Снимка: iStock

Договореното заплащане в еврозоната се е повишило с 4,5% в края на 2023 г., според Европейската централна банка – успокояващи опасенията, че нарастващите заплати могат да поддържат инфлацията над целта, пише "Блумбърг". 

Макар и все още висок, ръстът на заплатите за четвъртото тримесечие намалява от рекорда за еврозоната от 4,7%, отбелязан през предходните три месеца, показа индикаторът за договорените заплати на ЕЦБ във вторник.

Измерителят, който сигнализира за възможен натиск върху заплащането чрез събиране на нехармонизирани данни за страната, беше очакван с по-голямо нетърпение от нормалното този път, тъй като служителите във Франкфурт се фокусират върху разходите за труд като ключов фактор при вземането на решение кога да се намалят лихвените проценти.

Мнозина обаче са още по-нетърпеливи да видят числата за първото тримесечие на 2024 г. — което трябва да стане през май — преди да санкционират разхлабване на паричната политика.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард миналата седмица посочи заплатите като „все по-важен двигател на динамиката на инфлацията през следващите тримесечия“, като същевременно предупреди срещу „прибързани решения“ за облекчаване на политиката без уверение, че ръстът на цените се връща към целта от 2%.

Въпреки че отделно прогнозно проследяване на заплатите на ЕЦБ продължава да сигнализира за силен натиск, споразуменията показват известно изравняване през последното тримесечие на 2023 г., каза тя.

През декември ЕЦБ прогнозира, че номиналният ръст на заплатите постепенно ще намалее с времето – до 3,3% през 2026 г. от 5,3% през 2023 г. по отношение на компенсацията на служител.

Той очаква увеличенията на заплатите да бъдат ограничени, тъй като фирмите прехвърлят по-високите разходи върху потребителите с по-бавни темпове. Но докато някои служители виждат това да се случва, други - като австриеца Робърт Холцман - твърдят, че компаниите няма вероятност да поемат нарастващите сметки за заплати.

Членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел посочи, че слабата производителност „изостря ефектите, които настоящият силен ръст на номиналните заплати има върху разходите за труд на единица продукция за фирмите“, повишавайки риска фирмите да прехвърлят по-високите разходи за заплащане към потребителите и да забавят връщането на инфлацията до 2%.