Снимка: БГНЕС

Под претекст, че няма време за разработване на подзаконови нормативни актове по силата на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИСНП), известен повече като Закона за горивата, които трябва да влязат в сила на 29 януари, на заседанието си в сряда Министерският съвет прие законопроект за изменение на ЗАРИСНП.

Целта е с измененията да се удължи срокът на влизане в сила на законовите разпоредби шест месеца по-късно или от 1 юли 2019 г.

Вижте още: Парламентът да отложи влизането в сила на закона за горивата, поиска правителството

В мотивите е записано, че със законодателната промяна ще се даде и яснота по отношение на срока за издаване на предвидената в него наредба, с която ще се определят редът и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

Проблемът със Закона за горивата, наричан често като най-лобисткия в българското законодателство, според юристи, е, че налага множество по-високи изисквания и рестрикции за търговия с горива, които според протестиращите ще доведат до масови фалити на малки дистрибутори и са лобистки в полза на "Лукойл" и големите търговски вериги.

Заканата за масови протести

от собствениците на малки бензиностанции и превозвачи на горива всъщност е истинският повод за бързата реакция на правителството. Най-вероятно също толкова бърза ще е и реакцията на Народното събрание, тъй като ЗАРИСНП влиза в сила на 29 януари. Не е изключено заедно с промяна на срока на действие на закона, да бъдат промени и други текстове, определяни като рестриктивни.

Преди това Националното сдружени на търговците и превозвачите на горива потърси подкрепа от президента, омбудсмана, депутати, които да съдействат за отлагането на закона, тъй като според юристите на браншовата организация има допуснати 35 нарушения на българското и европейското законодателство, за което е сезирана и Европейската комисия.

Първата подкрепа за малките търговци и превозвачи дойде от омбудсманът Мая Манолова, която поиска намесата на Конституционния съд, тъй като приетият през юли Закон за горивата нарушава няколко разпоредби от Конституцията.

Рестрикции без обосновка

Поради ограничените си правомощия да атакува законови нарушения само в случаите, когато се нарушават права и свободи на гражданите, омбудсманът атакува 17 нарушения.

В мотивите към жалбата си Манолова пише, че пречките пред стопанската дейност на малкия бизнес в сектора в крайна сметка засягат правата на гражданите като потребители.

Рестрикции без обосновка, така определя заложените в закона ограничения Манолова и дава конкретни примери: „В закона са заложени непосилни изисквания за висок уставен капитал -  20 000 лв. за малка бензиностанция, 1 000 000 лв. за условно наречения "търговец на едро", абсурдни изисквания за големина на складовете, за вместимост на съдовете, за брой бутилки за втечнен газ. Това е закон, който притиска в ъгъла малките търговци на горива."

В жалбата си до Конституционния съд омбудстманът пише, че „с поставянето на трудно изпълними и несъразмерно високи във финансово изражение прагове и изисквания под формата на рестрикции при административното регулиране на дейностите, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, законодателят на практика ограничава кръга от икономически субекти, които могат да извършват тези дейности и по такъв начин „естествено" се създават условия за ограничаване на конкуренцията и за монополизъм".

Манолова е категорична, че промените ще доведат до увеличение на цената на горивата, както и че ще се затрудни достъпа на българските граждани в малките и отдалечени населени места, тъй като големите вериги нямат икономически интерес да правят там свои обекти.

Как реагира бизнесът

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) разпространи във вторник отрицателно становище по проекта за Наредба за реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, изготвен и публикуван за обществено обсъждане в изпълнение на Закона за горивата.

В адресирания до министъра на икономиката Емил Караниколов документ, се казва, че най-целесъобразно би било както отлагането на проекта за наредба, така и отлагането на влизането в сила на самия Закон за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, а като аргумент работодателската организация посочва „спорния характер на редица норми и тяхното отражение върху бизнеса с горива".

Ограничаването на сивата икономика няма да се постигне "с ограничаване на реалната конкуренция от каквото са сериозно обезпокоени множество оператори в бранша", пише още в становището.

От АИКБ са категорични, че законът противоречи на конституцията по отношение на свободната стопанска инициатива, създаването и гарантирането на еднакви правни условия за стопанска дейност, предотвратяването на злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция, защитата на потребителите, инвестициите и стопанската дейност. От работодателската организация са категорични, че проектът за наредба нарушава редица норми на правото на ЕС.

От Българската стопанска камара обаче са на коренно противоположна позиция. В разпространено отворено писмо от работодателската организация се противопоставя категорично на предлаганото от Министерския съвет отлагане с 6 месеца на влизането в сила на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

Според БСК, подобно действие би било пореден удар върху законността и прилагането на ефективни мерки за борба със сивата икономика и контрабандата. Развитието на икономиката в една държава се случва преди всичко благодарение на предприемачите, а те работят успешно само в условията на спокойна и предвидима бизнес среда.
"За съжаление, у нас са налице непрекъснати промени в законодателството, което генерира нестабилност и невъзможност за дългосрочно планиране на стопанската дейност", подчертават от БСК.

От там с изключително притеснение отбелязват, че през последните години се наложи практиката на приемане, отмяна или отложено действие на закони под уличен или лобистки натиск. "Аналогичен подход като този по ЗАРИСНП беше приложен и по отношение влизането в сила на определянето на такса „битови отпадъци" на база количество, а не съобразно стойността на имотите или активите", припомнят от БСК.

Ще има ли санкции от Брюксел

Според Националното сдружени на търговците и превозвачите на горива в Закона има 35 нарушения на българското и европейското законодателство, поради което още през есента на миналата година е изпратена жалба до Европейската комисия. От бранша са получили уверение от Брюксел, че ще бъде разгледана жалбата и ще има реакция. От сдружението на малките търговци твърдят, че приетите текстове с мотива, че основната цел на Закона е борбата със сивия сектор на пазара на горива, не отговарят на истината. Законът, според малките търговци, бил крайната цел на големите компании от Българската петролна и газова асоциация начело с "Лукойл България", да оставят на пазара само големите играчи. Затова и се надяват на реакция от Брюксел.

Казусът с фермерите беше изчистен преди законът да бъде приет

След първото четене на Закона за горивата, депутатите приеха задължителна регистрация на земеделските производители като търговци на горива, тъй като осигуряват временни пунктове за зареждане на селскостопанските машини на полето или малки ведомствени бензиностанции. Щом разбраха това, фермерите се заканиха да блокират основни пътни артерии, за да покажат какво ще се случи, ако всички комбайни и друга селскостопанска техника тръгне да зарежда гориво по бензиностанциите.

Както стана напоследък практика при закани за протести премиерът да се намесва и да влиза в ролята на арбитър, за да потули напрежението, така и по казуса със земеделските производители се намеси Бойко Борисов. На 2 април той проведе едночасова среща със земеделски производители, на която присъстваха земеделският министър Румен Порожанов (който обяви официално, че подкрепя фермерите) и вносителят на промените в Закона за горивата Емил Димитров-Ревизоро. По настояване на Борисов в Закона за второ четене земеделските производители няма да бъдат вписвани като търговци, а като потребители на гориво. „На пръв поглед малка промяна, но пък водеща до доста промени в работата на земеделците", подчерта Порожанов след срещата.

В противен случай, законът щеше да натовари финансово фермерите, тъй като нормативният акт предвиждаше регистрация в Министерството на икономиката на всички търговци на горива, а за да влязат в регистъра, компаниите ще трябва да имат доказан висок уставен капитал (от 20 хил. лв., за търговци на дребно, до не по-мълък от 1 млн. лв. за веригите бензиностанции и производителите и търговци, които поддържат данъчни складове за горива) и съответните банкови гаранции.

След срещата вносителят на законопроекта Емил Димитров-Ревизоро каза пред журналисти, че лично ще внесе за промени между първо и второ четене всички ангажименти, поети към земеделците от премиера, така че те да могат да продължат да зареждат земеделската си техника от ведомствени бензиностанции.

Други браншове, също бяха против

Освен земеделските производители, и други браншове бяха против подготвяните промени в сектора на горивата. Тогава от Сдружението на търговците на горива съобщиха, че членовете на Българската петролна и газова асоциация "искат чрез административно регулиране да прекроят пазара на горива в полза на фирмените си интереси, като изхвърлят от него стотици малки и средни фирми".

Асоциацията на производителите, разпространителите и потребителите на бутилиран пропан-бутан пък предупредиха, че ако се приемат корекции, 95% от фирмите в този сектор ще трябва да преустановят дейност, а това би засегнало повече от 100 хил. домакинства и над 80% от ресторантьорския бизнес.

Министерски пируети

Негативната си оценка за законопроекта преди първото четене заявиха три министерства - на икономиката, на финансите и на земеделието. По време на дебатите в парламентарната комисия за борба с контрабандата преди законопроектът да бъде внесен за обсъждане и гласуване на първо четене в пленарна зала, две от ведомствата са променили становищата си - Министерството на икономиката на Емил Караниколов и на земеделието, храните и горите на Румен Порожнов. Двете ведомства са изтеглили първоначалните си негативни мнения и са внесли нови, с което „подкрепят необходимостта от приемането на секторен закон".

Само Министерството на финансите запази позицията си против законопроекта.