Снимка: iStock

Този път лошите новини за Европейската централна банка не идват от Гърция, Италия или някой от обичайните заподозрени в по-бедния южен край на блока, пише "Ройтерс".

Най-големият член на клуба и предполагаемата сила, Германия, беше засегната от токсична комбинация от слаба търговия с ключов партньор Китай, спад в големите си производствени и строителни сектори и дори някои екзистенциални въпроси относно бизнес модел, основан на евтино гориво от Русия.

Проблемите в Германия възпрепятстват растежа в еврозоната като цяло и заплашват да я тласнат към рецесия, вместо към „мекото приземяване“ на умерен растеж и инфлация, които ЕЦБ беше начертала и Съединените щати все още се надяват да постигнат. Това налага промяна в нагласата в ЕЦБ - от изключването на пауза в най-стръмната и дълга поредица от повишения на лихвените проценти до открито говорене за такова още следващия месец.

И пазарът смята, че централната банка може дори да отмени някои от тези увеличения по-рано, отколкото по-късно, точно както направи по време на последния си цикъл на затягане през 2011 г., когато бяха придружени дългови кризи в Гърция, Португалия, Ирландия, Испания и Кипър от по-широка рецесия.

„Има някои прилики между обстоятелствата от 2011 г. и сега. Имаше голям шок в предлагането и инфлацията очевидно щеше да бъде много кратка.“, каза Ричард Портс, професор по икономика в London Business School.

За разлика от тогава, Германия, а не южната част на Европа е в епицентъра на проблема, карайки много коментатори да изтупат праха от прозвището „болният човек на Европа“, използвано последно за тази страна в първите години на новия век.

Не е без ирония, че изразът трябва да е измислен от руския император Николай I, за да опише Османската империя през 19 век. Някои от настоящите нещастия на Германия също произхождат от Русия, на която Берлин разчиташе за една трета от своите енергийни доставки, докато нахлуването в Украйна застраши този евтин внос.

Други са по-дълбоки и са свързани с прекомерната зависимост от износа, липсата на инвестиции и недостига на работна ръка.

„Ако правителството не предприеме решителни действия, Германия вероятно ще остане в дъното на таблицата по растеж в еврозоната“, коментира Ралф Солвен, икономист в Commerzbank.

Още по темата:

Кристин Лагард: Паричната и лихвена политика на ЕЦБ не е на автопилот

Какво да очакваме от ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ