Снимка: iStock

Инфлационният натиск в еврозоната започна да намалява, но Европейската централна банка няма да прекрати повишаването на лихвите, докато не се увери, че растежът на цените се връща към 2%, каза главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн, цитиран от "Ройтерс".

ЕЦБ повиши лихвите с 3 процентни пункта от юли и обеща още половин процент увеличение през март с надеждата, че по-скъпото финансиране ще ограничи търсенето достатъчно, за да намали ръста на цените от нива, които все още са над 8%. Лейн каза, че по-високите лихвени проценти си проправят път в икономиката, натежавайки върху цената на услугите и други основни стоки, които изключват нестабилните горива и храни.

„Има значителни доказателства, че паричната политика започва да действа. За енергията, храните и стоките има много прогнозни индикатори, които казват, че инфлационният натиск във всички тези категории трябва да намалее доста“, каза Лейн.

Други политици, включително членът на борда Изабел Шнабел и шефът на холандската централна банка Клаас Кнот, изразиха загриженост, че основната инфлация може да се задържи и да продължи инфлацията.

За да може ЕЦБ да прекрати повишаването на лихвите, Лейн очерта три критерия. Банката се нуждае от по-ниски инфлационни прогнози през своя тригодишен прогнозен хоризонт и да постигне напредък в понижаването на действителната базова инфлация. И накрая, той трябва да заключи, че паричната политика работи.

„Всички се присъединихме към критерия, че е важен достатъчен напредък в базовата инфлация. След като процентите достигнат плато, ЕЦБ планира да ги задържи там за известно време и няма да преразглежда плановете си веднага щом базовата инфлация започне да спада значително“, каза Лейн.

Запитан колко дълго лихвените проценти могат да останат на територия, която ограничава икономическия растеж, Лейн каза: „Може да е доста дълготраен период, достатъчен брой тримесечия.“

Пазарите очакват депозитната лихва на ЕЦБ от 2,5% да се повиши до близо 4% до края на годината, като прогнозата за пиковата лихва ще се увеличи с около 35 базисни пункта само този месец, най-вече поради опасения, че основната инфлация е блокирала. Въпреки че по-ниските цени на горивата са довели до скорошен спад на инфлацията, Лейн каза, че по-задълбочен поглед върху данните предполага по-широкообхватен спад.

„Действителните цени на дребно на стоките все още са много високи, но междинният етап е добър предсказател за ценови натиск. Фактът, че те се обръщат, включително чрез облекчаване на пречките и глобалните фактори, предполага, че ще има значително намаление на темповете на инфлация за енергия, храни и стоки“, каза Лейн.

Натискът върху цените на услугите също намалява, тъй като предлагането се възстановява от постпандемичните затруднения, което прави заплатите проблем, който трябва да се наблюдава. Авиокомпаниите, хотелите и ресторантите са по-способни да планират капацитет в сравнение с миналата година, което намалява ценовия натиск от страна на предлагането.