Снимка: iStock

Инфлацията в еврозоната се понижи за трети пореден месец през януари, но всяко облекчение за Европейската централна банка може да е ограничено, тъй като основният ръст на цените се запази стабилен и вече бяха изразени опасения относно надеждността на данните, пише "Ройтерс". 

Инфлацията в 20-те държави, които използват еврото, спадна до 8,5% миналия месец от 9,2% през декември, водена от спад в разходите за енергия, въпреки че храните и промишлените стоки поддържаха натиск върху цените, показват данните на Евростат в сряда. Тази цифра е доста под 9%, прогнозирани от проучване на "Ройтерс" сред икономисти.

Ръстът на цените е в режим на бърз спад, след като достигна връх от рекордните 10,6% през октомври, но ЕЦБ вече обеща още повишения на лихвените проценти, опасявайки се, че без по-високи разходи по заеми инфлацията може да се затвърди над целта си от 2%.

На срещата на политиците на ЕЦБ в четвъртък е почти сигурно, че ЕЦБ ще повиши лихвените проценти с половин процентен пункт до 2,5%, а най-големият въпрос е за колко още затягане ще сигнализира.

Спадът в общата инфлация едва ли ще премахне опасенията сред консервативните политици, че бързият ръст на цените се утвърждава, тревога, подсилена от високата базова инфлация в сряда.

Инфлацията, с изключение на нестабилните цени на храните и горивата, се повиши до 7% от 6,9%, докато дори по-тесен показател, наблюдаван отблизо от ЕЦБ, се задържа стабилно на 5,2%, надхвърляйки прогнозите за 5,1%.

Основната инфлация беше предизвикана от скока в цените на преработените храни и промишлените стоки, но инфлацията при услугите, която е ключово безпокойство, тъй като отразява растежа на заплатите, леко отслабна.

„Тъй като вниманието на ЕЦБ постепенно се отклонява от основната мярка и към базовата инфлация, ние смятаме, че спадовете в общата инфлация няма да направят много, за да спрат ястребите на централната банка“, каза Матеуш Ърбан от Oxford Economics.

„Следователно смятаме, че ЕЦБ ще повиши лихвените проценти с 50 базисни пункта този и следващия месец, с риск от ново повишение с 25 базисни пункта през май, ако инфлационният натиск не успее да се намали, както очакваме.“, добави Ърбан.

Друг проблем е надеждността на данните. За разлика от други месеци, данните от Германия, най-голямата икономика в блока, липсват и Евростат беше принуден да използва оценка, базирана на модел.

„Нека не се увличаме от число, на което липсва една трета от информацията. От практическа гледна точка отпечатването на инфлацията през януари се забавя“, посочват от Nordea.