Снимка: Istock

В момент, когато финансовите пазари се опитват да се ориентират в сложната икономическа картина на 2025 г., една новина започва да предизвиква все по-голям интерес – изказването на Доналд Тръмп, че в близките седмици ще обяви кого би поставил начело на Федералния резерв.

И въпреки че мандатът на сегашния председател Джером Пауъл изтича едва през май 2026 г., сигналът е ясен – Тръмп не само има намерение да упражни влияние върху паричната политика преди изборите, но и да създаде ефект на „втори център на тежестта“ във Фед, още преди да е стъпил в Белия дом.

Историята между Тръмп и Фед е напрегната и добре документирана. През първия си мандат той неведнъж критикува Пауъл – негов собствен избор – за повишенията на лихвените проценти и обвини централната банка, че „не разбира“ какво е нужно на икономиката. През 2019 г. натискът върху Фед да понижи ставките бе толкова осезаем, че мнозина анализатори започнаха да говорят за нарушаване на институционалната независимост. Сега, шест години по-късно, Тръмп отново се връща към темата – този път с идеята да обяви свой бъдещ кандидат още преди изборите, с ясното намерение да създаде предварителни очаквания и, в известен смисъл, да наложи „сянка на бъдещата политика“.

„Ще обявя моя кандидат за шеф на Фед много скоро. Фед днес е катастрофа. Трябват ни по-ниски лихви, трябват ни умни хора.“ — Доналд Тръмп, интервю, юни 2025

Предложението за т.нар. „shadow chair“ – фигура, която все още не е назначена, но вече започва да влияе върху пазара чрез публични изявления, срещи с инвеститори и политически сигнали – поставя под въпрос баланса между фискална и монетарна власт в САЩ. Когато една бъдеща номинация започне да диктува пазарни очаквания преди дори официалната процедура по избор, това по същество подкопава самата идея за независим център на парична политика. Ситуацията допълнително се усложнява от факта, че Тръмп вероятно ще избере фигура, която е открито настроена срещу досегашната линия на Фед – тоест кандидат, който подкрепя по-бързо понижение на лихвите, по-малко регулации и, най-вероятно, по-агресивен стимул.

Сред спряганите имена са Кевин Уорш, бивш член на борда на Фед и известен критик на „прекалено дългата ера на лесни пари“, както и Скот Бесент – инвеститор и приближен на Тръмп, който досега не е заемал публична позиция в централната банка, но е подкрепян от кръгове, настояващи за по-силен политически контрол върху паричната политика. Друг възможен избор е Кристофър Уолър – настоящ управител с по-мек тон и ясно изразени пазарни възгледи. И независимо кой ще бъде избран, самата идея за предсрочен „назначен в очакване“ създава напрежение на пазара, защото размива институционалната яснота.

Пазарите на пръв поглед реагираха умерено положително – всяка възможност за понижение на лихвите, дори и индиректна, се възприема като добра новина от борсовите индекси. Технологичните акции регистрираха леки повишения, доходността по дългосрочните облигации леко се отдръпна, а очакванията за първо понижение на лихвата от Фед се изместиха още по-напред във времето – от септември към юли.

Но под повърхността пазарът усеща, че подобна стъпка може да доведе до сериозни последствия в средносрочен и дългосрочен план. Въпросът не е само какво ще направи Тръмп, а дали самата централна банка ще остане в позиция да води независимо своята политика, когато политическият натиск се превръща в постоянен фон.

Предстоящото заседание на Фед през юни, което ще се състои дни преди първия телевизионен дебат между Байдън и Тръмп, ще бъде лакмус за пазара. Очаква се лихвите да останат без промяна, но именно прессъобщението и новите прогнози по „dot plot-а“ ще покажат дали Федералният резерв усеща политическото напрежение. Ако дори индиректно в езика на централната банка се появи предпазливост по отношение на независимостта или признаци на смекчаване, това ще бъде възприето като сигнал, че Тръмп вече влияе, макар и неофициално, върху политиката на Фед.

За инвеститорите подобна ситуация крие както възможности, така и рискове. Ако пазарът започне да цени в понижения на лихвите още преди те да са реално обосновани от макроикономическите данни, това може да доведе до временна фаза на еуфория. Сектори като технологии (QQQ), имоти (VNQ) и малки компании (IWM) биха могли да се възползват от очаквания за по-евтин кредит. От друга страна, ако пазарът усети, че Фед действа под натиск и не успява да овладее инфлацията в среда на намаляващо доверие в долара, следващата фаза може да бъде рязка корекция, особено при активи с висока оценка.

Именно затова инвеститорите трябва да се движат с едно око към краткосрочната възможност, но и с другото към дългосрочния риск от загуба на институционално доверие.

Историята дава достатъчно примери за опасността от политически вмешателства в централните банки. През 1970-те години опитите на Белия дом да влияе на Федералния резерв допринесоха за загуба на контрол върху инфлацията, която достигна двуцифрени стойности и наложи драстични лихвени повишения в началото на 1980-те. Днес подобен сценарий изглежда далечен, но именно така започват процесите – с малки сигнали, с изместване на тежестта на дискусията и със загуба на ясна отговорност.

Заключението е просто: Тръмп отново навлиза в територия, която инвеститорите добре познават – контрол чрез шум, изпреварваща реторика и насочване на пазарната психология. Но докато една част от пазара ще търси моментната възможност за печалба при очакване на „по-лесна парична политика“, дългосрочният инвеститор трябва да прецени реалната цена на такава намеса. В света на финансите доверието не се гради с една дума, но може да бъде разрушено с едно изказване. Именно затова всеки инвеститор трябва да знае, че пазарната посока се определя не само от това кой управлява, а и от това дали пазарът вярва, че правилата важат еднакво – дори и за самия президент.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.