Снимка: БФБ

На провелата се конференция FSC Speaks, стана ясно, че България стои на прага на нов пазарен цикъл, в който индивидуалният инвеститор вече не е наблюдател, а се превръща в архитект на собствения си финансов свят. И докато основните теми звучаха технически — достъп до държавни ценни книжа, проспекти, регулации, лимити — истинският смисъл беше друг: страната бавно, но категорично пренарежда основите на капитала, през които минава нейното бъдещо развитие в Еврозоната. Това е момент, в който едно поколение инвеститори може да преосмисли отношенията си със спестяването и риска, а институциите – ролята си като проводник на доверие.

Тонът беше зададен още в началото — възможността гражданите да купуват държавни ценни книжа през борсата, при доходност около 3.5–4.5%, без данъци и със значително намалени бариери. На пръв поглед това изглежда като техническа промяна. На по-дълбоко ниво обаче е признание, че депозитният модел, който години наред беше основен навик на домакинствата, вече не работи за епоха на висока инфлация и ниски реални лихви. Когато в Хърватия малко след въвеждането на тази възможност 40 000 души започват да купуват държавен дълг, това е знак, че интересът не се създава от „финансова култура“, а от достъп. България сега се приближава до същата точка – момент, в който пазарът може да се разшири не чрез кампании, а чрез инструменти.

Регулаторната част на конференцията отвори друга ос на промяната: как да се намалят разходите за компании, които вече са на борсата. Тук и думите, и тонът бяха ясни — не става въпрос за дерегулация, а за модернизиране на рамката така, че да отговаря на новия европейски ред. Намалени срокове и по-евтини увеличения на капитала със същия клас акции не са просто административна корекция; те са сигнал към бизнеса, че пазарът може да бъде средство за финансиране, а не препятствие. В епоха на Еврозона, където капиталовите пазари са ключов елемент от публичната инфраструктура, България няма лукса да изостава.

Новият стандартизиран модел за проспекти, който влиза в сила от 2026 г., добавя още един щрих към тази трансформация. Европейският пазар вече се движи към „един език“, в който структурата на информацията е еднаква от Лисабон до Хелзинки. За българския инвеститор това означава предвидимост; за българската компания — възможност да бъде разбрана и оценена по същите правила, по които се оценяват европейските публични емитенти. И докато бизнесът ще има време да се адаптира, ефектът ще е дълбок: повече прозрачност, повече сравнимост, повече доверие.

Повишаването на прага за проспект от 8 млн. на 12 млн. евро също носи повече въздух. За първи път малките и средни компании ще имат пространство да планират по-големи емисии, без да се сблъскват с бюрократични бариери. Това може да изглежда като дребна промяна, но всъщност е онзи тип структурно решение, което позволява на пазарите да дишат. Финансовата екосистема не се развива с гръмки жестове, а с последователни стъпки, които отварят нови канали за капитал.

В думите на заместник-председателя на КФН, Деница Величкова, прозвуча философията зад тези промени: стабилни и предвидими правила, които дават увереност на бизнеса в момент, когато страната се ориентира към нов паричен режим. Преходът към Еврозоната не е само техническа промяна; той е психологическа. А регулаторът трябва да бъде архитект на доверие — да постави рамка, в която и инвеститори, и компании виждат бъдещето по-ясно, а не по-рисково.

В последната част на дискусията разговорът се върна към най-стария проблем на българския капиталов пазар: финансовата грамотност. И тук данните не звучаха успокояващо — едва една трета от хората с висше образование показват добра подготовка. Това не е слабост на хората, а слабост на системата — години, в които финансовото знание е било периферия, а не инфраструктура. И точно тук идеите за достъпни държавни ценни книжа, ясни проспекти и по-ниски разходи се срещат: всички те изграждат мостове към хората, за които пазарът е бил непозната територия.

Посланието на Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българската фондова борса, беше кристално ясно: капиталовият пазар не е елитарно пространство. Той е кръвоносната система на икономиката, а ефективността му зависи от това доколко хората могат да го използват. Новите възможности за държавни ценни книжа, по-достъпните капиталови увеличения и ясната европейска рамка поставят България в по-силен стартов блок за Еврозоната. Но истинското изпитание ще бъде дали публичният пазар може да се превърне от нишов инструмент в масова алтернатива на спестяването.

И може би затова този форум беше по-важен, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Не защото представи нов регламент, а защото очерта пътя на една финансова култура, която тепърва ще се създава — не с лозунги, а с достъп, доверие и предвидимост. Времето на интуитивното спестяване отстъпва място на осъзнатото инвестиране, а за пазар като българския това е шанс, който не идва често.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.