Снимка: Istock

Българската фондова борса изглежда се пробужда – или поне така изглеждаше вчера, когато IPO-то на Hydrogenera вниманието на няколко стотин инвеститора. Компанията, позиционирана като пионер във водородните технологии за региона, влезе ударно с обещание за растеж и нова енергия – буквално и преносно – в пазар, който често е критикуван за ниска ликвидност, слабо предлагане и ограничен интерес от по-младото поколение.

Но дали това беше еднократна искра, или началото на траен тренд?

Истината е, че от години БФБ се бори със структурни ограничения – нисък оборот, концентрирана търговия и липса на нови публични дружества. Въпреки наличието на качествени компании с впечатляващи фундаментални показатели, пазарната динамика рядко надхвърля пределите на десетина ликвидни позиции. 

Дори SOFIX – основният индекс, който все още е с около 40% под върха си от 2007 г. – остава в периферията на вниманието както за чуждестранни, така и за местни институционални инвеститори. В този контекст, успехът на Hydrogenera наистина изглежда като нещо различно. Не само заради размера на привлечения капитал, а защото зад самата емисия стои модерна тематика, мащабни планове и комуникация на европейско ниво. Беше налице и мобилизация от страна на посредниците, медийно покритие и – най-важното – ентусиазъм, който не сме виждали от години.

Но нека не се заблуждаваме – едно IPO не прави пазар. За да говорим за истинско възраждане, трябва да видим поне още няколко подобни случая. Нови компании от бързорастящи сектори като ИТ, възобновяема енергия, логистика или биотехнологии. Фирми с визия, които да се осмелят да излязат на публичния пазар, а не да разчитат само на банково финансиране или вътрешни кръгове. От друга страна, регулаторите и държавата имат сериозна роля в улесняването на процеса – чрез данъчни стимули, ускорени процедури и създаване на среда, в която борсата е естествено продължение на растежа на бизнеса. 

Разбира се, в пъзела на евентуалното възраждане на БФБ не може да се пренебрегне ролята на стабилните, доходоносни компании, които системно награждават акционерите си. Докато повечето публични дружества все още предпочитат да реинвестират печалбите си или ги задържат за резерви, няколко имена се открояват като острови на стабилен дивидентен поток – независимо от инфлацията, рецесиите или политическите цикли.

На първо място това са Фонд за недвижими имоти България (BREF) и Адванс Терафонд – двата най-големи публични имотни фонда в страната. И двете дружества не просто разпределят дивиденти, а го правят регулярно и в съответствие със своите уставни изисквания, които ги задължават да изплащат минимум 90% от печалбата под формата на дивидент. Така инвеститорите в тях имат възможност за относително предвидим и устойчив доход – рядкост на пазар като българския. За 2024 година BREF разпредели 0.104 лв на акция, а Адванс Терафонд – 0.098 лв, което при текущи цени съответства на дивидентна доходност от порядъка на 5–6%, значително над средното за региона.

Друг пример за стабилност е Монбат, който макар и със смесена динамика на резултатите, в повечето от последните пет години изплаща дивиденти. Софарма също традиционно попада в полезрението на дивидентно-ориентираните инвеститори, особено предвид структурата на собственост и корпоративната политика, насочена към редовни разпределения.

Интересна е и позицията на Стара планина холд, която вече няколко години подред утвърждава дивидентна политика с изплащания на два транша годишно – междинен и годишен, при относително устойчив темп на доходност от над 4%.

Всички тези дружества могат да се разглеждат като своеобразна алтернатива на нисколихвените депозити – с добавена стойност от потенциален ръст на капитала. За инвеститорите, търсещи доход и относителна стабилност, БФБ всъщност предлага далеч повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Нужно е само малко по-внимателно вглеждане в цифрите.

Ето графика с дивидентната доходност на водещите български компании с редовна дивидентна политика за последните 5 години. Тя ясно показва устойчивостта на BREF и Адванс Терафонд, както и относителната стабилност при Софарма и Стара планина холд. 

Въпросът е какво ще направим с този момент. Ще го оставим да отшуми, както толкова други обещаващи епизоди, или ще го превърнем в началото на нова фаза за БФБ – такава, в която динамиката не идва само от един ден на аукцион, а от устойчиви вълни на нови компании, активни инвеститори и стратегическа визия?

Моментът е подходящ. Дали ще го използваме – зависи от всички нас – участниците на родния изстрадал капиталов пазар.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.