Снимка: iStock

Теодор Минчев

Последните няколко години поставиха Българската фондова борса в необичайна позиция. Пазар, който дълго време беше символ на неликвидност, апатия и хронично подценяване, изведнъж се превърна в сцена на изключително силни ръстове. Родните индекси се покачиха рязко, а ограничен кръг от „сини чипове“ донесе доходности, които в абсолютна стойност трудно отстъпват на най-добрите глобални пазари. Именно тук възниква ключовият въпрос: дали този етап не бележи структурен край на познатия спекулативен модел на БФБ?

Ограниченият „двигател“ на растежа

Основният проблем не е, че цените са се покачили, а как са се покачили. Българският капиталов пазар е малък по дефиниция, а броят на ликвидните, качествени емисии е силно ограничен. В периоди на подценяване това работи в полза на търпеливите инвеститори — малко капитал е достатъчен, за да избута цените значително нагоре. Но в период на зрялост на цикъла същият този фактор се превръща в ограничение.

Когато акции като Shelly Group поскъпнат над 20 пъти за пет години, а банки като Първа инвестиционна банка се придвижат от зони около 1.80–3.00 лв. към 8.00 лв., пазарът вече не може да разчита на аргумента „евтино по дефиниция“. В този момент оценките започват да се сравняват не със собственото си минало, а с алтернативите — Румъния, Сърбия, Хърватия, дори по-широкия EM universe.

Конкуренцията с други развиващи се пазари

Исторически БФБ винаги е търгувала с дискаунт — спрямо регионални пазари и спрямо фундаментите. Това беше „буферът за грешки“, който позволяваше дългосрочната стратегия „купи и чакай“. Днес обаче този буфер се свива. Част от сините чипове вече се търгуват на оценки, съпоставими с компании от по-дълбоки и ликвидни пазари, но без същата защита, която дава ликвидността.

Това поставя родния инвеститор пред нова дилема. Ако акция на БФБ се търгува на сходен мултипъл с аналогична компания в Букурещ или Варшава, логичният въпрос вече не е „дали е евтина“, а „защо да поемам допълнителния риск от неликвидност“. Именно тук спекулативният модел започва да се пропуква.

Двата типа инвеститори — и защо и двата са в трудна позиция

Пазарът на БФБ условно винаги е бил доминиран от две групи участници.

Първата група — тези, които дълги години избягваха родните акции. Те гледаха на БФБ като на затворен, непрозрачен и трудно търгуем пазар. Предпочитаха международните борси, ETF-и, САЩ и Западна Европа. За тях текущите оценки на БФБ не са покана за завръщане. Напротив — те не бяха на пазара, когато активите бяха евтини, и няма икономическа логика да се върнат сега, когато риск–възвръщаемостта е по-неблагоприятна.

Втората група — т.нар. „образовани стоици“. Те купуваха, когато беше тихо, защото знаеха, че цените са под фундаменталната си стойност. Техният успех е безспорен. Но точно този успех създава нов проблем: какво следва?

След като се материализират печалби от порядъка на 5x, 10x или 20x, възможността същият процес да се повтори на същия пазар става изключително ограничена. Не защото няма добри компании, а защото математиката на доходността вече не работи в същата посока.

Опасността от „под вола теле“

Исторически това е моментът, в който на малки и неликвидни пазари се появява най-големият риск — търсенето на следващата „ракета“ на всяка цена. Когато качествените и ликвидни имена вече са преоценени, част от капитала започва да се насочва към по-слаби емисии, по-малки компании или структури без устойчив бизнес модел, но с „история“.

БФБ е виждала този филм. В периода 2006–2007 г. почти всяка акция „растеше“, защото нямаше къде другаде да отиде ликвидността. Резултатът беше добре познат — рязък и болезнен обрат, от който някои емисии така и не се възстановиха. Подобни примери могат да се намерят и в Сърбия след 2008 г., както и на някои балкански пазари след локални бумове, задвижени от ограничено предлагане и локален капитал.

Излизане навън — логична, но трудна стъпка

Една от малкото рационални алтернативи за успешните инвеститори на БФБ е излизането към международните пазари в търсене на структурна неефективност, а не просто ниска цена. Това обаче означава загуба на конкурентното предимство, което много участници имаха локално — директен достъп до мениджмънт, неформални канали на информация, социална динамика, способност да се „подпира“ цена при неликвидни позиции.

На големите пазари тези фактори не съществуват. Там инвеститорът е просто още една точка в океан от капитал. Конкуренцията е глобална, информационното предимство — минимално, а грешките — наказвани бързо.

Какви са реалистичните перспективи за 2026 г.?

Това не означава „край“ на БФБ, а край на една фаза. Пазарът навлиза в период, в който доходността ще бъде по-ниска, по-фрагментирана и много по-селективна. Растежът ще идва от фундаментални подобрения, дивиденти и корпоративни събития, а не от масова преоценка.

За спекулантите, разчитащи на инерция и ликвидност „по навик“, това наистина може да изглежда като „game over“. За инвеститорите с по-широк хоризонт обаче това е естествен етап на узряване — момент, в който БФБ започва да се държи повече като пазар, и по-малко като аномалия.

Заключение

Историята показва, че малките пазари не умират, но се променят. След период на силни ръстове неизбежно идва етап, в който лесните пари изчезват, а решенията стават по-трудни. Българската фондова борса изглежда точно на този кръстопът. Не като крайна точка, а като тест за зрелостта на участниците в нея.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на финансови инструменти.