Снимка: Istock

Германската икономика, някога символ на индустриална мощ и стабилен растеж, все по-осезаемо навлиза в период на забавяне, който заплашва да се превърне в хроничен. След като премина през техническа рецесия през 2023 г., в момента страната е изправена пред трета поредна година без съществен икономически растеж. Водещите индикатори потвърждават тази тенденция – композитният PMI индекс е под границата от 50 пункта, което ясно показва свиване на бизнес активността. Особено притеснителен е спадът в сектора на услугите – най-бързият от повече от две години, а промишлеността продължава да страда от високите разходи за енергия, отслабено външно търсене и забавени капиталови разходи.

Ситуацията в еврозоната не е много по-различна. Общият икономически растеж остава в границите на стагнацията, с темпове, вариращи между 0.5% и 1% годишно. Макар инфлацията вече да е под контрола на Европейската централна банка – около или дори под целевото ниво от 2% – ефектите от дългия цикъл на високи лихви все още тежат върху бизнес инвестициите и потреблението. Прогнозите за намаляване на лихвите през второто полугодие на 2025 г. създават известно облекчение на пазарите, но без фискални стимули и активна структурна политика, е малко вероятно това да доведе до съществено ускоряване.

В отговор на продължаващото забавяне германското правителство обяви нова програма – така нареченият „Growth Booster“ – пакет от мерки, насочени към съживяване на инвестиционната активност, подобряване на конкурентоспособността и стимулиране на индустрията. Програмата предвижда ускорени данъчни амортизации за ново оборудване през следващите три години, като целта е да се улесни технологичното обновяване в производствения сектор. Освен това се планира поетапно намаляване на корпоративния данък – от сегашните 15% до 10% в рамките на седем години, което би поставило Германия сред страните с най-ниско корпоративно облагане в Европа. Предвидени са и данъчни стимули за фирми, които инвестират в изследователска и развойна дейност, както и за компании, които електрифицират автопарковете си или подобряват енергийната ефективност на производството.

Тази стратегия съвпада с нарастващия натиск от индустриални асоциации и бизнес организации, които настояват за по-решителна реакция от страна на Берлин. Редица енергоемки индустрии, като химическата, металургичната и машиностроенето, вече страдат от липса на конкурентоспособност спрямо САЩ и Азия, където разходите за енергия са в пъти по-ниски. Германия настоява пред Европейската комисия да позволи временно въвеждане на целеви субсидии за тези сектори, за да предотврати отлив на индустриално производство от Европа.

Въпреки амбициозните планове, предизвикателствата пред германската икономика остават значителни. Инфраструктурата е остаряла, дигитализацията напредва бавно, а административната тежест продължава да се увеличава. Данните сочат, че германският бизнес губи между 140 и 150 милиарда евро годишно поради регулаторна неефективност. В същото време населението застарява бързо, което създава натиск върху пенсионната система, здравеопазването и пазара на труда. Привличането на чуждестранни квалифицирани кадри се оказва все по-трудно, особено на фона на усложнената имиграционна и интеграционна политика.

Докато в еврозоната фокусът е върху монетарна подкрепа и ограничени структурни реформи, Германия предприема по-активен фискален подход. Growth Booster има потенциал да отключи инвестиции в сектори с висока добавена стойност и да съживи конкурентното предимство на страната, особено ако бъде съчетан с реформи в образованието, пазара на труда и дигиталната инфраструктура. Но успехът няма да дойде автоматично – той ще изисква последователност, административна решимост и реално подобрение в бизнес климата. В противен случай Германия рискува да остане не просто във временна стагнация, а в системно изоставане спрямо новите центрове на растеж в света.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.