Снимка: Istock

През първата половина на 2025 г. американската икономика демонстрира устойчивост, която мнозина анализатори не очакваха. Пазарът на труда остана силен, потреблението – изненадващо стабилно, а растежът на БВП – макар и по-бавен от взривния темп през 2023 г. – се задържа над 1.5% в годишно изражение. Но колкото повече навлизаме във втората половина на годината, толкова по-силен става въпросът: дали икономиката няма да започне да губи инерция?

Федералният резерв даде сигнал за „внимателно отваряне на вратата“ към бъдещи понижения на лихвите, но в същото време запази твърдия си тон по отношение на инфлацията. Това създаде една среда, в която лихвите остават високи за по-дълъг период, а реалната цена на кредита за домакинства и фирми остава ограничителна. В комбинация с постепенно изчерпване на спестяванията от пандемията и забавяне в пазара на недвижими имоти, тази настройка дава основания за предпазливост.

Графиката по-долу илюстрира ясно прехода от ускорение към потенциално забавяне:

Реалният растеж се охлажда от Q2 2024 насетне, а прогнозата за Q3 и Q4 2025 подсказва темпове около или под 1% – нива, които исторически често се доближават до стагнация.

Двигателите на икономиката започват да показват признаци на умора. Потребителските разходи остават стабилни, но растат все по-бавно. Фирмените инвестиции се насочват повече към ефективност, отколкото към експанзия. Търговското салдо се влошава от силния долар. А жилищният сектор – традиционен барометър за бъдещия икономически импулс – остава потиснат от високите ипотечни лихви.

Допълнителен риск идва от затягането на фискалната политика. Програмите за стимули и субсидии, които подпомагаха растежа през последните години, започват да се оттеглят. Дефицитът се превръща във все по-чувствителна политическа тема преди президентските избори през 2026 г. В такава среда, всякакви макрошокове – било то геополитически, енергийни или свързани с финансовата система – могат да катализират рязко влошаване на настроенията.

От пазарна гледна точка, S&P 500 вече калкулира в себе си сценарий на „меко приземяване“, при който икономиката забавя, но не изпада в рецесия, а печалбите на компаниите се задържат благодарение на ефективност и маржове. Въпросът е какво ще стане, ако реалността се разминава с тази хипотеза. Историята сочи, че дори и леки отклонения от очакванията за растеж водят до диспропорционална реакция на пазарите – особено в среда с високи оценки.

И тук отново на дневен ред излиза съотношението на Бъфет – пазарна капитализация спрямо БВП. В момента то надхвърля 180%, което исторически е било ниво, при което бъдещите доходности на широкия пазар остават под средните. Тоест – инвеститорите вече са „платили напред“, а всяко икономическо забавяне може да доведе до ребалансиране не само в цените на активите, но и в настроенията.

Икономиката на САЩ може да избегне рецесия, но вероятността за охлаждане е висока. Силата на пазара на труда вече не компенсира напълно свиването на реалните доходи, а корпоративният сектор навлиза във фаза на оптимизация, а не на растеж. За инвеститорите това означава, че втората половина на 2025 г. може да се окаже критична за тест на устойчивостта на „перфектния сценарий“ – не само за икономиката, но и за самите пазари.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.