IСнимка: БГНЕС

Под някаква форма 20 държави членки на ЕС предоставят гражданство на чужденци, които са инвестирали определени суми. Това са България, Чехия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Обединено кралство.

България, Кипър и Малта са на мушката

тъй като според обявения на 23 януари доклад, в тези страни се прилагат схемата „златни паспорти" за предоставяне на гражданство на инвеститори, които не са толкова строги, колкото обикновените режими за натурализация в ЕС.

В момента по силата на Закона за българското гражданство (изменения от 2013 г., в сила от началото на 2014 г.) в България се предоставя право за постоянно местожителство на чужденци, ако са инвестирали 1 млн. лв. След пет години, ако инвестицията е увеличена с още 1 млн. лева, се получава и постоянно гражданство и съответно български паспорт, даващ право за безпрепятствено придвижване в страните от ЕС. Въпреки това интересът към него е много слаб.

Според данни на междуведомствена работна група, която е анализирала даването на право на пребиваване, а след това с ускорена процедура, и на гражданство, от този законов регламент са се възползвали около 50 души от 2014 година насам. Според информация на Министерството на правосъдието, това са инвеститори предимно от Пакистан, Египет, Русия. В действащото българско законодателство няма процедура, по която да се отнеме гражданството на тези петдесет души.

След като бе обявен докладът на Европейската комисия, от Министерството на правосъдието обявиха, че се планират промени в Закона за българското гражданство, които предвиждат затягане на контрола по придобиване на българско гражданство. След заседанието на правителството в сряда информацията беше потвърдена и от министъра на икономиката Емил Караниколов. Той успокои, че промените няма да засегнат инвеститори, които реално се занимават с производство и създават работни места в България.

Справка на Министерството на икономиката показва, че през 2014 г. има две заявления за право на пребиваване за 89 млн.лева. През 2015 г. - едно за 13 млн. лева. През 2016 г. също едно, през 2017 г. няма заявления, а през 2018 г. има осем за инвестиции в производства на обща стойност 491 млн.лева.

Вариантът, който се обмисля, по думите на министър Караниколов, е чуждестранните инвеститорите в производства да получават само право на пребиваване в страната за срок от пет години, без ускорена процедура за гражданство.

Какво е констатирала Европейската комисия

 „В тези три държави членки няма нито задължение за физическо пребиваване на лицето, нито изискване за други действителни връзки с държавата, преди да бъде получено гражданство. Тези схеми представляват общ интерес за ЕС, тъй като всяко лице, което придобие гражданство на държава членка, придобива едновременно с това гражданство на Съюза. Решението на една държава членка да предостави гражданство в замяна на инвестиции дава автоматично права по отношение на другите държави членки, и по-специално правата на свободно движение и достъп до вътрешния пазар на ЕС, за да се упражнява икономическа дейност, както и правото да гласуваш и да бъдеш избиран в европейски и местни избори. На практика тези схеми често се рекламират като способ за придобиване на гражданство на Съюза заедно с всички права и привилегии, произтичащи от него", пише в доклада, представен от комисарите по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос и по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете Вера Йоурова.

В доклада се очертават съществуващите практики и се посочват някои рискове за ЕС, свързани с тези схеми, и по-специално по отношение на сигурността, изпирането на пари, данъчните измами и корупцията. В доклада се констатира, че липсата на прозрачност в начина, по който функционират схемите, както и липсата на сътрудничество между държавите членки допълнително засилват тези рискове.

Еврокомисарят Аврамопулос, заяви, че законното пребиваване в ЕС и в Шенгенското пространство дава права и привилегии, с които не бива да се злоупотребява. Затова, според еврокомисаря, държавите членки трябва винаги да зачитат и да прилагат напълно съществуващите принципи на контрол и баланс, като това важи изцяло и за националните схеми за предоставяне на право на пребиваване срещу инвестиции. „Не трябва да излагаме на опасност работата, която извършихме заедно през последните години за засилване на сигурността, укрепване на нашите граници и елиминиране на пропуските по отношение на информацията. Ние ще следим за пълното спазване на правото на ЕС", предупреди Димитрис Аврамопулос.

По думите на еврокомисар Юрова, да станеш гражданин на една държава членка означава също така да станеш гражданин на ЕС с всички негови права, включително правото на свободно движение и на достъп до вътрешния пазар. „Хората, които придобиват гражданство на ЕС, трябва да имат действителна връзка със съответната държава членка. Искаме по-голяма прозрачност относно начина, по който се дава гражданство, както и по-тясно сътрудничество между държавите членки. В ЕС не трябва да има слабо звено, което позволява на кандидатите да се „оглеждат" за най-благоприятната схема", подчерта Вера Юрова.

Кои области притесняват еврокомисарите в Брюксел

В доклада на Европейската комисия са посочени следните области, които предизвикват загриженост:

Сигурност: проверките на кандидатите не са достатъчно надеждни и централизираните информационни системи на ЕС, като например Шенгенската информационна система (ШИС), не се използват систематично, както би следвало;

Изпиране на пари: необходими са засилени проверки („комплексна проверка"), за да се гарантира, че правилата за борба с изпирането на пари не се заобикалят;

Избягване на данъци: необходими са мониторинг и докладване, за да се гарантира, че физическите лица не се възползват от тези схеми поради предимствата, произтичащи от привилегировани данъчни правила;

Прозрачност и информация: в доклада се констатира липсата на ясна информация относно начина, по който схемите се управляват, включително относно броя на получените заявления, одобрените или отхвърлените заявления, както и произхода на кандидатите. Освен това държавите членки не обменят информация относно кандидатите за такива схеми, нито се информират взаимно за отхвърлените кандидати.

Схемата „златни визи"

се прилага от посочените вече 20 държави, но валидното разрешение дава право на пребиваване на гражданин на трета държава в съответната държава членка, но също така и право да пътува свободно в Шенгенското пространство. Въпреки че законодателството на ЕС урежда условията за влизане на определени категории граждани на трети държави, издаването на разрешения за пребиваване на инвеститори понастоящем не е регулирано на равнището на ЕС и остава национална компетентност.

В доклада на Еврокомисията са посочени следните области, които предизвикват загриженост по схемата „златна виза":

Проверки, свързани със сигурността: съгласно правото на ЕС съществуват определени задължения по отношение на сигурността, които трябва да бъдат взети предвид преди издаването на виза или разрешение за пребиваване на чуждестранни инвеститори. Налице е обаче липса на достъпна информация относно практическото прилагане и свободата на действие в начина, по който държавите членки подхождат към съображенията за сигурност;

Изискване за физическо пребиваване: разрешенията за пребиваване, получени срещу инвестиция - с изискване на ограничено физическо присъствие на инвеститора във въпросната държава членка или дори без то да е необходимо - могат да окажат влияние върху прилагането на статута за дългосрочно пребиваване в ЕС и върху правата, свързани с този статут, и могат даже да осигурят по-бърз достъп до национално гражданство и съответно гражданство на ЕС;

Липса на прозрачност: В доклада се подчертава липсата на прозрачност и надзор на схемите, по-специално по отношение на мониторинга и липсата на статистически данни за броя на тези, които получават разрешение за пребиваване чрез такава схема.

Какво предстои

Европейската комисия ще наблюдава по-общите въпроси относно спазването на правото на ЕС, повдигнати от схемите за предоставяне на гражданство и право на пребиваване срещу инвестиции, и ще предприеме съответните необходими действия. По тази причина държавите членки трябва да гарантират по-специално, че:

- системно се извършват всички задължителни гранични проверки и проверки за сигурност;

- стриктно се спазват изискванията на Директивата за дългосрочно пребиваване и Директивата за събиране на семейството;

- сумите, изплатени от кандидатите за гражданство и право на пребиваване срещу инвестиции, се подлагат на проверка според правилата на ЕС за борба с изпирането на пари;

- в контекста на рисковете от избягване на данъчно облагане са налице инструменти в рамката на ЕС за административно сътрудничество, по-конкретно за обмен на информация.

Комисията ще наблюдава стъпките, предприети от държавите членки за преодоляване на проблемите с прозрачността и управлението при прилагането на тези схеми. Тя ще създаде група от експерти на държавите членки за подобряване на прозрачността, управлението и сигурността на схемите. Тази група ще бъде натоварена по-специално със:

- създаването на система за обмен на информация и консултации относно броя на получените заявления, държавите на произход и броя на одобрените/отхвърлените от държавите членки заявления за гражданство и разрешение за пребиваване на лица въз основа на инвестиции;

- разработването до края на 2019 г. на общ набор от проверки за сигурност при схемите за гражданство срещу инвестиции, включително специфични процедури за управление на риска.

И накрая, по отношение на третите държави, създаващи подобни схеми, които могат да имат последици за сигурността в ЕС, Комисията ще наблюдава схемите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции в страните кандидатки и потенциални кандидатки в рамките на процеса на присъединяване към ЕС. Тя също така ще следи въздействието на тези схеми от страна на държавите с безвизов режим с ЕС като част от механизма за премахване на визите.