Снимка: Istock

В свят на повишени лихви и нарастваща несигурност, милиони инвеститори по света решават да "седят настрана" – в парични сметки, краткосрочни депозити и пазара на пари. И донякъде са прави – доходността по тези инструменти изглежда изкушаваща: 4% в IBKR, 5.3% при някои US money market фондове, дори над 6% в някои балкански банки.

Но тук идва парадоксът: въпреки тези лихви, реалната покупателна способност на спестителите спада. И докато инфлацията изглежда "под контрол" в заглавията, нейното бавно, но коварно въздействие продължава да изяжда стойността на натрупаното.

Много клиенти на платформи като IBKR, Revolut или дори банки с „високодоходни“ сметки смятат, че правят нещо умно: получават 4–5% без риск. Но ако инфлацията е дори само 3.2%, а реалното поскъпване на живот (енергия, храни, наеми) е над 6% – каква е реалната възвръщаемост?

Да вземем пример: сметка в IBKR с 4.8% лихва, инфлация в ЕС ~3.1% (официална), но ~5.5% по лична кошница. Реална доходност: между -0.7% и +1.5%. И това в най-добрия случай. Истинският въпрос е: какво правите със средствата си след това?

Паричните сметки изглеждат безопасни, но носят инфлационен риск и opportunity cost. Ако пазарът направи +15% за година (както S&P 500 YTD), вашите 4.5% се превръщат в пропусната възможност.

Много инвеститори стоят в кеш, защото се страхуват от спад. Но дългото стоене в кеш при растящ пазар е равносилно на бавно източване на стойност. Хората гледат „имам 100 000 лв. и те си стоят“, без да осъзнаят, че реално купуват все по-малко с тях.

Не че инвеститорите трябва да игнорират напълно паричните инструменти – те са ключов компонент в балансирания портфейл. Но би било добре да ги използвал тактически, а не стратегически. Тоест: за временен паркинг при очаквана корекция; за буфер в портфейл с волатилни активи; в комбинация с други активи: облигации, дивидентни акции, реални активи.

⚠️ Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.