Снимка: iStock

Членът на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка Изабел Шнабел сигнализира, че може да е твърде рано да се намаляват увеличенията на лихвените проценти, тъй като инфлацията продължава да представлява опасност за икономиката на еврозоната, пише "Блумбърг".

В реч в Лондон Шнабел каза, че най-големият риск за централните банки в момента е да се предположи, че ръстовете на цените ще намалеят бързо и подценяването на тяхната устойчивост.

„Постъпилите досега данни предполагат, че възможностите за забавяне на темпото на корекции на лихвените проценти остават ограничени. Ще трябва да повишим лихвените проценти допълнително, вероятно в ограничителна територия, за да гарантираме, че инфлацията ще се върне към нашата средносрочна инфлационна цел възможно най-бързо и вторичните ефекти няма да се материализират“, каза Шнабел.

Инвеститорите търсят признаци, че ЕЦБ може да забави темпото на скорошното си затягане на паричната политика, което е най-бързото в нейната история и включва последователни повишения от 75 базисни пункта на последните две срещи. През октомври вече имаше признаци, че някои служители предпочитат по-малки увеличения.

Марио Сентено от Португалия каза тази седмица, че повишаването на лихвените проценти трябва да продължи, докато инфлацията започне да намалява - нещо, което може да се случи в началото на следващата година. Някои от неговите по-твърдоглави колеги казаха, че цикълът на затягане може да продължи по-дълго.

Шнабел също така предупреди за опасностите, произтичащи от стотиците милиарди евро, които европейските правителства харчат, за да защитят своите граждани от енергийната криза, причинена от войната на Русия в Украйна.

„Много фискални мерки, които са популярни сред електората, като строги тавани на цените или широкообхватни субсидии, рискуват допълнително да подхранват средносрочната инфлация. Това в крайна сметка може да принуди паричната политика да повиши лихвените проценти над нивото, което би се считало за подходящо без фискални стимули“, каза Шнабел.

През последните седмици имаше някои признаци на напрежение с политиците, след като френският президент Еманюел Макрон и италианският президент Джорджия Мелони предупредиха срещу прекалено агресивно парично затягане, тъй като 19-националната еврозона е изправена пред рецесия.

Вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос каза в сряда, че е важно фискалната и паричната политика да не се „сблъскват“. Говорейки същия ден, управителят на испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос призова родината си да започне фискална консолидация сега.

„Мащабната и обща фискална политика може да доведе до по-висока инфлация, по-високи лихвени проценти и по-висок публичен дълг“, каза шефът на холандската централна банка Клаас Нот. „Ако икономическият растеж отслабне, съмненията относно устойчивостта на дълга в страните с високо съотношение дълг/БВП може да изплуват отново.“