Снимка: iStock

Потребителските цени в еврозоната са се увеличили с 3% този месец спрямо преди година, след като са се повишили с 2,2% през юли, според предварителните оценки. Ако тази цифра бъде потвърдена след няколко седмици, това ще представлява най-високото ниво на инфлация за последните 10 години.

Очаква се ЕЦБ, която трябва да се срещне на 9-ти септември, да обсъди бъдещето на програмата си за покупка на активи, тъй като управителният й съвет изглежда разделен относно това кога да започне да облекчава стимулиращите мерки.

Това се случва, след като Германия отчете в понеделник най-високите си потребителски цени от 2008 г. насам, като през август основният процент на инфлация е 3.4%. Във вторник Франция отчете и най-високата си инфлация от близо три години.

„Домакинствата в еврозоната са натрупали значителни излишни спестявания по време на блокирането“, каза икономистът Саломон Фийдлер от Berenberg в бележка във вторник, добавяйки, че „ако решат скоро да похарчат по-голяма от очакваната част за потребление, ценовият натиск може да се увеличи още повече в близко бъдеще."

Говорейки в понеделник, управителят на централната банка на Франция Франсоа Вилерой де Галхау заяви, че ЕЦБ трябва да вземе предвид скорошното икономическо възстановяване, когато обсъжда какво да прави със своя пакет от стимули за Covid.

Междувременно управителят на финландската централна банка Оли Рен заяви в интервю за Politico миналата седмица, че централната банка трябва да бъде предпазлива относно оттеглянето на стимулите.

Протоколи от последната среща на ЕЦБ показаха, че някои членове смятат, че позицията на банката подценява риска от по-висока инфлация.

По-високите инфлационни стойности във вторник вероятно ще окажат натиск върху централните банкери на еврозоната, особено когато се комбинират с коментари от Федералния резерв в САЩ, който обмисля отмяна на стимулите преди края на годината.

Мандатът на ЕЦБ е да постигне 2% основна инфлация в средносрочен план. Неговите собствени прогнози в момента предвиждат скок на инфлацията тази година до 1.9%, поради това, което те описват като временни фактори, преди да спадне съответно до 1.5% и 1.4% през 2022 г. и 2023 г.

Но Фийдлер заяви, че следващата седмица ЕЦБ ще трябва да преразгледа прогнозите си нагоре.

„Инфлацията сега се е повишила значително над пиковия процент от 2.6%, който ЕЦБ беше прогнозирала за четвъртото тримесечие на 2021 г. При по-нататъшно вероятно покачване на инфлацията до ноември, ЕЦБ почти със сигурност ще трябва да повиши прогнозите си за инфлация на заседанието си на 9-ти септември", каза той.

Въпреки това в средносрочен план повечето анализатори са съгласни с ЕЦБ, че продължаващият скок в цените трябва да бъде временен.

Джак Алън-Рейнолдс, старши икономист от Европа в Capital Economics, заяви в бележка във вторник, че очаква основният темп на инфлация да спадне до около 2% през януари, а след това „да се понижи през цялата година“, завършвайки 2022 на около 1% .

Това е така, защото той очаква проблемите във веригата на доставки и ограниченията на Covid да изчезнат от следващата година, което ще позволи да се възобнови по-голяма част от търговията преди пандемията.

Още по темата:

Blackrock: Насочете се към недвижими имоти, ако се притеснявате от инфлация