Снимка: iStock

SOFIX е пазар с памет. Ако се вгледаме в историята му от 2000 до днес, ще видим не само върхове и спадове, а повтарящ се сезонен пулс, който се ускорява в края на годината, диша равномерно през зимата и често се задъхва в ранната есен. Данните за месечната доходност, изчислени върху пълната налична серия, очертават изненадващо консистентна картина: средната месечна доходност на индекса е положителна и е около един и нещо процента, но разпределението ѝ по календарни месеци съвсем не е равномерно. Декември, януари и февруари изпъкват като „топъл фронт“ в студения сезон, докато септември и октомври по-често са площадка за охлаждане на апетита към риск. И макар подобни модели да са познати от глобалните пазари, при SOFIX тяхното проявление носи локален характер, свързан с ликвидността, корпоративния календар, дивидентните цикли и поведението на местните инвеститори.

Най-силният месец в нашата извадка е август със средна доходност около 2.7%. Това не е тривиален резултат. Август традиционно се възприема като „тънък“ месец на развитите пазари – с по-ниски обороти и склонност към случайни амплитуди. На БФБ този сезонен прозорец често работи като продължение на летния импулс, в който позитивните корпоративни новини от първото полугодие вече са навлезли в цените, а инвеститорите позиционират портфейлите си за есенния новинарски поток. Втората линия на сила е зимният блок. Декември носи средно около 2.4% и не само по средна стойност, но и като дял „зелени“ месеци стои убедително. Януари добавя още един стабилен плюс, а февруари макар и по-умерен, също често е положителен. Този „зимен ефект“ се обяснява с комбинация от технически и поведенчески фактори: финално преоценяване на очакванията след бюджетните и корпоративните новини към края на годината, ребалансирания и „window dressing“ ефекта при институционалните портфейли, както и консервативния навик на местните инвеститори да влизат по-уверено след затварянето на календарната година, когато несигурността изглежда по-малка.

В другия край на спектъра стои март – най-слабият месец в нашата серия със средна доходност около минус 2.2% и нисък дял на положителни наблюдения. Тук работят няколко механизма. Първо, сезонното изчерпване на ентусиазма от зимния импулс; второ, пренареждане на позициите преди годишните отчети и дивидентните решения; трето, локални приток/отток на ликвидност, които при нашия пазар имат непропорционално влияние върху индексите. Не е случайно, че исторически по-волатилните години като 2008–2009 и 2011–2012 „оцветяват“ март в червено по-често от други месеци: дори малки продажби при тънки книги могат да ускорят движенията надолу.

Септември и октомври на свой ред често се оказват междинна спирка към края на годината. В глобален план „есенният страх“ е стара тема – от 1929 до 2008 – и макро новините нерядко се сгъстяват в този прозорец. На БФБ това се чувства под формата на по-слаби средни стойности и по-нисък процент зелени месеци спрямо зимата. Тук е важно да различим средното от вариацията. Стандартните отклонения за „есента“ остават значими: низходието може да бъде прекъснато от единични силни сесии, но вероятността за плавен, устойчив тренд нагоре е по-ниска от тази през декември–януари. Ето защо една и съща средна доходност не означава еднаква търгуемост на сезоните; разпределението на резултатите има значение за реалния инвеститор, който разчита на вероятности, а не на единични изстрели.

Сезонната карта се вижда ясно и на графиката със средните месечни доходности. Профилът напомня дъга: стартът на годината е позитивен, март „пречупва“, пролетта се стабилизира с апатия към лек плюс, лятото носи ускорение, август е връхната точка, септември–октомври връщат земното притегляне, а декември дава финалния тласък. Ако го положим върху дългата хронология на индекса – от 100 пункта през 2000, през върха от 1962 през 2007, драматичното 2008, дъната 2009–2012 и възстановяването след 2020 – сезонността не изчезва в големия шум, а напротив: тя е локалният ритъм, който структурира годината в условия на „ниска, но значима“ ликвидност.

Тук трябва да направим важна уговорка. Сезонните аномалии не са самостоятелна инвестиционна теза. Те работят най-добре като филтър върху вече валидирани сигнали – фундаментални или технически. Ако имаме силен тренд, подсилен от печалби, потоци и оценъчни множители, сезонният прозорец може да помогне в избора на момент за добавяне. Ако трендът е крехък, а ликвидността – фрагилна, опитът да се „лови сезонност“ без други потвърждения често води до изпреварване на пазара и ненужни въртележки. В този смисъл силният декември е полезен, когато октомври–ноември са дали база от консолидация и новини, а слабият март е по-сигурен индикатор, когато февруари е бил „изкуствено“ силен без фундаментален гръб.

Предстоящото влизане на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. добавя още един пласт към сезонната картина. Исторически по периферните пазари такъв преход фокусира вниманието на регионални и нишови фондове, които ребалансират експозиции и индекси преди ключови дати. Това може да удължи зимния „хвърчилообразен“ импулс, особено в месеци като декември и януари, когато така или иначе имаме положителна сезонност. В същото време не бива да подценяваме риска от „купи слуха, продай факта“ в първите месеци на 2026 г. Дисциплината изисква да разглеждаме сезонността като вероятност, а не като обещание.

Практическият прочит за портфейла е следният. Ако търсиш да увеличиш експозиция към БФБ, исторически най-добре е това да става поетапно в края на годината и началото на следващата, когато вероятностите са на твоя страна и когато корпоративният календар носи ясен хоризонт за дивиденти и насоки. Ако управляваш риска в максимално консервативен режим, есента е подходящ момент да затегнеш параметрите – по-строги стопове, по-малки добавки, изчакване на пробиви с обем вместо предугаждане на дъна. Ако стратегическият ти хоризонт е дълъг, сезонността може да се използва за тактически ребалансирания: лека редукция на бета през септември–октомври и плавно връщане към целевите тегла през декември–януари. Накрая, ако действаш активно, август е месец, в който исторически е имало смисъл да се остави по-широко място на печалбите да растат и да се режат губещите по-бързо.

Какво можете да направите? Можете да използвате зимния прозорец като тактическа рампа, но не разчитайте само на календара. Комбинирам сезонния филтър с фундаментален скрининг и тренд логика: устойчиви приходи, разумни оценки спрямо регионалните конкуренти, ясна дивидентна политика и потвърден технически импулс. 

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.