Снимка: iStock

Пандемията от Covid-19 ни вкара в гигантски, принудителен социален експеримент, за това как работим и живеем. За много хора ситуацията е предоставила възможност да си представят отново бъдещето на работата. Сега обаче се появява мнението, че не трябва да има връщане към физическите работни места след края на пандемията, пише Quartz.

Ускореният преход на пандемията от Covid-19 към отдалечена работа идва със своите позитиви за работодателите и служителите. В един доклад се установява, че работодателите спестяват до 22 000 долара на щатен служител на пълен работен ден, като намаляват разходите, свързани с офиса. За работниците в страни с ниски доходи-особено тези от бързо нарастващата професионална класа - в Африка на юг от Сахара разграничаването на квалифицирани работни места от физически места предлага неограничен достъп до по-рано недостъпни възможности. Но също така подчертава техните недостатъци спрямо техните колеги в страни с високи доходи, главно около обезщетенията и защитата на труда.

Пример за това е Южна Африка. Страната предлага на компании като Amazon, Accenture и IBM голяма квалифицирана англоговоряща работна сила, която може да се изплаща около половината от заплатата на работниците на места като Европа или САЩ. Различията в заплатите са още по-големи другаде. В Нигерия разработчиците на софтуер съобщават, че печелят около 10 000 долара годишно - някои малко повече, други значително по-малко. Тези по-ниски заплати също обикновено идват с по-малко защити в области като отработените часове на седмица и възможността да споделяме оплаквания, както и да обмисляме работещи решения.

Работодателите оправдават по-ниските заплати като „заплащане на място“, определено от по-ниските разходи за живот. Но в Африка повечето квалифицирани работници живеят в големи градове, които могат да осигурят необходимата им инфраструктура за работа от разстояние, а именно стабилно електричество и високоскоростен интернет и мобилен широколентов достъп. Това означава, че действителните разходи за живот на градски професионалист в Лагос или Найроби се доближават до съвременниците им, които вършат същата работа в градовете, където са централите на мултинационалните компании. И поне разликите не оправдават заплатите пет до десет пъти под процентите на богатите държави.

Това също не обяснява честите разлики между заплатите за „местни служители“ спрямо емигрантите, които се преместват от държави с високи доходи в страни с ниски доходи, които могат да се различават с до 900%.

Вярно е, че в региони с ниски доходи като Африка на юг от Сахара има все по-голям брой квалифицирани работници, които се сблъскват с високи нива на безработица. Те са нетърпеливи за работа и приветстват тенденцията глобалните фирми да се възползват от преминаването към виртуални работни места, за да разширят наемането в своите страни. Но не можем да си затваряме очите за потенциални злоупотреби с дигиталната работна сила, точно както осъждаме аутсорсинга на производствени работни места в страни с ниски доходи, свързани с по-малко защити на безопасността и трудови права.

Освен последиците от моралната и социалната справедливост, важно е да се анализира как невниманието към дигиталната експлоатация на труда може да повлияе на крайния резултат на мултинационалните компании. 

Още по темата:

2.5 милиона долара наем за луксозна къща в Хонконг

Кой остава най-скъпият регион в света за богати хора?