Снимка: iStock

Като пазители на стабилността на цените и финансовите пазари, последната дума, с която централните банкери искат да бъдат свързани, е „паника“, пише "Ройтерс".

И все пак това е точно терминът, използван от двама водещи наблюдатели на Европейската централна банка, за да опишат посланието, съобщено от президента на ЕЦБ Кристин Лагард, след като тя отвори вратата за повишаване на лихвите през 2022 г., за да ограничи рекордно високата инфлация.

Инвеститорите приеха думите на Лагард миналата седмица - които бяха неочаквани, тъй като тя по-рано почти изключи увеличение на лихвите тази година - като сигнал, че ЕЦБ скоро ще затегне политиката, което ще доведе до покачване на разходите по заеми в 19-странната еврозона. Доходността на държавните облигации запази печалбите си, въпреки че по-късно Лагард се опита да изясни и смекчи смисъла си.

„Може да има само едно заключение: комуникационната мисия е неуспешна. Това е „от търпение към паника““, каза икономистът на ING Карстен Бжески в Twitter.

Той направи контраст с предшественика на Лагард Марио Драги, който през 2012 г. прочуто потуши спекулациите за разпадането на еврото само с три думи - "каквото е необходимо".

„Ако сравните това с ерата на Драги, за пазара е изключително трудно да разбере кого да слуша“, добави Бжески в интервю.

Вярата на инвеститорите в комуникацията на централната банка е може би най-ценният й актив, когато става въпрос за управление на пазарните очаквания, нещо, с което всички централни банкери, включително Драги, са се борили.

Но една скъпа грешка в началото на пандемията на коронавирус - когато Лагард каза, че ЕЦБ не е там, за да затвори спредовете по облигации за борещи се страни - доведе до нейното засилване на пазарния контрол.

Предизвикателството й се усложнява от капризите на икономиката от ерата на пандемията и желанието й да поддържа обществен консенсус сред политиците на ЕЦБ.