Снимка: iStock

Европейската централна банка вече е в момент, в който може да спре и да оцени въздействието на затягането, според президента Кристин Лагард, цитирана от "Блумбърг".

„Вече направихме много“, каза Лагард. „Като се има предвид количеството боеприпаси, които сме използвали, можем да наблюдаваме много внимателно компонентите на нашия живот като заплати, печалби, като фискални, като геополитически развития и със сигурност начина, по който нашите боеприпаси влияят на нашия икономически живот, за да решим колко време имаме да останем там и какво решение трябва да вземем – нагоре или надолу.“

ЕЦБ задържа лихвените проценти миналия месец, заявявайки, че сега те са на ниво, което ще помогне за връщането на инфлацията до целта от 2%, ако се поддържа достатъчно дълго.

Има все повече доказателства, че безпрецедентната кампания за затягане, която започна в средата на 2022 г., оказва влияние върху икономиката. Производството в 20-те държави от еврозоната се сви с 0,1% през третото тримесечие, въпреки че миналата седмица Европейската комисия заяви, че вероятно ще избегне рецесия, тъй като подобряването на покупателната способност на потребителите ще доведе до умерено възстановяване.

Говорейки в С’Агаро, Испания, в петък, вицепрезидентът Луис де Гуиндос не звучеше толкова сигурно. Той каза, че икономиката на еврозоната вероятно е в стагнация, но подчерта, че рисковете за текущите перспективи за растеж са в посока надолу.

Членът на Управителния съвет на ЕЦБ Пабло Ернандес де Кос каза на същото събитие няколко часа по-късно, че има възможност за рецесия в еврозоната.

След отчитане на инфлацията от 2,9% през октомври този месец вероятно ще покаже ново забавяне, но официални лица предупредиха, че тя може да се повиши отново в краткосрочен план поради статистически ефекти. Прогнозата е да постигне целта на ЕЦБ едва през втората половина на 2025 г.

„Битката не е приключила и със сигурност не обявяваме победа“, каза Лагард на младежко събитие на Bundesbank във Франкфурт в петък, обещавайки да върне ръста на потребителските цени към целта.

Отчет за последната политическа среща, публикуван в четвъртък, разкри, че служителите са се съгласили, че трябва да са готови да повишат отново, ако е необходимо - дори ако това не е основният им сценарий.

Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел потвърди тази гледна точка в четвъртък, като каза, че би било „грешка“ да започне разхлабването на паричната политика твърде рано. По същия начин членът на Управителния съвет Габриел Махлуф каза, че не изключва „още едно стъпало“ и че е „твърде рано“ да започнем да говорим за намаляване на лихвите.

Пазарът не е съгласен и залага на намаления на лихвените проценти още през април. За да се осъществи, това вероятно ще изисква сериозен спад в икономиката на еврозоната.

Още по темата:

Кристин Лагард: Паричната и лихвена политика на ЕЦБ не е на автопилот

Какво да очакваме от ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ