Снимка: iStock

Българската фондова борса навлиза в следващата година в по-сложна, но и по-интересна фаза от обичайното. Не защото проблемите ѝ са нови, а защото средата около нея се променя по-бързо от самия пазар. Това създава напрежение, но и рядка възможност – БФБ да излезе от дългогодишния режим на „оцеляване“ и да влезе в режим на целенасочено развитие.

Основният структурен проблем остава непроменен: ниска ликвидност, концентрирана в ограничен брой емитенти, силна зависимост от институционални потоци и слаб вторичен пазар. Това не е цикличен дефект, а системен. Българският капиталов пазар не страда толкова от липса на капитал, колкото от липса на движение на капитала. Пенсионните фондове са стабилен, но инертен източник на търсене. Чуждестранният интерес е епизодичен и силно селективен. Дребните инвеститори са чувствителни към доверие, което се печели бавно и се губи лесно.

Именно затова фокусът, който БФБ поставя върху регионалната и европейската интеграция, не е просто стратегическа визия, а необходимост. За малък пазар като българския самостоятелното развитие има таван. Видимостта на емитентите, достъпът до по-широк инвеститорски кръг и възможността за включване в трансгранични търговски и клирингови инфраструктури са единственият реалистичен път към повишаване на ликвидността. Първите стъпки към по-тясно сътрудничество между европейските борси са критично важни именно за пазари като БФБ, които сами по себе си трудно могат да генерират достатъчен оборот, за да бъдат „забелязани“.

Тук обаче възниква и първото напрежение. Интеграцията не е автоматичен процес и не е само технически. Тя изисква качество на емитентите, прозрачност, корпоративно управление и предвидим регулаторен режим. Това означава, че част от компаниите на БФБ ще бъдат изправени пред по-високи изисквания, а не всички ще могат или ще искат да ги покрият. В този смисъл следващата година може да се окаже година на естествено „пресяване“ – с по-ясно разграничение между компании, които имат амбиция и капацитет да играят в по-широк европейски контекст, и такива, които остават локални истории с ограничена ликвидност.

Ролята на регулатора в тази среда става ключова. Идеята за създаване на Стратегически съвет за небанковия финансов сектор е важен сигнал, че КФН осъзнава нуждата от по-структуриран диалог. Българският капиталов пазар традиционно страда от фрагментирана комуникация – между борсата, посредниците, управляващите дружества и държавата. Ако подобен съвет се превърне в реална работеща платформа, а не формален орган, това би могло да подобри координацията, да ускори адаптацията към европейските регулации и да намали регулаторната несигурност, която често охлажда инвестиционния интерес.

От гледна точка на емитентите перспективата е двупластова. От една страна, засиленият интерес към капиталовия пазар през последната година показва, че българските компании постепенно започват да възприемат борсата не само като място за листинг, а като реален източник на капитал и видимост. От друга страна, много от тях все още гледат на публичния статус като на административна тежест, а не като на стратегическо предимство. Това ограничава предлагането на качествени нови емисии и поддържа дефицита на „свежи“ инвестиционни истории – проблем, който трудно се решава без промяна в корпоративната култура.

Следващата година ще бъде особено важна и заради по-широкия европейски контекст. Регулаторните промени, свързани с пазарите на капитали в ЕС, натискът за по-дълбока интеграция и развитието на капиталовия съюз ще поставят БФБ в ситуация, в която пасивността вече не е опция. Или борсата ще се адаптира и ще намери място в по-голямата екосистема, или ще остане периферна платформа с ограничена роля. Това важи не само за инфраструктурата, но и за продуктовото развитие – повече борсово търгувани фондове, по-активен дългов пазар, по-добра връзка с енергийния и стоковия сегмент.

В краткосрочен план най-големият риск остава ликвидността. Ако глобалната среда се влоши, а риск апетитът намалее, малките пазари първи усещат отлива. Именно затова задържането на капитала в региона, за което говори ръководството на БФБ, е стратегически важно. Това означава не само да се привличат външни инвеститори, но и да се създадат условия местният капитал да намира достатъчно добри възможности у дома.

Перспективата за следващата година не е еднозначно оптимистична, но е по-зряла от предишни периоди. БФБ вече не е в позиция да обещава бързи чудеса, но е в позиция да гради постепенно доверие, интеграция и функционалност. Ако усилията за европейско сътрудничество, регулаторен диалог и подобряване на пазарната инфраструктура се материализират, следващата година може да се окаже преходна – не към експлозивен растеж, а към по-устойчив и предвидим капиталов пазар. Именно това, в дългосрочен план, е най-ценният актив за БФБ.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.