Снимка: iStock
Часовите опашки по границите взимат данък върху климата в България и Румъния. Може ли влизането в Шенгенското пространство да помогне?
Замърсяването се увеличава, тъй като камионите се натрупват в продължение на километри от двете страни на ГПП между Румъния и България.
Хората в Гюргево, граничен град в Южна Румъния, от години смятат, че въздухът, който дишат, вече не е толкова чист, колкото беше. Най-зле става най-близо до ГКПП-то с България, където стотици камиони чакат с часове, за да бъдат прегледани и пуснати за преминаване, пише Euronews Green.
Румъния и България са държави членки на ЕС от 2007 г. Кампанията им да станат част от Шенгенската зона обаче продължава.
Приемането в Шенген ще намали времето за чакане на границата, задръстванията и емисиите от работещи двигатели.
За туристите, които отиват на почивка, дългите опашки са неудобство. Но за шофьорите на тежкотоварни превозни средства, които ежедневно преминават през границите на ЕС, въздействието върху икономиката и здравето е огромно.
Бавният трафик прави въздуха „непоносим“ по границите на България и Румъния
„Седемкилометровият обходен път, простиращ се от Гюргево в Румъния до границата с България, е пълен ден и нощ със стотици камиони“, казва Богдан Прицепуту, роден и израснал в Гюргево, пред Euronews Green.
„Не само, че въздухът е най-мръсен в тази околност, но и полето наблизо е затрупано с боклук, тъй като шофьорите чакат край пътя с часове, без удобства и санитарни съоръжения, за да преминат границата с България“.
Бащата на Богдан доскоро e работил като митничар от румънската страна на границата. „Знам, че няколко пъти на ден въздухът ставаше непоносим поради бавния трафик“, казва той.
Не са много по-добри нещата и от българската страна на границата. От години Русе се опитва да ограничи проблема със замърсяването на въздуха, но безуспешно. Хората излязоха на улиците, за да протестират срещу проблема и той дори се превърна в тема на дебат в Европейския парламент.
Богдан обяснява, че когато се качи на лодката си и излезе на Дунав, понякога вижда кълба смог да се плъзгат по близкия канал. „Не знам дали е от трафика, но увеличаващият се брой камиони, чакащи наблизо на границата, със сигурност не помага“.
На шофьорите на камиони не им е по-лесно.
„Преди няколко седмици чаках повече от 24 часа, за да пресека границата от България в Румъния“, разказва румънски шофьор на камион пред Euronews Green. „Разбира се, че беше непоносимо, разбира се, че има замърсяване. Карам камион с охладител и двигателят трябва да работи почти през цялото време, в противен случай пратката се повреди“.
Какви са рисковете за здравето от замърсяването от трафика в България и Румъния?
Според Евростат Югоизточна Европа има едни от най-замърсените градове в ЕС. България и Румъния имат първа и трета най-високи стойности на фини прахови частици – известни още като ПЧ 2.5 – в целия Европейски съюз.
Това ще се влоши само с отминаването на зимата: проучванията показват, че нивата на по-големите ПЧ 10 се повишават с понижаването на температурите в България, подхранвани от транспорта, промишлеността и битовото отопление.
Замърсители като прахови частици във въздуха са особено тревожни, тъй като намаляват продължителността на живота на хората, влошавайки много хронични и остри респираторни и сърдечно-съдови заболявания, според Европейската агенция по околна среда.
Излишните емисии от трафика излагат граничните общности на риск от здравословни проблеми, свързани със замърсяването.
„Замърсяването на въздуха е една от водещите причини за рак на белите дробове“, казва онкологът Роксана Макари пред Euronews Green. „Също така увеличава риска от рак на гърдата, черния дроб и панкреаса във всички възрастови групи“.
Роксана практикува медицина в Букурещ, но пътува често до Гюргево, където живеят някои от нейните роднини.
„Трафикът се увеличи значително през последните години. Стотици камиони чакат всеки ден из града, някои с запалени двигатели, за да преминат в България. Това не може да е добро за качеството на въздуха в района“, казва тя.
ПЧ 2.5 могат също да имат дългосрочно въздействие върху белодробната функция и развитието на децата. Това може да доведе до респираторни и сърдечно-съдови заболявания, включително астма, която засяга девет процента от младите хора в Европа.
Екологичните щети от задържането на Румъния и България извън Шенгенското пространство се увеличават.
Какво държи България и Румъния извън Шенгенското пространство?
И България, и Румъния изпълниха необходимите критерии за присъединяване към безпаспортната зона преди повече от десетилетие.
Те получиха подкрепа от Европейската комисия и Европейския парламент. Но окончателната зелена светлина трябва да дойде от Съвета на Европейския съюз.
Те се нуждаят от одобрение от всички 27 страни от ЕС, но все още се сблъскват с опозиция от Австрия и Холандия.
Съпротивата на Австрия произтича от по-широкото недоволство от Шенген и потоците от мигранти, които преминават в ЕС. Холандия сигнализира, че може да одобри кандидатурата на България, ако бъдат изпълнени редица условия за съдебна реформа и борба с корупцията.
Ново гласуване е предвидено да се проведе следващия месец.
Какво е въздействието върху околната среда на закъсненията при преминаване на границата?
В изявление, призоваващо за присъединяване на България и Румъния към Шенген до края на 2023 г., Европейският парламент подчертава тежестта за околната среда и здравето от забавянето на решението.
Евродепутатите казват, че опашките на граничните пунктове на две държави могат да продължат от няколко часа до дори дни. Това се изразява в 46 000 тона CO2, емитирани всяка година, според скорошен анализ на счетоводната организация KPMG.
Добавеното замърсяване нанася „непоправими щети“ на околната среда и ще има последици за здравето на шофьорите, митническите агенти и хората, живеещи в близост до граничните пунктове, продължава изявлението.
Европейският парламент смята, че ограничаването на преминаването на границите и възпрепятстването на свободния поток на стоки между държавите членки на ЕС не съответстват на целта на блока за климатична неутралност, която има за цел нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.
Годините на забавяне вече са довели до половин милион тона излишни емисии на CO2, според KPMG. Това е еквивалентът на над 600 гигаватчаса електроенергия, произведена от разрушаващи климата източници на въглища, или достатъчно за захранване на 60 000 домове за една година.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансови активи на фондовите пазари.
Още по темата:
Доклад на ООН: Въпрос на „сега или никога“ е да запазим покачването до 1,5°C
Най-богатите 10% от европейците причиняват толкова замърсяване, колкото 50% от най-бедните
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.10 | ▲0.10% |
USDJPY | 147.93 | ▼0.15% |
GBPUSD | 1.31 | ▲0.06% |
USDCHF | 0.85 | ▼0.14% |
USDCAD | 1.36 | ▲0.10% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 42 189.40 | ▼0.09% |
S&P 500 | 5 739.62 | ▼0.10% |
Nasdaq 100 | 19 960.20 | ▼0.14% |
DAX 30 | 19 065.00 | ▼0.52% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 62 278.10 | ▲0.09% |
Ethereum | 2 419.62 | ▼0.09% |
Ripple | 0.53 | ▲0.04% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 75.78 | ▼1.86% |
Петрол - брент | 79.53 | ▼1.95% |
Злато | 2 643.44 | ▲0.02% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 591.62 | ▼0.32% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 112.70 | ▲0.13% |
Germany Bund 10 Year | 133.69 | ▲0.11% |
UK Long Gilt Future | 96.42 | ▼0.58% |