Снимка: Istock

В среда на ниска реална доходност и нарастваща несигурност около традиционните спестовни инструменти, анюитетите, обвързани с борсови индекси, започват да заемат все по-видимо място в глобалния дебат за дългосрочното съхранение на капитал. Макар продуктът да е развит първоначално в САЩ, неговата логика все по-често се разглежда и от европейски инвеститори, които търсят алтернатива между депозити с ограничена доходност и директна експозиция към пазарна волатилност.

Т.нар. регистрирани индексно-свързани анюитети, известни като RILA, представляват застрахователни продукти, които обвързват доходността на инвеститора с представянето на конкретен борсов индекс, като едновременно с това въвеждат предварително дефинирана защита срещу загуби. Продуктът не предлага директна инвестиция в акции, а използва комбинация от висококачествени облигации и деривати, чрез които се конструира асиметричен профил между риск и възвръщаемост.

Първоначално тези анюитети бяха почти изцяло вързани към американския пазар чрез индекси като S&P 500. През последните години обаче застрахователите значително разшириха гамата, включвайки международни и регионални бенчмаркове като MSCI EAFE, Euro Stoxx 50 и MSCI Emerging Markets. Данни от базата Cannex показват, че експозицията към международни индекси вече заема съществен дял от новите RILA продукти, което отразява засиленото търсене на диверсификация извън САЩ.

За европейските спестители тази еволюция има особено значение. Анюитети, вързани към Euro Stoxx 50 или MSCI EAFE, могат да се разглеждат като „по-близка“ експозиция, синхронизирана с икономическите цикли и валутната среда на региона. В същото време анюитети, обвързани със S&P 500 или пазари извън Европа, въвеждат валутен и географски риск, който е съществено различен от този при класическия банков депозит.

Основното предимство на индексно-свързаните анюитети спрямо депозитите не е обещанието за висока доходност, а структурата на риска. Докато депозитите предлагат номинална сигурност, те често не компенсират инфлацията, особено в периоди на повишени ценови нива. RILA продуктите, от своя страна, приемат пазарния риск, но го канализират чрез буфери, които поемат част от загубите, и чрез тавани, които ограничават печалбите. Това превръща продукта в инструмент за контролирано участие в пазарен растеж, а не в директен залог върху посоката на индексите.

Ключовият компромис остава времето. Доходността по анюитетите се изчислява в края на договорния период, без междинно „заключване“ на печалби. При по-кратки срокове това увеличава риска от неблагоприятен момент на оценка, докато по-дългите договори позволяват на застрахователя да предложи по-широка защита или по-щедро участие в ръста на индекса. Ранното излизане от подобни продукти обикновено води до намалена стойност, тъй като инвеститорът получава междинната пазарна оценка на използваните деривати.

За европейците, свикнали със стабилността на депозитите и консервативния подход към спестяванията, анюитетите не са заместител, а междинна категория. Те запълват празнината между пълната сигурност и пълния риск, между гарантирания номинал и пазарната експозиция. В този смисъл интересът към индексно-свързани анюитети отразява по-дълбока промяна в поведението на спестителите, които вече не търсят абсолютна защита, а по-управляем баланс между доходност и устойчивост.

Разширяването на тези продукти към международни и европейски индекси подсказва, че дебатът за анюитетите вече не е локален американски феномен. Той е част от по-широкия въпрос как европейците ще адаптират дългосрочните си спестявания в свят, в който депозитите губят покупателна сила, а директната пазарна експозиция остава психологически трудна за мнозина.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.