Снимка: Istock
Теодор Минчев
Първите два месеца на 2026 г. поставиха Българската фондова борса (БФБ) в рядко виждана комбинация от силен индексен старт, ускорена активност и ясно различими „истории“, които концентрират вниманието и оборота. Основният двигател беше промяната в рамката на пазара – присъединяването към еврозоната – което по данни на БФБ е подкрепило ръст на новите инвеститори в първия месец и е довело до над 2.5-кратно увеличение на сделките и оборота през януари.
Индексите: силен старт от началото на годината, но вече с видима консолидация
Към края на февруари SOFIX остава сред силните истории от началото на годината, но динамиката вече е по-двустранна: след импулсното покачване през януари пазарът премина към по-нормален режим на търговия, в който печалбите се „заключват“, а рискът се преразпределя към по-ликвидните и по-четими фундаментално емитенти.
Официалната статистика за седмичната картина показва, че SOFIX е нагоре с 19.39% от началото на годината, като диапазонът на движението отразява именно прехода от еуфория към по-рационално ценообразуване.
Ликвидността: повече участници, повече оборот, но и по-голяма чувствителност към новини
Най-важната промяна не е само в нивото на индексите, а в „пазара като процес“ – повече сделки, по-висок оборот и по-видима роля на индивидуалния инвеститор. Това обикновено е полезно за оценките в краткосрочен план, но носи и нова характеристика: цените стават по-чувствителни към новини, резултати и корпоративни събития, особено при емитенти с по-ограничен free float.
На сесийно ниво това се вижда в концентрацията на оборота: в традиционен ден от борсовия бюлетин на БФБ сред лидерите по оборот, обикновено са Шелли Груп, Сирма Груп и Софарма, което е показателно, че капиталът се насочва към комбинация от растеж, разпознаваемост и ликвидност.
Ключовото корпоративно събитие: „Сирма“ и европейският маршрут на капитала
Двойното листване на „Сирма Груп Холдинг“ на Франкфуртската борса е от онези събития, които променят разказа за БФБ: то не е просто новина за една компания, а тест дали български емитент може да разшири инвеститорската си база и да добави външен ценови референт чрез по-голям пазар. В рамката на EuroBridge, това е второ подобно дружество, като търговията на „Сирма“ стартира на 24-ти февруари във Франкфурт.
Инвестиционната логика тук е двупосочна. От една страна, това потенциално повишава видимостта и ликвидността. От друга – „внася“ конкуренция между пазари: цената започва да се дисциплинира от по-широк набор участници, а волатилността около новини може да се усили, защото реакциите идват от повече посоки.
Регионалният контекст: защо сравненията вече са неизбежни
В регионален план 2026 г. започва с обща тема: инвеститорите търсят по-стабилни „стойностни“ пазари и по-ясни парични потоци, докато големите технологични истории глобално стават по-чувствителни към очакванията. За БФБ това е шанс, но и изискване: когато капиталът идва по линия на „структурна преоценка“, той остава само ако получи предвидимост – отчетност, ликвидност, корпоративно управление и постоянство в резултатите.
Точно затова събития като EuroBridge и излизането на български емитенти към големи европейски пазари са важни: те намаляват „локалната изолация“ на оценките и доближават БФБ до регионалния стандарт на сравнимост.
| Индекс | Държава | Стойност (края на февруари 2026) | Ръст от нач. на 2026 г. (YTD) | Характер на движението |
|---|---|---|---|---|
| SOFIX | България | 1,310 пункта | 19% | Експлозивен старт, последван от корекция |
| BET | Румъния | 29,200 пункта | 16% | Постепенен и устойчив възход |
| ASE (General Index) | Гърция | 2,300 пункта | 7% | Стабилен растеж при многогодишни върхове |
| Euro Stoxx 50 | Еврозона | 4,850 пункта | 6–7% | Широка диверсифицирана подкрепа |
| WIG20 | Полша | 2,450 пункта | 9–10% | Банков сектор и циклични компании водят |
Справка: Infostock.bg
В продължение на повече от петнадесет години най-големият проблем на Българската фондова борса беше ликвидността. Ниски дневни обороти. Ограничен free float. Риск от „заклещване“ при по-големи позиции. Дори при стабилни финансови резултати на отделни компании пазарът оставаше плитък. Проблемът никога не беше в липсата на предприятия. Проблемът беше в липсата на структурен купувач.
Тук се появява ключовият фактор за 2026 г. – пенсионната реформа и въвеждането на мултифондовете. Това не увеличава размера на спестяванията, а променя тяхната алокация. Динамичните портфейли с възможност за до 90% участие в акции създават вътрешен, дългосрочен източник на търсене. Това не е спекулативен капитал. Това е регулярна месечна алокация, която влиза на пазара независимо от краткосрочната волатилност.
Точно такива потоци изграждат функциониращ пазар.
Регионалният опит е показателен. Полша изгради Варшавската борса като регионален център именно чрез пенсионните OFE фондове. Вътрешният институционален капитал повиши ликвидността, оценките и стимулира вълна от IPO-та. Когато през 2014 г. част от пенсионните активи бяха национализирани, ефектът върху доверието и индексите беше незабавен. Изводът е двоен: пенсионният капитал може да изгради пазар, но политическият риск може да го разклати.
За България ефектът може да бъде нелинеен. При пазар с традиционно ниски дневни обороти дори умерен институционален приток води до диспропорционално движение в цените. Първата фаза е преоценка на съществуващите публични компании. Повишените оценки подобряват отчетната стойност на пенсионните партиди и създават положителен обществен цикъл. По-високите цени от своя страна стимулират допълнителен free float.
Втората фаза е институционално валидиране. Ако вътрешният капитал създаде достатъчна дълбочина, ликвидният дисконт намалява. Това е критично за чуждестранните фондове, които традиционно избягват пазари с риск от ценово изкривяване при вход и изход. Комбинацията от вътрешен структурен купувач и външен тактически капитал е исторически най-устойчивият модел за експанзия в Централна и Източна Европа.
Третият ефект е върху предлагането. По-високи оценки и по-голяма ликвидност превръщат публичния пазар в реална алтернатива на банковото финансиране. Ако този процес се затвърди, повече растежни компании могат да изберат листване в София, вместо да търсят капитал в чужбина. Това е моментът, в който борсата преминава от периферен към структурно функциониращ пазар.
Рискът от прегряване съществува. В тънък пазар първоначалният приток може да изпревари фундаментите. Но това е управляем риск, ако дисциплината в оценките се запази.
По-големият риск остава политическият. Пенсионните активи са чувствителна тема и всяка намеса в модела може да разклати доверието за години напред. Историята на региона го показва ясно.
Въпреки това архитектурата на българския капиталов пазар вече се променя. Ако структурният поток към акции се запази и институционалната рамка остане стабилна, БФБ може постепенно да премине от хронично неликвиден пазар към регионален участник със собствен вътрешен двигател.
А при малките пазари архитектурата е съдба.
SOFIX вече не расте само от настроение, а от архитектура
Текущият ръст на SOFIX от близо 20% от началото на годината не може да бъде разглеждан изолирано от структурната промяна в посоката на капитала. Еврозоната отключи ликвидност. Пенсионната реформа създава механизъм тя да остане. Ако месечните осигурителни потоци започнат системно да се насочват към акции, тогава януарската „евро еуфория“ може да се окаже не еднократен импулс, а първа фаза на по-дълбока преоценка. В такъв сценарий ръстът на индекса няма да бъде движен само от настроение, а от постоянен вътрешен купувач. Това е фундаменталната разлика между спекулативен скок и структурен цикъл.
Ако този поток се запази и бъде подкрепен от дисциплина в оценките и стабилна институционална рамка, 2026 г. може да се окаже повратната точка, в която БФБ престава да бъде „пазар с потенциал“ и започва да функционира като пазар със собствен капиталов двигател.
При малките борси моментът на архитектурна промяна не идва често. Но когато дойде, той пренаписва оценките за години напред.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.