северният коридор е единственият разрешен маршрут. Американските военни обаче твърдят, че могат да защитават движението по южния маршрут край Оман. Ако танкерите продължат да преминават оттам, това ще подкопае иранското послание, че протокът е ефективно затворен.

Ормуз не е обикновен морски проход. През него преминава огромна част от световния износ на петрол и втечнен природен газ от Персийския залив. Затова всяко съобщение за блокада веднага се превръща в глобален пазарен риск. Но сегашната ситуация показва разлика между политическа декларация и реална оперативна блокада. Иран може да обяви затваряне, да плаши с контрол, такси и разрешителни, но докато танкери преминават, пазарът ще оценява риска по-внимателно, а не автоматично като пълно прекъсване на доставките.

Американското централно командване съобщи, че през протока са преминали над 17 млн. барела петрол, въпреки иранските твърдения за затваряне. Паралелно с това морски координационен център е уведомил корабите, че могат да използват южния маршрут край Оман и през деня, и през нощта, при включени транспондери, радари, навигационни светлини и нормална радиовръзка. Това е ясен сигнал към търговските компании, че САЩ се опитват да наложат алтернативна реалност на сигурност - трафикът може да продължи, ако корабите се движат по защитената южна линия.

Същевременно рискът не е изчезнал. Пакистан съобщи за потвърдена мина по южния маршрут, а част от корабите продължават да изключват сигналите си при преминаване през чувствителни зони. Това поведение не говори за нормализиране, а за адаптация към среда, в която всяко плаване носи военен, застрахователен и политически риск. Корабособствениците, производителите и търговците вече не гледат само дали протокът е „отворен“ или „затворен“. Те трябва да оценяват кой маршрут е по-безопасен, дали военният ескорт е достатъчен и дали Иран може внезапно да промени правилата.

Сред конкретните движения се открояват няколко танкера. Gulf Sunrise, превозващ около 2 млн. барела саудитски петрол за Япония, е преминал към Оманския залив, след като е изчезнал от системите за проследяване в близост до протока. Други кораби, включително Angola B и Monaco Loyalty, също са били засечени около ключови точки на маршрута. Два по-малки танкера с капацитет около 1 млн. барела всеки са били на курс към оманската линия.

Наред с тях три свързани с Индия супертанкера - Desh Vibhor, Desh Vaibhav и Sanmar Herald - са били забелязани в Оманския залив и Арабско море, след като по-рано са сигнализирали опит за преминаване през Ормуз. Те превозват общо около 6 млн. барела иракски и кувейтски петрол. Маршрутът им край иранския остров Кешм предполага, че може да са използвали трасето, което Техеран смята за допустимо.

Това разделение между „ирански“ и „омански“ маршрут е същинската новина. Ормуз вече не е просто въпрос дали корабите минават, а под чий политически чадър минават. Иран иска да покаже, че контролира входа и изхода на Персийския залив. САЩ искат да докажат, че могат да гарантират свободно корабоплаване без иранско разрешение. Между двете позиции се намират танкерите - физическите носители на петрола, върху които се измерва реалната сила на всяка заплаха.

Пазарната логика засега е по-сдържана от политическата реторика. Докато потокът продължава, няма пълен шок в предлагането. Но преминаването „на тъмно“, предупрежденията за мини и спорът за разрешени маршрути означават, че рискът остава вграден в цената на енергията. Ако една мина, един инцидент или една погрешна военна преценка прекъснат дори частично движението, реакцията на петрола може да бъде много по-рязка от сегашната.

В този смисъл Ормуз не е затворен така, както Иран твърди, но не е и отворен така, както пазарът би искал. Протокът работи под напрежение, с военна защита, изключени сигнали и конкуриращи се претенции за контрол. Това е междинното състояние, което често е най-опасно за пазарите - доставките още текат, но доверието в нормалния ред вече е нарушено.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.