Снимка: БФБ

Пазарът често пропуска малките новини. Тези, които изглеждат административни, технически, почти скучни. Именно там обаче започват най-важните структурни промени. Новата програма на Българска фондова борса и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия не е просто субсидия от близо 1 милион евро. Това е опит за рестартиране на механизъм, който в България от години работи с прекъсвания – създаването на нови публични компании.

Проблемът на българския капиталов пазар никога не е бил липсата на ликвидност като първопричина. Той е липсата на нови истории. Без нови емитенти, без първични публични предлагания, без свеж приток на компании, пазарът неизбежно се превръща в затворена система. Капиталът се върти между ограничен брой дружества, оценките стават инертни, а интересът постепенно намалява. Именно това се случваше през последните години. Активността при първичните предлагания спадна, а BEAM пазарът, който трябваше да бъде двигател на растежа, остана под потенциала си.

Тук се появява новият механизъм. Покриването на 100% от разходите за листване е директен удар в една от най-големите бариери пред компаниите. За малките и средни предприятия разходите за консултанти, юридическа подготовка, счетоводни услуги, изготвяне на проспект и маркетинг към инвеститори често са решаващ фактор. Това не е просто административна тежест. Това е риск. Компанията трябва да инвестира значителни средства предварително, без гаранция за успех на предлагането. Новата програма елиминира точно този риск.

Но тук има по-дълбок слой. Когато държавата и борсата поемат тези разходи, те реално субсидират създаването на публични компании. Това е стратегически избор. В развитите пазари този процес се случва естествено, защото достъпът до капитал е по-лесен и инвеститорската база е по-широка. В по-малки пазари като българския обаче трябва да има катализатор. Тази програма е точно такъв катализатор.

Ако погледнем числата, около 20 компании за три години не изглеждат много. Но в контекста на БФБ това е значително. Това означава потенциално по 6–7 нови емитента годишно. За пазар с ограничен брой активни първични предлагания това може да промени динамиката. Въпросът не е количествен, а качествен. Ако дори част от тези компании са добре позиционирани, с ясен бизнес модел и растежен потенциал, ефектът може да бъде непропорционално голям.

Особено важно е, че програмата не е ограничена само до регулирания пазар. Тя обхваща и BEAM, както и платформата за колективно финансиране SpaceCrowd. Това създава цялостна екосистема. Компаниите могат да започнат от по-ранен етап чрез колективно финансиране, да преминат през пазар за растеж и в крайна сметка да стигнат до основния пазар. Това е липсващата верига, която досега беше фрагментирана.

От гледна точка на инвеститорите това означава нещо съвсем различно. Повече нови компании означава повече възможности, но и повече риск. Малките и средни предприятия са по-волатилни, по-зависими от икономическия цикъл и по-чувствителни към грешки в управлението. Но именно там се създава асиметрията. Големите компании са добре анализирани и оценени. Малките често не са. Това създава пространство за неправилно ценообразуване.

От макро перспектива инициативата идва в интересен момент. Европа като цяло се намира в среда на слаб растеж, високи разходи за енергия и повишена несигурност. България не е изолирана от тези процеси. Напротив, малките икономики усещат подобни шокове по-силно. В такава среда достъпът до финансиране става критичен. Банковото кредитиране остава основен източник, но то има ограничения. Капиталовият пазар предлага алтернатива, която е по-гъвкава, но и изисква по-висока прозрачност.

Точно тук се крие и вторият ефект от програмата. Листването на борсата не е просто набиране на средства. То променя поведението на компанията. Налага стандарти за отчетност, изисква комуникация с инвеститорите, създава дисциплина. Това води до по-добро управление и в много случаи до по-висока стойност на бизнеса. В този смисъл програмата не просто финансира компаниите. Тя ги трансформира.

Разбира се, рискове има. Най-големият е свързан с качеството на компаниите, които ще се възползват от програмата. Ако стимулът доведе до листване на дружества без достатъчно стабилен бизнес модел, това може да подкопае доверието в пазара. Историята показва, че един неуспешен цикъл на първични предлагания може да има дълготраен негативен ефект. Инвеститорите стават по-предпазливи, а ликвидността се свива.

Вторият риск е свързан с търсенето. Предлагането може да бъде стимулирано чрез субсидии, но инвеститорският интерес не може да бъде създаден административно. Той зависи от очакванията за доходност и от доверието в пазара. Ако новите компании не успеят да привлекат интерес, програмата ще има ограничен ефект.

Третият риск е структурен. Българският капиталов пазар остава малък и силно зависим от местни инвеститори. Липсата на значително участие на международен капитал ограничава ликвидността и потенциала за преоценка. За да има дългосрочен ефект, подобни инициативи трябва да бъдат съчетани с усилия за привличане на външни инвеститори.

Въпреки това посоката е правилна. Пазарите се развиват не чрез един голям ход, а чрез серия от малки, но последователни стъпки. Тази програма е точно такава стъпка. Тя не решава всички проблеми, но атакува една от ключовите слабости – липсата на нови емитенти.

Ако бъде изпълнена правилно, тя може да създаде нещо по-важно от краткосрочен ръст на активността. Може да създаде ново поколение публични компании. Компании, които започват малки, но с времето се превръщат в основа на пазара. Това е процес, който отнема години, но винаги започва с първата стъпка.

В крайна сметка въпросът не е дали програмата ще доведе до повече първични предлагания. Това почти сигурно ще се случи. Въпросът е дали ще доведе до по-добри компании. Ако отговорът е „да“, тогава ефектът върху БФБ може да бъде много по-голям, отколкото предполага размерът на самата програма.

*Материалът е с аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.