Снимка: iStock

Теодор Минчев

В края на 2024 г. въпросът „Какво очаква сините чипове на БФБ през 2025 г.?“ беше логичен, но предпазлив. Днес, гледайки назад, вече можем да кажем, че 2025 г. не просто оправда очакванията, а промени качествено разказа за родния капиталов пазар. SOFIX не добави „още една добра година“, а премина в различен режим – от пазар, който наваксва, към пазар, който започва да се преоценява.

Ръстът от около 33% за последните 12 месеца, с достигане и задържане над 1 100 пункта, е съществен не толкова като процент, а като сигнал. За първи път от дълго време индексът не само расте, но го прави по начин, който изглежда устойчив: минимумите са плитки, корекциите – контролирани, а новите върхове се появяват в края на периода, а не в началото. Това е класическа характеристика на пазар, който изгражда инерция, а не „изгаря“ ентусиазма си рано.

Преди година правилно беше отбелязано, че две поредни години на ръст са нетипични за SOFIX. Днес можем да добавим още един слой: три последователни години на положителна динамика вече не изглеждат като статистическа аномалия, а като излизане от дългия посткризисен цикъл. Разбира се, историческите паралели с 2006–2007 г. остават изкушаващи, но съществената разлика е в профила на пазара. Тогава растежът беше воден от експанзия на оценки и еуфория; днес той е по-тих, по-секторно разслоен и далеч по-зависим от реални резултати.

Рисковете, очертани в края на 2024 г., не изчезнаха – но се трансформираха. Забавянето на европейската икономика, и в частност на Германия, остана ключов фактор и през 2025 г. Индустриалните компании с експортна ориентация продължиха да усещат натиск, но в по-умерен и диференциран вид. При групата около „Стара планина“ вече не говорим за шокови спадове, а за адаптация: оптимизация на разходи, по-предпазлива капиталова политика и изчакване на циклично възстановяване в Европа. Това промени и начина, по който инвеститорите ги оценяват – по-малко като „бърз растеж“, повече като циклична експозиция с дълъг хоризонт.

Шелли Груп, която преди година беше посочена като потенциално уязвима при слабост на германския пазар, през 2025 г. по-скоро се утвърди като пример за трансгранична история с по-широк инвеститорски профил. По-слабата относителна доходност през 2024 г. се оказа по-скоро пауза, отколкото край на тренда. През 2025 г. фокусът се измести от самото листване на Deutsche Börse към устойчивостта на бизнеса и способността му да поддържа ръст на приходите и маржовете. Това е по-здравословен тип внимание и поставя компанията в различна категория спрямо останалите компоненти на SOFIX.

Земеделският сектор, който беше под натиск в края на 2024 г., през 2025 г. остана предизвикателен, но вече не доминира негативния разказ. Агрия Груп Холдинг продължи да се сблъсква с разходен натиск, но темата за дивидента и капиталовата дисциплина придоби по-голямо значение за инвеститорите. Намаленият дивидент от печалбата за 2023 г. беше болезнен сигнал, но също така отвори пространство за по-устойчиво разпределение в бъдеще, ако маржовете се стабилизират. Тук 2025 г. не донесе бърз обрат, но донесе яснота: пазарът вече цени земеделските компании по-ниско, но и с по-реалистични очаквания.

Технологичният сегмент на БФБ, макар и малък по абсолютен размер, през 2025 г. потвърди ролята си на „двигател на настроенията“. Сирма Груп, Бианор и Телелинк не просто останаха във фокуса на анализаторите, а се превърнаха в лакмус за това дали БФБ може да предложи истории, свързани с глобални тенденции, а не само с локална икономика. Волатилността в края на 2024 г. и началото на 2025 г. се оказа по-скоро прочистване на краткосрочните очаквания, отколкото сигнал за структурна слабост. През 2025 г. тези компании започнаха да се възприемат като дългосрочни експозиции към дигитализацията, а не като спекулативен залог.

Фармацевтичният сектор и в частност Софарма продължи да бъде пример за „тихия компонент“ на индекса. Стратегическите придобивания, които временно ограничиха дивидентния капацитет, през 2025 г. започнаха да се разглеждат по-малко като риск и повече като инвестиция в бъдещ растеж. За инвеститорите с по-дълъг хоризонт това постепенно промени профила на компанията – от класически дивидентен платец към по-балансирана комбинация между доход и растеж.

Банковият сектор се оказа може би най-консистентният стълб на SOFIX през 2025 г. Първа инвестиционна банка затвърди силното си представяне, като комбинацията от растяща печалба и подобряващо се качество на активите продължи да подкрепя доверието. Централна кооперативна банка, макар и по-умерена в ръста си, се възползва от стабилната макросреда и запази ролята си на защитен компонент. В контекста на постепенно нормализиращи се лихвени условия, банките останаха секторът, който най-ясно превежда макроикономическите тенденции в счетоводни резултати.

Голямата разлика спрямо края на 2024 г. е, че днес въпросът вече не е „дали SOFIX може да расте и през следващата година“, а „какъв тип растеж ще бъде това“. Пазарът навлиза в 2026 г. с по-високи оценки, по-големи очаквания и по-малка толерантност към разочарования. Това не е негатив, а признак за зрялост. След дълъг период на апатия БФБ отново започва да се държи като истински пазар – такъв, който награждава резултатите и наказва слабостите.

Историята рядко се повтаря буквално. По-скоро тя се римува. Ако 2006–2007 г. бяха рима на еуфория, то 2024–2025 г. изглеждат като рима на възстановяване и дисциплина. Това не гарантира безоблачно бъдеще, но променя отправната точка. А за един пазар, който дълго време беше дефиниран от това, което му липсва, самият факт, че вече се оценява по това, което постига, е най-голямата промяна.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.