Снимка: iStock

Дебатът на Уолстрийт за нарастването на частния кредит става все по-активен. От едната страна е шефът на най-голямата американска банка Джейми Даймън, който твърди, че увеличеното кредитиране от фирми за частни капиталови инвестиции, парични мениджъри и хедж фондове създава повече възможности да се оставят рисковете извън регулираната банкова система да останат ненаблюдавани.

„Наистина очаквам да има проблеми“, каза главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase (JPM) на индустриална конференция на Bernstein в края на май, добавяйки, че „може да има адски разходи“, ако инвеститорите на дребно в такива фондове претърпят големи загуби.

От другата страна са висши ръководители от някои от най-големите мениджъри на пари в света, които не се колебаят да отхвърлят този аргумент.

„Всеки долар, който излиза от банковата индустрия и се насочва към инвестиционния пазар, прави системата по-сигурна и по-устойчива и с по-малко ливъридж“, каза Марк Роуън, главен изпълнителен директор на Apollo (APO), на същата конференция на Bernstein, на която присъства Даймън.

Частните кредитни фондове, твърдят техните поддръжници, не се сблъскват с теглене на депозити и не разчитат на краткосрочно финансиране - модел, който се оказа обезпокоителен за някои регионални банки, които изпаднаха в проблеми миналата година и трябваше да бъдат иззети от регулаторите.

Вместо това те заемат пари, събрани от големи институционални инвеститори като пенсионни фондове и застрахователни компании, които знаят, че няма да получат парите си обратно в продължение на няколко години.

Друг висш изпълнителен директор с гигантския частен кредитор Blackstone (BX) използва същата конференция на Bernstein, за да посочи несъответствието между активи и пасиви, което в крайна сметка потопи First Republic, регионалната банка в Сан Франциско, която фалира миналия май и беше продадена на търг на JPMorgan.

 „Имаше 20-годишни активи и 20-секундни депозити“, каза главният оперативен директор на Blackstone и генерален партньор Джонатан Грей.

„И ако можем да поставим тези заеми директно в балансите на животозастрахователна компания, това е по-добро съвпадение.“

Възходът на частния кредит

Няма съмнение, че частният кредит се увеличава, тъй като традиционните банки се оттеглят от отпускането на заеми по време на повишени лихвени проценти от Федералния резерв и се тревожат за възможен икономически спад.

Глобалният пазар на частни кредити, който представлява целия дълг, който не е емитиран или търгуван публично, е нараснал от 41 милиарда долара през 2000 г. до 1,67 трилиона долара до септември, според доставчика на данни Preqin. Повече от 1 трилион долара от тази сума се съхраняват в Северна Америка.

Сумата все още е малка в сравнение с общите заеми, държани от американските банки - над 12 трилиона долара - но опасенията на някои в банковия свят са, че всяка паника сред кредитополучателите може да се разпространи, ако нещата станат грозни.

„Не съм сигурен, че един и половина трилиона долара частен кредитен пазар е особено системен, но въпросът е, че тези неща могат да имат ефект на снежна топка“, каза председателят на UBS Колм Келехър в интервю за Bloomberg по-рано тази година.

Засега резултатите от частния кредит са стабилни въпреки опасенията.

За пет от последните шест тримесечия частният кредит е донесъл по-висока възвръщаемост на инвеститорите, отколкото средно през последното десетилетие, според обобщения индекс на частния кредит, създаден от Preqin.

Той също така надмина подобен индекс, измерващ съвкупната възвръщаемост на частния капитал за същия период.

„Всеки може да изглежда доста добре, когато всичко върви нагоре надясно, но става по-трудно, когато преминавате през цикли“, каза Джон Уолдрон, главен оперативен директор на Goldman Sachs, на същата конференция на Bernstein.

"Танци по улиците"

Частните кредитни активи са разнообразни. Те могат да варират от корпоративни заеми до потребителски заеми за автомобили и някои търговски ипотеки. Заемите са особено полезни за кредитополучатели от среден размер или под инвестиционен клас в специални ситуации като бедствие.

Условията обикновено са по-гъвкави от това, което банките изискват, с регулируеми лихвени проценти, потенциално предимство или дилема за кредитополучателите, които очакват лихвените проценти в крайна сметка да паднат.

Някои банкери твърдят, че мениджърите на пари имат несправедливо предимство, защото не трябва да работят при същите капиталови изисквания като банките. А банковите регулатори подготвят нови правила, които могат да направят тези капиталови изисквания още по-строги.

Когато тези повишени стандарти бяха предложени за първи път миналата година, Даймън се пошегува, че частните кредитори със сигурност „танцуват по улиците“.

Но има някои признаци, че Вашингтон може да се готви да засили контрола си върху тези средства. Съветът за надзор на финансовата стабилност гласува да одобри нова рамка за етикетиране на фирмите като „системно важни“, етикет, който задейства нов надзор от страна на Фед.

Новата рамка създава възможност за фирми, различни от банките, да получат този етикет. Фондовете твърдят, че не представляват същите системни рискове като банките и следователно етикетът не е подходящ за тях.

Връзката между традиционните банки и частните кредитори на активи е сложна. Те се конкурират помежду си, но много банки също отпускат пари на същите тези мениджъри на активи.

Даймън призна това, като каза, че има много "брилянтни" частни кредитори. „Искам да кажа, познавам ги всичките. Банкираме много от тях. Те са наши клиенти.“

„Просто сме в уникална позиция да бъдем в средата на всичко това и мисля, че ще продължи да расте“, каза Трой Рорбау, съизпълнителен директор на търговската и инвестиционна банка на JPM, миналата сряда на друга конференция.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.