Снимка: iStock

Инфлацията в еврозоната ще намалее, тъй като икономиките ще се възстановят и ще спадне под целта от 2% в средносрочен план. Това заяви председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард, цитирана от "Блумбърг".

„Тъй като възстановяването продължава можем да очакваме да се нормализира ценовият натиск върху стоките и услугите. Ние виждаме ръста на заплатите през следващата година да се повиши малко повече от тази година, но рискът от втори кръг остава ограничен“, каза Лагард пред депутатите в Европейския парламент.

Инфлацията във валутния блок е най-високата от 2008 г., подхранвана от по-високите цени на енергията, прекъсванията във веригата на доставки и други ефекти, свързани с пандемията. Много икономисти са съгласни с ЕЦБ, че тя ще спадне под целта през 2023 г., но в някои краища на региона има опасения относно нарастващите цени.

Лагард каза, че действията на ЕЦБ сега за ограничаване на ценовите печалби не биха били подходящият отговор, позовавайки се на „временния хоризонт, в който паричната политика е мощна“.

„Ако трябваше да имаме някакъв затягащ подход към настоящата ситуация, това всъщност би довело повече вреда, отколкото полза. Това ще започне да оказва влияние в момент, когато инфлацията всъщност се връща към по-ниски нива“, каза Лагард.

ЕЦБ трябва да вземе решение за бъдещето на своите парични стимули на среща следващия месец, когато получи нови икономически прогнози.  Програмата за пандемично изкупуване на облигации на стойност 1,85 трилиона евро (2,1 трилиона долара) трябва да приключи през март.

„Дори и след очаквания край на извънредното положение заради пандемията, все още ще е важно паричната политика – включително подходящото калибриране на покупките на активи – да подкрепя възстановяването в цялата еврозона и устойчивото връщане на инфлацията към нашата цел“, каза Лагард.

Тя допълни, че всяко увеличение на лихвите през следващата година, както се подразбира от скорошната търговия на финансовия пазар, е „много малко вероятно“.