Снимка: Пресцентър КНСБ

Нямаме нито едно висше училище, включено в списъка на европейските университетски мрежи, което намалява възможността да се привличат студенти от чужбина. Ако български университети бъдат включен в тези мрежи, ще бъдат задържани младите хора, студентите в България, както и за получаване на общи дипломи, валидни за Европа. Само България и още една европейска страна не са включени в тези мрежи.

Това стана ясно по време на дискусионен форум "Неравенствата в държавните висши училища в България: доходи, количество и качество", организиран от Националния синдикат „Висше образование и наука" към КНСБ, проведен в петък.

Неравенство по доходи, количество и качество

По думите на министъра, неравенства в образованието има, а голяма част от младите преподаватели се губят, защото самите учебни заведения използват модел за формиране на възнагражденията, ориентиран към по-възрастните. „До 2.6 пъти е разликата между най-ниските и най-високите възнаграждения във висшите училища, докато в системата на средното образование тази разлика е 1.5 пъти, посочи министърът. Той съобщи, че екип на МОН е подготвил изменения и допълнения в Закона за висшето образование, които са предложени за обществено обсъждане. В тях има текст за определяне на минимална заплата за преподавателска длъжност в университетите. „Целта е да се коригира изкривяването на доходите в университетите, което показва липса на отговорност към младите преподаватели", подчерта министърът на образованието и науката.

Освен това, МОН предлага финансиране на национални програми в системата за висше образование, подобно на тези в средното ни образование.

„Никой няма намерение да се меси в академичното управление. Нямаме списък от програми, но заедно ще го изготвим", съобщи Вълчев. Според него основната задача на университетите е да бъдат свързани. „Ние трябва да насърчаваме политики. Трябва да финансираме политики, а не общо поддържане. Ако искате повече средства, обединете се и поддържайте младите преподаватели", обърна се той към присъстващите на форума. Министър Велчев съобщи, че се предвижда финансиране на консолидиране на университетите у нас, както и национални програми за политики в системата за висше образование.

Какви са доходите в родните ВУЗ-ове

На дискусионния форум беше представен анализ на Националния синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ за доходите в държавните висши училища, от който стана ясно, че към 31 декември 2018 г. средната брутна работна заплата в държавните висши училища в България е 1350 лева, като най-ниската заплата е 894 лева и е в Минно-геоложкия университет, а най-високата заплата е 2228 лева и е в Медицинския университет в София.

Анализът включва данни за заплащането в държавните университети от 31 декември 2016 г. до 31 декември 2018 г. За този период първите пет държавни висши училища с най-голямо общо повишение на възнагражденията са Националната музикална академия, Университетът за архитектура, строителство и геодезия, Университетът "Проф. Асен Златаров" в Бургас, Софийският университет "Св. Климент Охридски" и Медицинският университет във Варна.

Заплатите на асистентите

Според анализа, в три от държавните висши училища асистентите получават по-високи работни заплати от средните заплати на професорите. В Медицинския университет в София средната работна заплата на асистент е 2982 лева, в Медицинския университет във Варна е 2719 лева, а в Икономическия университет във Варна е 2412 лева. В същото време средната основна заплата на асистент е 800 лева и в някои висши училища изостава, сравнена с началната работна заплата на учител, която вече е 920 лева.

Предимно в медицинските университети в България средните асистентски заплати са по-високи от средните заплати за заемане на академичната длъжност "професор" за страната. „В други три държавни висши училища асистентите получават заплата, която е по-висока от средната за доцент за страната. Това са предимно Медицинските университети, а в УНСС асистентите също взимат по-високи заплати от средните доцентски", обясни Стефан Аспарухов от Синдиката "Висше образование и наука", цитиран от агенция „Фокус". По думите му, много са факторите за тези неравенства, като първото от тях е свързано с това, че различните професионални направления във висшето образование се финансират въз основа на базов норматив от 693 лева, който се умножава по различни коефициенти. Най-ниските от тях са за студентите по икономика, а най-високите - за студентите по медицина, национална сигурност и военно дело.

Заплатите на професорите

Средната професорска заплата в Медицинския университет във Варна е 6475 лева и тя се формира, когато професорите и доцентите заемат и ръководна длъжност - ректор, заместник-ректор, декан, и получават допълнителни средства. Аспарухов уточни, че в някои висши училища средната месечна заплата на един професор, на ръководна длъжност, може да надвиши 7000 лева. Това е и към момента, като парадоксът е в това, че в едни висши училища заплатите са високи, а в други университети са по-ниски. Тук голяма е отговорността на ректорите, защото в средното образование заплатите се договарят с колективен трудов договор - в Министерството на образованието и науката, като договорът е за целия бранш. „Във висшите училища, които са автономни, всеки ректор подписва колективен трудов договор, но за съжаление, има ректори, които отказват да подписват този договор и там има нерегламентирано съкращаване на персонала", каза Стефан Аспарухов.

Приемът на студенти ще продължи да намалява

„Прогнозите на Министерството на образованието и науката (МОН) показват, че приемът във висши училища по държавна ще продължи да намалява, особено в социалните, стопанските и правните науки", каза още министър Вълчев.

Той анонсира промени, които се подготвят от МОН, за да се улесни кандидатстването от чужбина. Ще бъде направена платформа за кандидатстване в университетите ни от чужбина, която ще е за "децата от историческите ни диаспори, за да не идват три пъти до България". „Ще улесним визовия режим, ще направим изложения и информационни кампании, ще децентрализираме приема по 103-то и по 128-мо постановление от догодина", информира министър Вълчев. Той каза, че има близо 30 000 деца в българските неделни училища в чужбина и има желаещи да се върнат да учат в България. От миналата година българската държава финансира кандидатстудентски курсове в неделните ни училища в Северна Македония, в Косово, Албания, Молдова и Украйна.

"Ще направим и промяна в наредбата за приема, за да може да се кандидатства с матура по съответния език, на съответната образователна система, а сертификатът по български език да е равен на оценката от матура по български език", каза министърът. Той отбеляза, че едно дете, което се връща от Испания, губи една година, ако иска да се включи в българската система на висше образование.

Какво предлагат ректори

„От 2020 г., 60% от парите за висшето образование трябва да зависят от критерии, свързани с качеството", предложи ректорът на Софийски университет проф. Анастас Герджиков. По думите му през последните години има болезнена реформа в българските университети, а никой от тях не може да постигне големи резултати без необходимото финансиране. „1 млрд. долара е най-ниското финансиране при първите 500 университети в света", подчерта проф. Герджиков.

„Няма как да оправим образованието, но няма как напълно да избегнем всички неравенства, заяви ректорът на УНСС проф. д.ик.н. Стати Статев. - Нека да видим ние къде сме. В САЩ е едно, в Азия е друго, иначе създаваме илюзията, че се стремим към пълно равенство. Няма как всички професори да взимат еднакви пари." И попита риторично: „Ще бъде ли щастлива държавата с цената на това ако елитните и държавни университети са смачкани? Как да оправим образованието, като ми плащате на калпак?" По думите на ректора на УНСС неравенствата във висшето образование трябва да бъдат дефинирани. "Най-различни варианти са възможни, дали държавата ще каже минимални работни заплати, дали друга ще бъде схемата, няма как обаче да бъде оставена без никаква регулация", родчерта проф. Саттев.

„За последните две години бюджетът на академията е намалял два пъти. Имаме разходи за студенти, издръжката за 4 учебни корпуса, 8 общежития. Тази база стои и плочките падат. Сградите са опасни за използване, намалили сме разходите два пъти",заяви доц. д-р Иван Марчевски, ректор на Стопанска академия „ДА Ценов" в Свищов. Според него средствата за висшите учебни заведения в страната не трябва да падат под определен минимум, защото това се отразява на качеството на образованието. По думите му регионалното неравенство се усеща, и то трябва да бъде преодоляно. "Обръщам се към синдиката да ни помогне да намерим едно добро заплащане на работещите в университета. Нека да ни помогнат да не освобождаваме повече хора", предложи ректорът на стопанската академия в Свищов.

Още по темата:

Всеки пети млад българин нито учи, нито работи

Как се реализират българските студенти на пазара на труда

До 50 млн. лв. държавна гаранция за кредити на студенти и докторанти