Снимка: Istock

Предложението на Доналд Тръмп за новия „Big Beautiful Bill“ отново вкарва в дневния ред темата за данъците, държавния дълг и социалната справедливост в Америка. Законопроектът има за цел да направи постоянни някои от временните данъчни облекчения от 2017 година, като в същото време предлага допълнителни мерки, които да намалят данъчната тежест за работещите американци.

Специален акцент е поставен върху освобождаването от облагане на доходите от бакшиши и извънреден труд при по-ниски доходи, с идеята да се стимулират работниците в обслужващия сектор, които традиционно остават встрани от по-мащабните реформи.

В опит да съчетае фискални промени с икономическа сигурност, законопроектът предвижда значително увеличаване на разходите за отбрана и национална сигурност – близо 350 милиарда долара за следващите десет години. В тези разходи попадат милиарди за гранична охрана, както и за различни отбранителни програми, които се аргументират с геополитическата нестабилност и необходимостта от технологично обновление на армията.

Този амбициозен план обаче не идва без своята цена. Според прогнозите на Бюджетната служба на Конгреса той ще намали приходите в хазната с около 3,8 трилиона долара за десетилетие, докато бюджетният дефицит ще се увеличи с приблизително 2,4 трилиона долара. Това предизвиква тревоги сред икономисти и политици, тъй като поставя под съмнение фискалната устойчивост на САЩ, особено в контекста на нарастващите плащания по обслужването на дълга.

Социалните измерения на закона също са обект на остри спорове. Част от финансирането на реформата ще дойде от орязване на социални програми – прогнози показват, че около 10 милиона души могат да изгубят достъпа си до здравно осигуряване до 2034 г., като най-засегнати ще са уязвимите групи. Има реален риск големи групи от населението да се окажат без достъп до базови услуги, което на свой ред би могло да увеличи социалното напрежение и неравенството.

Законопроектът срещна остра критика и от страна на бизнеса. Илон Мъск не скри недоволството си, като посочи, че промените ще навредят сериозно на Tesla, която ще загуби значителна част от своите данъчни стимули за електрически превозни средства и възобновяема енергия.

По негови изчисления, негативният ефект върху компанията може да достигне 3 милиарда долара. Отвъд индивидуалните интереси, подобни ходове сигнализират за промяна във фокуса – от насърчаване на иновации и чиста енергия към приоритетизиране на фискалния консерватизъм и националната сигурност.

Законът вече премина през Камарата на представителите с минимално мнозинство – 215 на 214 гласа. Предстои му обаче сериозно предизвикателство в Сената, където дори някои републиканци изразяват съмнения. Някои настояват за още по-драстични съкращения на социалните разходи, докато други не са убедени в необходимостта от толкова голям фискален стимул в момент, когато инфлацията остава ключов проблем.

Поглеждайки назад към данъчната реформа от 2017 г., можем да направим паралел – тогава също обещанията за икономически растеж и нови работни места бяха придружени от значително понижение на корпоративния данък. Резултатите показаха, че ползите се концентрираха предимно сред по-високите доходни групи и големите корпорации, докато средностатистическият американец получи ограничено облекчение. Текущото предложение не изглежда да преобръща тази тенденция.

Тръмп и съюзниците му се надяват този нов закон да бъде не само икономически катализатор, но и политически коз преди предстоящите избори. Въпросът е дали обществото ще приеме новото преразпределение на ресурси като „справедливо“ и устойчиво. Ако изборите се превърнат в референдум за икономическата визия на Тръмп, именно „Big Beautiful Bill“ може да се окаже тестът за доверието на американците към тази визия.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.