Снимка: iStock

Европейската централна банка трябва да използва програми за количествено облекчаване (QE) предимно по време на криза, тъй като разходите за тях може да са по-изразени от други инструменти в нейния репертоар, според члена на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел, цитирана от "Блумбърг".

„Покупките на активи могат да бъдат мощен инструмент, когато финансовите пазари са в смут“, каза тя в реч в Токио. „Извън тези периоди обаче централните банки трябва внимателно да преценят дали ползите от покупките на активи надвишават разходите.“

"Все пак ефективността на QE за стимулиране на съвкупното търсене зависи от държавата“, каза тя. „QE може да дойде с разходи, които може да са по-високи от тези на други инструменти на политиката.“

ЕЦБ започна широкомащабни покупки на активи през 2015 г. в опит да съживи инфлацията, която беше станала твърде бавна. По-късно стартира отделна програма по време на пандемията Covid-19. Притежанията достигнаха връх от около 5 трилиона евро (5,4 трилиона долара), състоящи се предимно от държавен дълг.

Политиците започнаха да изтеглят активи през 2023 г., докато повишаваха лихвените проценти, за да овладеят скока на цените. Спадът ще се ускори в средата на годината, когато приключат реинвестициите на някои пандемични холдинги.

Представители на ЕЦБ наскоро се споразумяха за нова рамка за това как да провеждат политиката в бъдеще, като до голяма степен запазват настоящата система за управление на лихвените проценти, като същевременно се опитват да дадат на банките повече думата за това колко ликвидност им е необходима, за да работят. 

Предполага се, че това включва нов „структурен“ портфейл от облигации, въпреки че подробностите все още не са уточнени.

Следващата година стратегията за паричната политика на ЕЦБ е за планиран преглед. Подходът на централната банка за QE може да бъде част от това упражнение.

Изабел Шнабел, която отговаря за пазарните операции в централната банка, каза, че "са необходими повече задълбочени анализи на този етап“.