Снимка: iStock

Европейската централна банка може да затегне политиката по-рано, отколкото мнозина очакват, тъй като инфлационният натиск може да се окаже постоянен, заяви политикът на ЕЦБ Робърт Холцман в статия в списание Eurofi в сряда.

ЕЦБ, която заседава в четвъртък, поддържа политиката изключително облекчена от началото на пандемията на коронавирус и обеща още по-дълъг период на облекчения, когато представи новата си стратегия през юли. Но инфлационният натиск се формира по-бързо през летните месеци, отколкото мнозина прогнозираха.

„Има вероятност да можем да нормализираме паричната политика по-рано, отколкото повечето експерти на финансовите пазари очакват“, каза Холцман, шеф на австрийската централна банка.

Холцман каза, че е видял потенциалния възходящ ценови натиск от продължаващите глобални затруднения в предлагането, недостига на работна ръка, задържаното търсене на домакинствата, въздействието върху разходите на политиките за изменение на климата и по-високата основна инфлация, която се затвърждава в очакванията.

Очаква се ЕЦБ в четвъртък да намали стимулите, като същевременно обещава изобилна подкрепа през следващите години.

„Това не означава, че ще оттеглим стимулите преждевременно, а по-скоро че ще е необходимо облекчение за по-кратък период от очакваното от пазарите“, каза Холцман.

Холцман също така каза, че свръхулеснената парична политика може да доведе до финансови дисбаланси, неблагоприятни разпределителни ефекти и неефективно разпределение на капитала.

Можем да припомним, че потребителските цени в еврозоната се увеличиха с 3%през миналия месец, спрямо преди година, след като се повишиха с 2.2% през юли, според предварителните оценки. Ако тази цифра бъде потвърдена след няколко седмици, това ще представлява най-високото ниво на инфлация за последните 10 години.

Очаква се ЕЦБ, която трябва да се срещне на 9-ти септември, да обсъди бъдещето на програмата си за покупка на активи, тъй като управителният й съвет изглежда разделен относно това кога да започне да облекчава стимулиращите мерки.

Това се случва, след като Германия отчете най-високите си потребителски цени от 2008 г. насам, като през август основният процент на инфлация бе 3.4%. След това и Франция отчете най-високата си инфлация от близо три години.

Протоколи от последната среща на ЕЦБ показаха, че някои членове смятат, че позицията на банката подценява риска от по-висока инфлация.

Мандатът на ЕЦБ е да постигне 2% основна инфлация в средносрочен план. Неговите собствени прогнози в момента предвиждат скок на инфлацията тази година до 1.9%, поради това, което те описват като временни фактори, преди да спадне съответно до 1.5% и 1.4% през 2022 г. и 2023 г.

Още по темата:

Инфлацията в еврозоната най-висока от 10 години