Снимка: Pixabay

Първата година след местните избори новоизбраните кметове и общински съветници обикновено се престрашават да вдигат местните данъци и такси, докато годината преди местния вот, никой градоначалник не смее да предприеме такава стъпка. Проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ) показва, че годината след местните избори през 2015 година около 60% от общините са повишили местните данъци и такси. Докато през 2019 година са били само 7-8 общините, които са се осмелили да повишат местните налози.

Тази практика най-вероятно ще се потвърди и тази година, показва проучване на Нова телевизия, според което досега около дузина от общините в България се готвят да повишат местните налози. А колко ще бъдат, ще стане след като бъдат приети местните бюджети или през последната десетдневка на декември. Обикновено Общинските съвети определят бюджета за следващата година, след като парламентът приема държавния сметкоплан, от който става ясно колко и какви субсидии ще получат общините.

Заканата на министър Горанов

Още повече, че финансовият министър Владислав Горанов призова новоизбраните кметове да помислят за бюджетите си, като повишат местните данъци и такси.

Вижте още: Новите кметове да вдигнат местните данъци и такси, призова финансовият министър

https://www.infostock.bg/infostock/control/finance/news/96143-novite-kmetove-da-vdignat-mestnite-danatsi-i-taksi-prizova-finansoviyat-ministar

В противен случай, „ако решат да изберат ниски или никакви данъци, да бъдат така любезни да не се обръщат към правителството", предупреди Горанов.

„Тази и следващата година много общини ще вдигнат местните данъци, но това едва ли ще е драматично", прогнозира Петър Ганев от ИПИ пред Нова телевизия в сутрешния блок в неделя. По неговите думи, обикновено данъкът върху недвижимите имоти е най-често увеличаваният. Следва таксата за битовите отпадъци, която много зависи от разходите на местните фирми за събиране и обработка на сметта. Според Ганев, през следващата година най-вероятно ще има съществени промени в таксата смет, тъй като предстои да се промени методът на определяне на самата такса.

Кои общини са готови да вдигат местните данъци и такси

Проучването на Нова телевизия показа, че сред дузината (12) общини са едни от най-големите - Пловдив, Варна, Русе, Габрово, Велико Търново, Хасково.

Като аргумент за повишаване на местните налози във втория по големина български град Пловдив е, че „не са сред най-високите в страната", каза Менда Стоянова, председател на бюджетната парламентарна комисия, избрана от Пловдив. Какво ще последва обясни заместник-кметът на Пловдив Илия Кирчев: „Политиката ще бъде да има справедливо облагане, тоест с цел подобряване на въздуха в града, ние ще завишим данъците на тези превозни средства, които замърсяват повече, за сметка на тези, които са по-екологични." Кирчев не каза дали ще се пипат данъка върху, но ще има увеличение на таксата за сметта. „Най-вече, защото таксата за депониране на отпадъци е увеличена от 57 на 95 лева. Това е с решение на Народното събрание и по силата на Директива на ЕС. Така че няма как да не се отрази в таксата смет", категоричен е Кирчев.

Новият кмет на Русе Пенчо Милков, избран от БСП, по време на предизборната си кампания обеща да не вдига данъците, но е заварил предложение за вдигане на такса смет. „Таксата за битовите отпадъци засяга всяко домакинство. Трябва да се прави в абсолютно краен случай", каза пред Нова телевизия кметът на Русе. Това означава или общината да се справи с недостиг от 4 и половина милиона лева, или да бъде принудена да вдигне само таксата за сметта, както още много общини.

По-високата цена за депонирането на боклука ще засегне и Хасково. „При 80 % събираемост на таксата смет досега общината е събирала около 7 милиона, а от следващата година разходите, които са необходими, за да се изпълняват всички дейности по събиране и депониране на отпадъците, са 9.139 милиона лева", каза Станислав Дечев, кмет на община Хасково.

С очакваното увеличение таксата за един апартамент от 60 квадрата в центъра на Хасково, ще стане 150 лева, вместо досегашните 130, са пресметнали вече от местната дирекция за местните данъци и такси.

Във Велико Търново увеличаване на такса смет няма да има, но ще отпадне отстъпката от 10%, от която са се ползвали половината от данъкоплатците в старата столица. „За централна градска част, ако такса смет е била 76 лева и 80 стотинки става 84 лева и 70 стотинки. Тоест, с 8 лева се увеличава", обясни Снежана Данева-Иванова, зам.-кмет на Велико Търново.

В габрово се готвят да увеличат ставката на данъка върху сградите. „Средно за масовите жилища  е от 5 до 20 лева, в зависимост от местоположението на самия имот, а за селата увеличението е 2, 3 или 5 лева", обясни пред Нова телевизия Мария Йозова, директор на дирекция „Местни данъци и такси" в община Габрово. Освен това, в Габрово не са вдигани местните данъци и такси от 2008 година.

Алтернативни решения за по-ниски данъци

Традиционна всяка година през последните 17 ИПИ предлага на правителството Алтернативен бюджет. Тази година той е изпратен в Министерския съвет на 12 ноември с искане да се проведе дебат по бюджета преди да бъде приет от Народното събрание. Едното от основните искания на ИПИ да бъдат отстъпени 2% от подоходното облагане на общините, което би довело до ресурс в рамките на 876 млн. лв. „Това би постигнало ефект не просто да има повече пари на местно ниво, а да се промени мисленето на местната власт и да се носят повече пари в общината", аргументират се от ИПИ. Освен това, се препоръчва промяна при определяне на изравнителната субсидия и субсидията за капиталови разходи, които да се насочат към малки и бедни общини.

Ако тава и други предложения, бъдат приети, най-вероятно няма да се стигне до повишаване на местните данъци, може би с изключение на таксата върху сметта.

Като цяло философията на Бюджета 2020 на ИПИ е: По-ниски данъци и по-високи доходи! Като фокусът е върху фискалната децентрализация.

Преразпределението в Алтернативния бюджет на ИПИ е малко над 34% от БВП, като се планира и излишък в размер на 1549.8 млн. лв. Наред с намалението на данъчно-осигурителното бреме и увеличения избор в осигурителните системи, алтернативата на ИПИ предвижда и реални стъпки за финансова децентрализация чрез пренасочването на приходите от 2 процентни пункта от подоходното облагане към общините. Вярваме, че всички тези политики биха довели до по-бърз растеж, по-високи доходи и благосъстояние на населението. Те отключват потенциала на местно ниво и могат да засилят сближаването между регионите в  страната, става ясно от обосновката на Алтернативния бюджет.

Консолидирана фискална програма 2020 г.
(проект на Министерски съвет и Алтернативен бюджет на ИПИ)

Източник: ИПИ

Още по темата:

Как да определите какъв наем можете да си позволите?

Колко може да си позволите да изхарчите за автомобил

Как да не влизате в дългове през празничния сезон