Снимка: iStock

Учените казват, че замърсяването на въздуха е „глобална здравна катастрофа“.

Само седем държави в света са постигнали безопасни нива на замърсяване на въздуха през 2023 г., разкрива нов доклад на швейцарската компания за технологии за качество на въздуха IQAir, съобщават от Euronews Green.

Световният доклад за качеството на въздуха, публикуван тази седмица, се основава на данни от повече от 30 000 станции за мониторинг в 134 държави, територии и региони.

От тях за 124 е установено, че нарушават безопасните нива на PM2,5 (фини прахови частици), съгласно насоките на Световната здравна организация (СЗО).

Тези микроскопични частици, с размери по-малки от 2,5 микрона в диаметър, могат да бъдат вдишани дълбоко в дробовете ни и дори да достигнат кръвта ни. Те са свързани със сърдечни и белодробни заболявания, високо кръвно налягане, повишен риск от астма, депресия и тревожност и преждевременна смърт.

Кои седем държави отговарят на нивата на безопасно качество на въздуха?

Седемте държави, които отговарят на безопасната насока от пет микрограма на кубичен метър въздух (µg/m3) или по-малко, са Австралия, Естония, Финландия, Гренада, Исландия, Мавриций и Нова Зеландия.

Пуерто Рико, Бермудите и Френска Полинезия също паднаха в безопасните нива.

В Европа Исландия има най-чист въздух с 4µg/m3, следвана от Естония с 4,7µg/m3 и Финландия с 4,9µg/m3.

Използвана е цветна скала за обозначаване на нивата на замърсяване, като много европейски страни попадат в зелената категория, обозначавайки нива до удвояване на безопасния стандарт.

Започвайки с най-малко замърсените, те включват Швеция, Ирландия, Норвегия, Португалия, Лихтенщайн, Дания, Обединеното кралство, Андора, Латвия, Украйна, Холандия, Люксембург, Швейцария, Германия, Белгия, Франция, Австрия, Испания и Русия.

Европейските градове са показали подобрение след доклада от 2022 г., като 54 процента са класифицирани като зелени през 2023 г. в сравнение с 39 процента предходната година.

Колко лошо е замърсяването на въздуха в други европейски страни?

В жълтата категория - обозначаваща нива на замърсяване до три пъти над безопасния стандарт - европейските страни включват Литва, Чехия, Унгария, Малта, Словакия, България, Хърватия, Полша, Кипър, Словения и Италия.

Хърватия показа най-голям напредък през 2023 г. в понижаването на нивата на PM2,5, като средната годишна стойност спада с повече от 40 процента в сравнение с 2022 г. Тя постигна това чрез увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници, които досега съставляват повече от 31 процента от енергиен микс на страната - доста над средното за ЕС от 23 на сто.

Хърватия също така въведе политики за постепенно премахване на въглищата преди 2033 г., намаляване на емисиите на метан с 30 процента под нивата от 2020 г. до 2030 г. и прекратяване на обезлесяването до 2030 г.

В оранжевата категория - до пет пъти над безопасните нива - бяха Молдова, Румъния, Албания, Гърция, Турция, Сърбия и Черна гора.

Босна и Херцеговина отчете 18 процента спад в нивата на PM2,5 през 2023 г. в сравнение с 2022 г., но остава най-замърсената страна в региона, следвана от Северна Македония - и двете попадат в червената категория с нива на замърсяване над пет пъти безопасен стандарт.

Игдир в Турция е най-замърсеният град в Европа с нива на PM2,5 над девет пъти безопасния стандарт.

Кои са най-замърсените държави в света?

Страните с най-лошо качество на въздуха са съсредоточени в Южна и Централна Азия, където се намират първите 10 най-замърсени градове в света.

Бангладеш зае незавидното първо място със 79,9 µg/m3 - повече от 15 пъти повече от годишната насока на СЗО за PM2,5.

Пакистан е на второ място с нива 14 пъти над безопасните стандарти. Тя беше последвана от Индия с нива на PM2,5 10 пъти над допустимите. Страната също е дом на четирите най-замърсени града в света, като индустриалният Бегусарай на североизток е най-лошият.

Таджикистан и Буркина Фасо бяха четвъртата и петата най-замърсени страни, като и двете с нива на PM2,5 девет пъти над безопасните стандарти.

За първи път в историята на шестте доклада на IQAir Канада беше най-замърсената страна в Северна Америка, където се намират 13-те най-замърсени града в региона.

Защо данните за качеството на въздуха са важни?

Докладите за качеството на въздуха действат като важни призиви за действие за ограничаване на нивата на замърсяване, които обикновено са най-лоши в райони, където живеят уязвими и слабо представени групи хора.

Липсата на данни в африканските страни оставя една трета от населението на континента без достъп до данни за качеството на въздуха, което означава, че много от тях не могат да бъдат включени в проучването.

„Чиста, здравословна и устойчива околна среда е универсално човешко право“, казва Франк Хамес, глобален главен изпълнителен директор на IQAir. „В много части на света липсата на данни за качеството на въздуха забавя решителните действия и увековечава ненужното човешко страдание.

„Данните за качеството на въздуха спасяват животи. Когато се докладва за качеството на въздуха, се предприемат действия и се подобрява.

Необходими са спешни усилия за „управляване на причините за трансграничната мъгла и намаляване на зависимостта ни от горенето като източник на енергия“, според Ейдън Фароу, старши учен по качеството на въздуха в Greenpeace International.

„През 2023 г. замърсяването на въздуха остава глобална здравна катастрофа“, казва той. „Глобалният набор от данни на IQAir предоставя важно напомняне за произтичащите от това несправедливости и необходимостта от прилагане на много решения, които съществуват за този проблем.“

Още по темата:

От плаващи къщи до градини с подправки, Гоа има много повече от красиви плажове

България и Румъния се присъединиха към Шенген: Какво ще означава това за цените, транспорта и свръхтуризма?