Снимка: iStock

Бившият министър на финансите Лорънс Съмърс каза, че това, което се случва в Япония, е сред ключовите финансови развития, които той наблюдава в момента, като се има предвид потенциалът за затруднения, ако страната трябва да изостави политиката си за фиксирана доходност на облигациите, пише "Блумбърг".

„Имаше много заеми в Япония, за да се финансират неща по целия свят“, каза Съмърс. „Така че, ако японските лихвени проценти започнат да се променят, това може да бъде доста сериозна работа.“

Гуверньорът на централната банка на Япония Харухико Курода запази цел от нула процента за доходността на 10-годишните държавни облигации, заедно с отрицателна краткосрочна референтна лихва, дори при инфлация, която нарасна до най-бързото от повече от три десетилетия. Наблюдателите очакват Курода – който твърди, че повишаването на цените в Япония не е устойчиво и само временно се задвижва от енергия и други разходи – да се придържа към позицията си до изтичането на мандата му през април.

Според Съмърс, професор от Харвардския университет, могат да възникнат трудности, когато централната банка на Япония промени курса. Той направи паралели с други инциденти от икономическата история, когато фиксираните ценови цели бяха изоставени.

„Винаги, когато обвързвате нещата – независимо дали става въпрос за обменен курс или лихвен процент, или стабилизирате цената на дадена стока – винаги е по-лесно да започнете да я стабилизирате, като кажете, че правителството се е ангажирало да поддържа цена, отколкото да разберете как да управлявате ситуацията когато вече не искате да се ангажирате с тази цена.“

Обменният курс на Швейцария се засили рязко, след като изостави тавана на своята валута спрямо еврото в началото на 2015 г. По-късно същата година Китай трябваше да приложи мерки за контрол на капитала и да похарчи част от своите валутни резерви, след като девалвира юана и обеща да намали управлението на валутата и да даде на пазарите по-голяма дума.

Ходът на Китай по-специално имаше вълнообразни ефекти по целия свят, като сътресенията дори допринесоха за решението на Федералния резерв да се откаже от увеличение на лихвения процент.

Натискът върху централната банка на Япония нараства не само от инфлацията, но и от бързото обезценяване на йената. Тя се доближи до 152 за долар в петък, достигайки най-слабото ниво от 1990 г. насам. Тази година йената се срина с 22% - ход, който повиши разходите за внос на Япония и насочи търговския баланс към рекорден дефицит.

Още по темата:

ЯЦБ промени политиката си относно доходността по държавните облигации

Инфлацията в Япония се забавя през април