Снимка: iStock

За мнозина начинът на живот на „дигиталния номад“ е амбициозен – можете да живеете навсякъде по света, с виза, с вашия лаптоп, играещ ролята на офис.

Забравете за сивото ежедневие в пиковите часове. Докато има приличен безжичен интернет, просто изберете кафене, парк или басейн и се захващайте за работа.

Този начин на живот стана по-популярен в резултат на ковид пандемията, която ускори тенденцията на работа от разстояние, припомня CNBC Travel. Броят на американските цифрови номади се е увеличил с 9% само за 12 месеца от 2021 г. до 2022 г., до общо почти 17 милиона.

Но един фактор възпира много от този начин на живот: децата.

Независимо дали става въпрос за образование, опасения за здравето и безопасността или въпрос за способността на детето да развие трайни приятелства, родителите са изправени пред множество бариери.

Но някои така или иначе са го направили. Две семейства разказват пред CNBC Travel как са го направили.

Семейство Келър: Френска Полинезия

Сам Келър е основател и главен изпълнителен директор на Working Without Borders, която нарича себе си „първата компания в света, предоставяща коуъркинг убежища за семейства с културно потапящо програмиране за деца и тийнейджъри“.

Той е и баща на две деца под 12-годишна възраст.

„Съпругата ми и аз имахме опит в чужбина, но не можехме да измислим как да го направим“, каза той. „Тогава имахме деца“.

По време на почивката си във Френска Полинезия двойката е проучила училище, мислейки, че това може да е „мястото, където можем да отидем да живеем“, каза той.

Друг фактор работи в тяхна полза: съпругата на Келър Паскалин Кюр работи за Airbnb, което й позволява да работи навсякъде, където пожелае.

Така че заедно те направиха голямо преместване от Калифорния във Френска Полинезия. И не само по всяко време – те се местеха и по време на пандемията.

„Звездите се подредиха, качихме се на самолета и решихме да вземем най-доброто, което можем, от тази пандемия“.

Образованието често се посочва като най-голямото предизвикателство за дигиталните номади с деца. Навигирането в непозната училищна система, често на изцяло нов език, може да бъде трудно.

„Открихме, че [във Френска Полинезия] има голям брой частни училища, които приемат деца за няколко седмици или месец. Също така има много училища, създадени, за да предоставят онлайн подкрепа, или само онлайн училища с наистина добро преподаване и обучение и учебни програми“, каза Келър.

Домашното образование е друга възможност за някои, но Келър предпочита да го нарича „световно образование“, което според него „обхваща тази идея за гледане на света като на твоя класна стая“.

„От детската площадка можете да видите скатове, които плуват наоколо“, каза той. „Децата са навън като част от учебната програма, така че ние гребем с канута в лагуната, виждаме морски костенурки и делфини. Беше вълшебно в толкова много отношения“.

Той добави, че сега съществуват повече ресурси, които да помогнат на хората да научат за начина на живот на дигиталните номади, благодарение на нарастващата му популярност. Компании, като тази, позволяват на семействата да „натопят пръстите си във водата“, а някои Facebook групи за световно образование имат повече от 50 000 членове – така че винаги има някой, който да отговори на въпросите ви, каза той.

Семейство Еледж-Пенър: 20 държави

Красивият индонезийски остров Бали, известен със своя спокоен начин на живот, е популярна дестинация за цифрови номади.

Мартин Пенър и Тарин Еледж-Пенър от бутиковата туристическа агенция Quartier Collective го наричат дом, заедно с трите си деца на възраст между 7 и 12 години.

След като напуска Сиатъл през 2018 г., семейството е посетило близо 20 различни страни, включително Япония, Ирландия, Португалия, Гърция, Мексико, Мароко, Турция и Шри Ланка. Понякога те остават няколко седмици, но обикновено са на едно място за един до три месеца.

Пенър каза, че децата му са част от причината, поради която са решили да напуснат САЩ.

„Пътувахме много като индивиди и просто почувствахме, че светът е това голямо, диво място – и че нашият свят в Сиатъл се е свил по някакъв начин“, каза той. „Трябваше да им покажем света и не искахме да пропуснем тази връзка с нещо по-голямо“.

Елидж-Пенър каза, че искат повече време с децата си, за да направят пътуването си устойчиво и, най-важното, да се свържат с други семейства.

„Когато тръгнахме, беше самотно за семейства като нашето по пътя“, каза тя. „Сега това наистина се промени и много семейства осъзнаха, че това е опция, която продължава да се развива по-задълбочено“.

Петчленното семейство се е радвало на редица преживявания: живеейки във ферма в Япония, където са опитвали соба нудли от 9-метров издълбан бамбуков стълб; изработвайки керамични изделия в Мексико; и участвайки в куклено представление на сенки в Цикладите в Гърция – въпреки че не са разбирали нито дума.

Пенър каза, че ключът към това този начин на живот да работи за тях е, че са имали възможност „да се свързват с хората“ и да не се доближават до места от „свръхпопулярни списъци за пътуване“.

Но не всичко е забавление и игри. „Има и практически въпроси, с които трябва да се съобразяваме“, каза Елидж-Пенър.

„Едно от предизвикателствата е да намерим баланс с времето и пространството сами – и далеч един от друг и от децата“, каза тя. „Прекарахме толкова дълги периоди заедно, във всеки един момент от деня“.

„Всички ние се нуждаем от почивка и пространство, обикновено като ходим на работа или училище. Въпреки че това е, което избираме, все още изисква някакъв баланс и това може да бъде трудно да се намери и, от своя страна, може да доведе до напрежение“.

Тя също така споменава това, което нарича „умора от решенията“.

„Времето за планиране на логистиката, стигането от точка А до точка Б, къде да отседнете, може буквално да бъде работа на пълен работен ден и то наистина изтощителна“, каза тя.

За пореден път образованието е един от най-големите въпроси за глобалните номади с деца, но – като Келър – Елидж-Пенър каза, че има много възможности.

„Нещата се промениха много от момента, в който тръгнахме. Това е десетократно повече от възможностите, които можете да намерите и включите като семейство със световно образование“, каза тя.

„Посещавали сме училища в различни страни по света. Има и акредитирани програми за дистанционно обучение и капсули за домашно обучение. За буквално всеки, който иска да се освободи от сегашната си училищна система, е напълно възможно да намери това, което търси“.

Двойката отбеляза, че семейната динамика се е променила, откакто са започнали да пътуват през 2018 г. Дъщеря им, например, сега иска по-дълготрайни приятелства, докато идеята да има куче – и спалня, която не трябва да споделя с братята си – е голяма притегателна сила.

„Пред-тийнейджърският маркер е естествена точка, когато натискът нараства. Много семейства, които виждаме, спират да пътуват, когато [децата] са на тази възраст. Сега те искат да прекарват повече време около приятели, което е голяма промяна спрямо времето, когато започнахме“.

Още по темата:

Тази популярна азиатска туристическа дестинация ще ви плати 150 евро за посещение

Йога и сърф са бъдещето в планинските градове без сняг