Снимка: Pixabay

Георги Вулов

Обвързване на торовата индустрия с въглеродните емисии поставя на изпитание двата останали работещи в България завода за производство на изкуствени торове - димитровградският „Неохим", специализиран в производството и търговията с минерални торове, неорганични и органични химически продукти, и базираният в Девня „Агрополихим" за производство на азотни и фосфатни торове.

По последни данни на димитровградския завод, „Неохим" е длъжен да заплаща годишно над 750 000 тона въглеродни емисии, емитирани най-вече от работата на инсталациите за производство на амоняк и азотна киселина, които са безалтернативни при производството на азотни минерални торове, но са сред основните замърсители на околната среда. От тях 450 000 тона са безплатни по силата на регламент, определящ безплатното разпределение на квотите. За останалите 300 000 тона заводът плаща 15 млн. лева при средна цена за настоящата година от 25 евро за тон.

Нови законодателни промени

Европейското законодателство поставя торовата индустрия в списъка на индустриалните отрасли, изложени на значителен риск от изтичане на въглеродни емисии, което позволява на държавата да прилага различни компенсаторни механизми с цел запазване на торовата индустрия. Един от тези механизми е разпределението на безплатните квоти въглеродни емисии. Действащият в момента регламент е поносим, но предложението за законодателни промени на Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове (ЕСТЕ) във Фаза 4 е непоносимо. Неговата цел е до 2030 година да бъдат увеличени квотите за изкупуване на въглеродните емисии, за да бъдат намалени вредните емисии с 43% спрямо нивата от 2005 г.

В момента целта до 2020 година е намаляване с 40% на емисиите на парникови газове, но от нивата от 1990 година. Така реално ще се плаща допълнително поне с нови 10 млн. лева или общо всяка година „Неохим" ще трябва да заделя общо 25 млн. лева за изкупуване на по-голямо количество емисии, при цена по-висока от сегашната, която е 25 евро за тон.

Затова преди месец от „Неохоми" потърсиха съдействие от президента Румен Радев, който да защити отрасъла на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, която се проведе в полския град Катовице в началото на декември.

Техните искания бяха за четири мерки: запазване или увеличаване нивата на безплатните квоти за въглеродни емисии за България и торовата индустрия в страната; запазване на цените на квотите за въглеродни емисии; запазване на антидъмпинговите мита, които да защитят европейските производители от нелоялна конкуренция; достъпна и облекчена процедура за финансиране на проекти за въвеждане на „чисти" технологии.

Отговорът на държавният глава не закъсня. В изказването си на 3 декември в Катовице Румен Радев поиска да не се намаляват квотите на парниковите емисии, защото „това не отговаря на нашите национални интереси".

Президентът посочи, че България е на път да преизпълни целта от намаляване на емисиите с 20 процента за 2020 г. в сравнение с 1990 г. Освен това през 2016 г. емисиите на парникови газове в България са намалели с 49 на сто в сравнение с базовата 1988 г. и с 4.4 на сто в сравнение с предходната 2015 година. От трибуната на форума в Катовице президентът на България обяви, че за България социалният аспект като фактор от първостепенна важност за запазването на хиляди работни места. Той призова да се разработват и прилагат механизми, които да създават предвидими правила за прилагане, стимулиращи конкурентоспособността на индустрията, визирайки не само торовата индустрия, но и енергетиката и използването на въглищата в ТЕЦ-овете.

Вижте още: Неохим със загуба от близо 20 милиона лева за деветмесечието

Тежестта на природния газ

Другият утежняващ фактор за съществуването на българската торова индустрия е природният газ - основната суровина при производството на тор, чиято цена постоянно поскъпва. От началото на годината единственият доставчик „Булгаргаз" повиши цената, след одобрението на Комисията на енергийно и водно регулиране (КЕВР) повишава цената четири пъти или общо със 104 лв. за 1000 куб. м - от 352.65 лв./1000 кубика на 1 януари 2018 г. до 456.65 лв./1000 кубика.

Не случайно в Междинния доклад за дейността на „Неохим" за деветмесечието на 2018 г. от публичното дружество обобщават, че колебанията в цената на природния газ трудно могат да се прогнозират, а оттам и да се реагира в съответствие с изменението й.

Освен това, валутният риск също оказва влияние на финансовите резултати. „Производителят извършва своята дейност при активен обмен с чуждестранни доставчици и клиенти. Поради това то е изложено на риск, основно спрямо щатския долар. Валутният риск е свързан с негативното движение на курса на щатския долар спрямо българския лев при бъдещи стопански операции", пише в Междинния доклад.

Дъмпингът на вноса

След като бяха премахнати антидъмпинговите мита, в България безпрепятсвено навлизат торове, произведени в държави, в които не действат правилата и регламентите на ЕС на рестрикции за въглеродните емисии. Тяхната цена е значително по-ниска спрямо предлаганите от българските заводи. Ако не се вземат мерки, със сигурност ще се върви към ликвидация на торовата ни индустрия. Това вече се случи в трите съседни държави. Единият торов производител в Сърбия обяви несъстоятелност, в Македония това се случи преди няколко години, а Гърция от три остана да работи само един. И от страна със силно развита торова индустрия, в България ще има само вносни торове, а манипулирането на техните цени в посока поскъпване няма как да бъде спряно при липсата на българско производство.

Динамика на цената на акциите на Неохим за последните три години

Източник: Infostock.bg

За три години цената на акциите на „Неохим" е спаднала с 26.37%, до 31.00 лева за акция, при пазарна капитализация от 82 285 098 лева към 21 декември 2018 година.

Изходът

от ситуацията е чрез баланс, казват от завода в Димитровград. Те настояват за национална политика, която да позволи на индустрията за минерални торове да се развива в съответствие с амбициите на ЕС, но без крайности, като се запази икономическата жизнеспособност на българските производители и да бъде защитена от нелоялната конкуренция.

Със сигурност ще помогнат и новите правила за продажба на торове, които Посланиците към ЕС одобриха на 12 декември 2018 година в споразумение с Европейския парламент. Предвижда се да бъдат уеднаквени изискванията за торове, произведени от органични или вторични суровини в Общността.

Определят се общи гранични стойности за някои замърсители в минералните торове. Новите правила се очаква да осигурят на пазара широк набор от нови и по-щадящи околната среда торове. Производителите, земеделците и потребителите на селскостопански стоки ще спечелят от очаквания растеж на производителността, както и от чистите почви, се посочва в съобщението. Правилата засягат минералните и органичните торове, подобрителите на почвата, растежната среда.

Предвижда се новите правила да влязат в сила три години след окончателното им утвърждаване. Цел на промените е насърчаване на широкомащабното производство на торове, като отпадъците се преобразуват в храна за растенията.

Още по темата:

Печелившите и губещите от BGBX 40 през 2018-та година

Неохим с консолидирана загуба за първото полугодие

Неохим предлага да разпредели по 0.80 лв. брутен дивидент на акция за 2015 г.