Снимка: Архив infostock.bg
Разглеждат отделно финансовите отчети, облекчават фирмите при вписванията. Годишните финансови отчети на фирмите ще се разглеждат отделно от другите заявления. Това предвиждат обявени за обществено обсъждане промени в закона за Търговския регистър.
Това се отнася и за декларациите, които се подават от фирми без дейност. От 1 януари 2018 г. те са освободени от изготвянето на отчет, но трябва до 31 март да подадат декларация в свободен текст и без такса, че не са развивали дейност.
Мотивът за предложената промяна е да се преодолее забавянето при обработването и разглеждането на всички категории по вписвания, заличаване и обявяване.
В аргументите е записано, че тъй като е пропуснато да се уточни как се разглеждат декларациите на фирмите, които не развиват дейност, към април 2018 г. се натрупала забава от около 20 дни при разглеждане на заявленията, която е била преодоляна чак през октомври 2018 г., и то в резултат от полагане на извънреден труд от служителите.
По данни на НСИ неактивните фирми у нас са между 150 000 и 200 000, очаква се заради срока -31 март, за подаване на декларация, да се натрупат много декларации в началото на 2019 г., което да доведе до забавяне на цялостната дейност.
Към декември 2018 г. в Търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел са регистрирани над 953 000 субекта, от които 12 000 акционерни дружества, 650 000 дружества с ограничена отговорност, 3500 кооперации, 267 000 еднолични търговци, 10 300 юридически лица с нестопанска цел.
България е трета в ЕС по нисък дълг и втора по излишък в бюджета. България запазва третата си позиция за най-ниско съотношение между държавен дълг и брутен вътрешен продукт (БВП) сред страните от Европейския съюз (ЕС). Това показват данните на Евростат за третото тримесечие на 2018 г.
За месеците от юли до септември задълженията са 23,1% от брутния продукт. За сравнение за същия период на миналата година съотношението е било 26%. За година дългът е намалял с 1,178 млрд. лв.
Пред страната ни в класацията за най-ниско съотношение дълг -БВП се нареждат Естония с 8% и Люксембург с 21,7%. Нивото у нас е значително по-ниско от средното за страните от ЕС. Последното място заема Гърция със 182,2%, следвана от Италия със 133% и Португалия със 125%.
Спад на съотношението отчитат 19 страни, ръст има при 6, като Кипър бележи най-високия от 6,9 на сто, а Малта - най-нисък от 3,1%. На годишна база тенденциите се запазват - само 4 страни -членки на ЕС, бележат ръст, а останалите 24 - спад.
Държавите, чийто външен дълг надхвърля 60% от БВП, не изпълняват критериите за членство в еврозоната, а тези, надхвърлящи 100%, са с по-големи задължения от размера на цялата им икономика.
България се нарежда сред отличниците и по още един показател - бюджетен излишък спрямо БВП, показват данните на Евростат. За третото тримесечие на миналата година той е бил 3,6%.
Фалшификации с ТЕЛК разкрити от прокуратурата, МВР и НОИ. Стотици милиони изплаща НОИ на здрави хора, които получават инвалидни пенсии с фалшиви документи. Установени са и схеми с участието на посредници, които получават между 600 и 2500 лв., за да съдействат за издаването на ТЕЛК решения, без дори "хората с увреждания" да излизат от домовете си.
Данните са от проверка на прокуратурата, МВР и НОИ, продължила месец, и анализ на процедурите от ТЕЛК и НЕЛК, които освидетелстват хората с трайна неработоспособност. Разследващите са събирали данни за 4-5 години назад.
Работим, за да спрем всичко това, обявиха зам.-главният прокурор Иван Гешев, главният секретар на МВР Ивайло Иванов и неговият съименник - шефът на НОИ Ивайло Иванов.
Разследващите проверили над 200 лица, които получават пенсии за инвалидност. Около 70% от тях изобщо не знаят от какво са болни, каква е диагнозата им, какви документи за ТЕЛК се изискват, не знаят дали са били хоспитализирани и лекувани. В много от случаите заболяванията са болки в кръста или коленете или високо кръвно.
В някои региони пенсиите за инвалидност са по 28% от всички пенсии. Най-големият процент е в Силистра - 28,6%. Следват Разград, Перник, Габрово, Враца и Монтана.
Най-много измами има в района на Силистра, като до момента са документирани поне 76 случая, образувани са 4 дела и предстои да бъдат повдигнати обвинения. Всички тези случаи ще бъдат взети на отчет във Върховната касационна прокуратура.
Освен лекари от ТЕЛК, разследват се и посредници, които набират кандидати като им искат суми между 600 и 2500 лв. Срещу тези пари те подготвят цялата документация и издействат фалшив документ за придобиване на инвалидна пенсия.
Най-фрапантни са случаите в силистренските села Поройно, Брадвари, Вокил и Овен, където статистиката оставяла впечатление, че почти всички жители са инвалиди.
С над 6 млн. лева ремонтират бул. „България". Столичната община ще отдели 6,5 млн. лв. за ремонт на бул. "България". Това е нов обект, включен в капиталовата програма на града, съобщи зам.-кметът на София Дончо Барбалов. Пред "Труд" от градската управа уточниха, че предстои да бъде решено дали ремонтът да бъде в по отсечката от НДК до бул. "Гешов", или в района от бул. "Гоце Делчев" до Околовръстния път.
Проектобюджетът на София за 2019 г. ще бъде гледан в Общинския съвет на 31 януари. Сега той е 1,7 млрд. лв., а първоначално обявения беше 1,5 млрд. лв. Капиталовата програма към него нарасна с 90 млн. лв. и стана 632 млн. лв. заради доброто изпълнение на приходите на общината. 15,7 млн. лв. - с 8 млн. лв. повече от предвиденото, отиват за ремонти на улици и мостове. Отпускат допълнително и 22 млн. лв. за покупката на 10 нови метровлака. Те струват 88 млн. лв. и идват в София до 3 г. С тях влаковете за третия метролъч ще станат 30.
3 млн. лв. допълнително отиват за нови велоалеи. С 5 млн. лв. ще бъдат изградени две сгради за яслени групи в "Триадица" и "Красно село" и ще бъдат разкрити места за 120 деца. 5,7 млн. лв. са за ремонти и апаратура в здравни заведения. За образователна инфраструктура отпускат 40,1 млн. лв. което е с 4,5 млн. лв. повече от предвиденото. През 2019 г. строят 15 забавачки. С 5 млн. лв. градят детски площадки, а с 9,9 млн. лв. - паркове.
Провали се първият пазарен тест за "Турски поток" през България. Първият икономически тест за новия транзитен газопровод от турската до сръбската граница очаквано се е провалил. Подадените заявки от кандидатите не покриват условието на "Булгартрансгаз" за предвиждани приходи от 2.67 млрд. лв. в период от 15 години. По тази причина държавният газов оператор ще промени условията на търга, като намали размера на таксите и удължи сроковете, както впрочем поиска по-рано основният кандидат - руската "Газпром". Това става ясно от публикуваните на 18 януари резултати от първия етап на третата фаза в Open Season процедурата по проекта за развитие и разширение на газопреносната система.
От документа се разбира, че в рамките на регистрационния прозорец от 21 декември 2018 г. до 11 януари 2019 г. са били регистрирани четири кандидата, като ангажиращи оферти за участие в предвидения за това срок (15 януари - 16 януари 2019 г.) са подали три от тях. "В резултат от подадените заявки условието за успешен икономически тест не е изпълнено", посочват от "Булгартрансгаз". Конкретни имена на кандидатите не се посочват, но е сигурно, че основният играч е бил "Газпром", който се очаква да запази за себе си 90% от капацитета на бъдещата тръба, за да пренася газ от "Турски поток" към Сърбия и Унгария.
Новите условия
Вторият етап от икономическия тест ще се проведе от 22 до 24 януари, като резултатите трябва да бъдат оповестени на 25 януари. Според правилата за провежданата Open Season процедура от "Булгартрансгаз" при неуспешен първи пазарен тест могат да се правят промени в параметрите на проекта, чиято прогнозна стойност е 2.8 млрд. лв. Интересното тук е, че в края на 2018 г. от "Газпром" поискаха техният размер да се намали, но Комисията за енергийно водно регулиране отказа да направи това при одобряването на правилата за процедурата.
Представителят на "Газпром експорт" Дмитрий Грачов заяви, че заложената норма на доходност от страна на "Булгартрансгаз" е прекалено висока. Тя беше 8.86% и именно според нея е определен размерът на транзитните такси - те трябва да осигурят годишни приходи в размер на 329 млн. лв., за да може газопроводът да е рентабилен и държавният газов оператор да плаща планирания кредит от 2.3 млрд. лв. Според Грачов обаче, ако се намали тази норма на възвръщаемост, проектът ще стане по-атрактивен и може да позволи сключването на дългосрочни договори с повече компании.
Точно това предлага сега и "Булгартрансгаз". Новите условия за втория етап на пазарния тест предвиждат сключването на договори не за 15, а за 20 години, като таксите са понижени с около 2-3%, което прави значителна отстъпка при суми от порядъка на милиарди. При входната точка от Турция към България например референтната цена за пренос е намалена от 322.44 лв. до 315.75 лв./МВтч/ден/година. За капацитета от България към Сърбия пък цената е понижена от 542.97 лв. до 521.04 лв./МВтч/ден/година.
При нов провал ще има и трети, последен, опит да се постигне споразумение за пренос на газ по трасето, като тогава ще бъдат направени допълнителни отстъпки в размера на таксите от страна на "Булгартрансгаз". Обещанието на енергийния министър Теменужка Петкова е строителството на новия газопровод да започне само ако има реален икономически интерес за развитието на газоразпределителната инфраструктура.
В руски ръце
Информацията към този момент е, че в крайна сметка единствено "Газпром" ще резервира капацитет за новия газопровод, като обемът ще е равен на възможните доставки от "Турски поток", или 15.4 млрд. куб. метра на година. Това ще бъде около 90% от техническия капацитет на тръбата, като плановете са останалите 10% да се предлагат на търг за други оператори.
Ако сега "Газпром" запази за себе си 90% от капацитета на тръбопровода и го натовари напълно (ако не го използва, "Булгартрансгаз" ще има право да търгува вторично неизползвания капацитет), това означава, че в следващите 20 години тази инфраструктура няма да може да се използва за преноса на каспийски природен газ към Централна Европа, както и на LNG от терминала в Александруполис.
КЗК отново ще разглежда придобиването на "Дунарит" от "Емко". Насред новото разпалване на войната за контрола над "Дунарит" в последните седмици, Върховният административен съд (ВАС) издигна още една бариера пред контролираната от Емилиян Гебрев "Емко" да се впише като мажоритарен собственик на русенския завод. С окончателно решение на петчленен състав на съда от 21 януари 2019 г. сделката е върната за ново произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която през 2016 г. след известно забавяне одобри смяната на контрола.
Това означава, че антимонополният регулатор ще трябва тепърва да започне ново производство, в което да се съобрази и с мотивите на решението на ВАС. В голямата си част съдебната битка се води между "Емко" (което още през 2016 г. заявява увеличение на капитала на "Дунарит" с 60 млн. лв., което да го бетонира като собственик) и офшорката Viafot Limited (която на база изкупено вземане от завода блокира през съда всякакви вписвания в Търговския регистър). От самото начало на конфликта се считаше, че тя е контролирана от депутата от ДПС Делян Пеевски, а миналата седмица "Биволъ" публикува документи, от които става ясно, че е собственост на адвоката му Александър Ангелов. Сега до произнасянето на КЗК, дори и всички други съдебни пречки да са отпаднали, Агенцията по вписванията ще може да излиза с откази.
Ролята на КЗК във войната
"Дунарит" беше част от някогашната корпоративна империя на КТБ, с близо 90 млн. лв. задължения към банката. След затварянето й се водят схватки за контрола над прекия акционер на оръжейния завод - дружеството "Кемира". За кратко то е овладяно от Бисер Лазов - някогашна дясна ръка на собственика на КТБ Цветан Василев, а след това защитен свидетел на прокуратурата срещу него. Впоследствие банкера си връща контрола и в началото на 2015 г. прави опит да прехвърли "Дунарит" в пакет с други активи на белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие, като сделката се разпада след медиен и институционален натиск.
През януари 2016 г. чрез нова бърза операция се сменя контрола над "Кемира", насред няколко запора от синдиците на КТБ и НАП. А през февруари 2016 г. "Емко" заявява в КЗК искане за концентрация, чрез което да придобие контрол над "Дунарит". Тогава комисията изигра ролята на първоначална бариера, като с действията си даде време на лагера на Пеевски да се прегрупира. През март 2016 г. "Виафот инвестмънт България", дъщерна на въпросната Viafot, придобива обезпечно вземане от Едуардо Миролио спрямо "Дунарит" и така като заинтересована страна опитва да блокира всички вписвания по партидата му.
КЗК първо през април безпрецедентно отказа да разглежда искането на "Емко" да купи "Дунарит", докато тече съдебно дело нагоре по веригата на собствеността на продаваното дружество. В последствие определението на КЗК беше отменено от ВАС, а и дългогодишният председател на регулатора Петко Николов беше сменен, като с едно от първите си решения новият състав на комисията пусна сделката. Тогава решението също беше странно - въпреки че общият оборот на двете оръжейни фабрики за предходната 2015 г. е над четвърт милиард лева, те нямат продажби в България над законовия праг 25 млн. лв., затова реално концентрация няма.
Сега ВАС атакува именно тези разсъждения и сметки на КЗК и открива пропуски в тях, заради което и преценява че решението на предходния тричленен състав на съда, отхвърлил жалбите на "Виафот", е неправилно и го отменя. Самата КЗК не е пратила представител на делото, но оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли.
А иначе като чисто житейска логика неясно е и защо фирмата на Александър Ангелов "Виафот" продължава да води тези дела след като още през 2017 г. е продала вземането си от "Дунарит", което след сложна верига прехвърляния се оказа в Държавна консолидационна компания.
Ролята на съда във войната
С това решение поне временно се обезсмисля цялата върволица от десетки дела около "Дунарит". Всъщност в голямата си част проблемите на Емилиян Гебрев с прокуратурата и практически всички власти в държавата, започнаха в средата на 2017 г. именно когато започнаха да излизат съдебни решения, които предопределят изхода от спора в негова полза. Всъщност дори и в момента има влязло в сила съдебно решение, което практически задължава Агенцията по вписванията да впише увеличението на капитала на "Дунарит", която на ръба на закона отказва да го направи, чакайки изхода още едно от делата - а именно 6581/2016 в Софийския градски съд.
Разковничето във войната е общо събрание на акционерите на "Дунарит" от 29 януари 2016 г., когато е решено капиталът да се увеличи от 8 на 68 млн. лв. Правото на настоящите акционери да запишат пропорционална на дела си част отпада и увеличението става под условие, че всички нови 60 млн. акции се запишат от "Емко".
"Виафот" настоява, че решенията на общото събрание от 29 януари са невалидни по няколко линии, и блокира всеки опит за вписването им с нови и нови съдебни дела. Един от основните й аргументи е, че освен залога на търговското предприятие на "Дунарит", има и договор от 7 януари 2015 г. с "Кемира" ( по това време управител е Бисер Лазов) за залог на акциите на "Дунарит". Според него кредиторът има право да упражнява правото на глас по свое усмотрение, но вместо това е проведено общо събрание, без да е уведомен, и на него е взето решението за увеличение на капитала.
Чуждите инвестиции се сринаха с над половин милиард евро за година. Отливът на чужди инвестиции от България започва да придобива впечатляващи размери. През 11-те месеца на 2018 г. преките чужди инвестиции, направени у нас, са на стойност 795.4 млн. евро. Сумата е с над половин милиард евро (549.7 млн. евро) по-малка от 2017 г„ като сривът е с 40%, става ясно от данните на БНБ. Само в рамките на седмица двама големи инвеститори - южноафриканската ALC и "Нестле" обявиха, че закриват фабриките си у нас.
Притеснително е и че капиталите, които чуждите инвеститори са налели в българските си подразделения, са дошли основно под формата на заеми, които рано или късно трябва да се връщат - 608.2 млн. евро. За сметка на това почти няма вложения в дялов капитал, а именно този вид инвестиция се смята за гаранция за по-сериозен и дългосрочен интерес за бизнес в България. Нещо повече - инвеститорите са изтегляли парични и апортни вноски от капитала на своите дъщерни дружества, като за периода януари - ноември този показател е минус 5.7 млн. евро. Реинвестираната печалба също е скромна, но все пак по-голяма от 2017 г. -192.9 млн. евро. Повече от двойно са намалели и вложенията на чуждестранни лица в недвижими имоти у нас. За 11-те месеца на 2017 г. сумата е 7.1 млн. евро при 18.7 млн. година преди това.
На този фон южноафриканската компания ALC обяви, че прекратява инвестиционния си проект в България и ще затвори трите си завода за тапицерии и аксесоари за автомобилната индустрия. "АЛС България" е внесла пред Софийския окръжен съд искова молба за обявяване в несъстоятелност. Основна причина за оттеглянето е липсата на работна ръка. С подобен аргумент преди месеци се оттегли и друг инвеститор от автомобилната индустрия - белгийската Malmar, която правеше части за автобуси и камиони.
От 2011 г. насам южноафриканската компания отвори три завода у нас - в Мусачево, Ихтиман и Благоевград. В тях бяха наети общо 1600 души, основно нискоквалифицирана работна ръка, за изработването на тапицерии и волани в автомобилната индустрия. След първоначалния ръст на приходите обаче последва спад, като за 2017 г. оборотът е намалял с близо ¼.
Общината в София си измисли 17 на сто по-чист въздух. Качеството на въздуха в София се е подобрило благодарение на предприетите от Столичната община мерки за справяне с проблема. Това се разбра от изявление на зам -кмета по околната среда Йоана Христова пред БНТ. Според нея усилията на кметството вече давали резултат и довели до намаляване със 17 на сто на превишението на фини прахови частици във въздуха през м.г. спрямо 2017 г. Сред успешните инициативи Христова посочи системата за ранно известяване за мръсен въздух, обновяването на обществения автопарк с нови автобуси, миенето на улиците с вода, въвеждането на зелен билет от 1 лв. в дните с най-мръсен въздух, както и строежа на третия лъч на метрото. Всъщност досега т.нар. екобилет е въвеждан само два пъти, откакто съществува програмата на СО, въпреки че дните с мръсен въздух са били многократно повече. Разширяване на метрото също реално няма, тъй като новият диаметър още не е готов. Самият строеж засега носи главно проблеми за околната среда.
Христова призна, че в събота в София за пореден път е отчетено превишение на фините прахови частици, което било с 2,4 пъти над нормата. Такова обаче не се наблюдавало в неделя, поради което не били налице предпоставките за пускането на зелен билет. Зам,-кметът отчете, че общината е реагирала чрез провеждане на други мероприятия, които общо били над сто - миене на улиците и извънредни проверки на Столичния инспекторат за горене на замърсяващи отпадъци. В петък датчиците на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) в София и още 12 града Отчетоха силно замърсен въздух, като замърсяването се задържа през целия ден. В неделя от СО отговориха, че стойностите били в рамките на допустимото. Христова поясни вчера, че разминаването се получавало, тъй като данните на сайта на СО постъпвали в реално време от Националната система за мониторинг на въздуха, а тези на изпълнителната агенция работели с натрупване. Освен това те включвали различни замърсители, а не само фини прахови частици.
Още по темата:
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.708750 |
| GBP | 2.261340 |
| CHF | 2.103720 |
Брутният външен дълг нараства с 16.1% през май