Снивмка: Личен архив

По различни канали и източници пристигат предупреждения за икономическа стагнация в Европа, а и у нас, вкл. и на пазара на труда. Затова поканихме за коментар и анализ по някои от актуалните икономически теми доц. д-р Григор Сарийски*

В интервю за БНР преди седмица казахте, че вече има ясни сигнали за навлизане на икономиката в негативен цикъл. Кои се тези сигнали и каква е ролята на БНБ в случая?

Сигналите са налице, както в световната икономика, така и в българската. Забавянето на инвестициите и броят на сделките с имоти в някои горещи точки е очевидно, макар че засега цените продължават да растат, инфлацията се ускорява, предстои покачване на лихвите и забавяне на икономическата активност. Може да се каже че негативният цикъл е доста близо, макар и не точно пред портите. Трагедията в предстоящото действие е, че за разлика от 2008 г. сега полето за маневри е твърде ограничено. Тогава за големите икономики беше лесно да потърсят съвместни решения, като насърчават инвестициите и търговията помежду си, или просто като се кредитират взаимно. Сега това е далеч по-трудно, от една страна заради изострените отношения между основните играчи, а от друга - защото те и така са силно задлъжнели. По данни на Global debt monitor само за първото тримесечие на 2018 година световният дълг се е увеличил с 8 трлн. долара, достигайки умопомрачителните 247 трлн. долара, разбира се, с любезното съдействие на централните банки.

От началото на кризата те стимулират икономиките по единствения начин, който им е познат - като изкупуват дълг и намаляват лихвите. През последното десетилетие са предприети над 700 понижения на основните лихвени проценти, а активите на шестте най-големи централни банки достигат 19 трлн. долара. След толкова активно стимулиране, икономическите агенти би трябвало да са в еуфория, но те не са.

Ако върнем лентата към 2006-2007 г. контрастът е очеваден. Тогава Еврозоната се развиваше с прилични темпове (3.1-3.2 %) при 3% лихва по депозитното улеснение и нормално циркулиращи пазари на дълг, в който ЕЦБ почти не се намесваше (ценните книжа на резиденти в баланса на ЕЦБ беше от порядъка на няколко десетки милиарди евро). Сега темпът на растеж в Еврозоната е значително по-бавен (1.9% за 2016 г. и 2.4% за 2017 г.), при положение, че лихвата по депозитното улеснение е отрицателна (-0.4 на сто), а облигациите на резиденти в баланса на ЕЦБ достигат 2.9 трлн. евро. Можете да си представите дилемата на ЕЦБ, която отново ще трябва да развърже торбата със стимулите, при положение, че и досегашните не действат. На всичко отгоре ще се наложи да го направи още преди да успее да нормализира лихвените проценти, или пък да изчака падежите на закупените облигации.

Еврозоната е в цайтнот, тъй като периодът на относителна стабилност скоро ще приключи. За това трябва да отдадем дължимото на правителствата в развитите икономики, които усилено съкращават този период, създавайки помежду си проблеми от всякакъв характер. По-точно проблемите съществуват отдавна и събитията, на които сме свидетели в момента (в т. ч. създаването на паралелен център за търговия с петролни фючърси в Шанхай, ликвидирането на големи експозиции към публичния сектор на САЩ, поемането на курс към отказ от доларови разплащания, преструктурирането на енергийните доставки и пр.), са само еманация на дълго наслоявани противоречия, които излизат на повърхността и които не могат да бъдат разрешени с печатане на банкноти.

За ролята на БНБ не може да се каже почти нищо. Режимът на валутен борд по дефиниция налага строги рамки върху нейната дейност, ограничавайки възможностите за използване на някакви стимули. На практика регулирането на паричното обращение е поставено в автоматичен режим чрез изграждането на множество инструменти и механизми за директен трансфер на външни монетарни стимули, в т. ч. закотвянето на българския лев към единната европейска валута, установяването на наша територия на банки, чиито майки имат достъп до евтин ресурс от ЕЦБ, обвързването на лихвата върху свръхрезервите с основните лихви в Еврозоната и т. н. Резултатът от придържането към този режим е налице - две десетилетия финансова стабилност. Тук противниците на борда вероятно биха изтъкнали като аргумент, че през тези две десетилетия не сме постигнали особени икономически резултати, но в крайна сметка функцията на една централна банка се изчерпва със стабилността на паричното обращение. Не със създаването на бизнес и работни места.

Как оценявате решението на БНБ да въведе 0.5% антицикличен капиталов буфер?

Решението е съвсем своевременно. Идеята на буферите е именно да се натрупват в период на стабилност, за да може да се използват на по-късен етап, когато този период приключи. От данните на Банков надзор е видно че последното решение не би притеснило никого, най-напред защото ще влезе в действие едва през следващата есен и после - защото прагът (0.5%) е сравнително малък а местните банки и сега са добре капитализирани. Към края на 2017 г. капиталовият излишък след приспадането на буферите е от порядъка на 4.5 млрд. лв., което означава, че от следващия октомври ще се промени само отчитането на част от тази сума и тя няма да се посочва като излишък.

Всички индикации от банките показват, че ако не до края на тази, то от началото на следващата 2019 година лихвите по кредитите ще започнат да се повишават. Какви ще бъдат ефектите от това за хората, за бизнеса?

Динамиката на лихвите по нов бизнес може да доведе до подвеждащата констатация, че този процес е вече стартирал, поне в потребителския сегмент. Статистиката на БНБ отчита нарастване на лихвите при левовите потребителски кредити от 8.26% през май, до 8.88% за август. Все пак подобно тълкуване е неточно, тъй като само малка част от отчетеното покачване се дължи на засиленото търсене (което в общия случай позволява на банките да искат по-високи лихви по новоотпуснатите заеми). В по-голямата си част увеличаването на лихвите по нов бизнес се дължи на включването на още един пазарен участник.  Както е известно от месец май към статистиката на банките в страната се добавят и данните на BNP Paribas Personal Finance, която доскоро извършваше дейност като компания за бързи кредити, а подобни институции договарят традиционно по-високи лихви с клиентите си.

Що се отнася до очакваната възходяща тенденция, покачването на лихвите никога не се е отразявало добре на икономическите агенти, тъй като означава оскъпяване на кредита и нарастване на погасителните вноски за всеки кредитополучател. Само по себе си това не е фатално, особено при един добре структуриран кредит. Лошото е, че лихвите никога не се покачват сами, а обикновено като отговор на ускорена инфлация.

Не може да ползвате кредит при 3%, а в същото време цените на потребителските стоки и услугите да нарастват 3.5 или с 4 процента. В този смисъл предстоящото повишаване на лихвите е съвсем очаквано, но то ще бъде шок за домакинствата, чиито портфейли ще отънеят от поскъпването на повечето основни стоки и услуги. Единственото успокоение в случая е, че сега кредитирането върви с по-бавни темпове и по-строги критерии към кандидатите, отколкото през 2009-2010 г., поради което силата на предстоящия шок ще бъде по-малка.  

Какви са вашите прогнози за пазара на труда, ще продължи ли да нарастват работните заплати и докога, след като има сигнали за спад на икономически растеж?

Наличието на практически безплатен ресурс в резултат от упражняването на монетарни стимули позволи на банките в цял свят да отпускат евтини кредити както на предприемачите, за да създават нов бизнес, така и на потребителите, с оглед да се осигури пазар за тези стоки. Проблемът е, че работниците, които са необходими за производството не могат да бъдат набавяни със същата скорост и така се достига до остър дефицит на кадри, при това в повечето развити икономики. Япония, например, наскоро отчете най-ниския коефициент на безработица за последния четвърт век. Германия също постави абсолютен рекорд за целия период след обединението си, а безработицата във Великобритания е на най-ниските си нива от 1975 година насам. С други думи, сегашният дефицит на пазара на труда беше създаден от прекомерното удължаване на програмите за количествените улеснения.

По отношение на българския пазар на труда може да се каже, че перспективите от дълго време варират между неблагоприятни и катастрофални. Не може да бъде иначе, при положение че страната се обезлюдява с интензивни темпове, а стандартът на живот е недостатъчен за привличане на кадри отвън. По данни на НСИ от 2007 г. насам населението в трудоспособна възраст е намаляло с 569 хил. души, а неговият дял (от общото население) е спаднал от 63.05% до 60.26% за същия период. Влошаването на демографските характеристики е повсеместно и тук далеч не става въпрос само за „обичайните заподозрени" - Видин, Враца, Ловеч, Плевен и т. н. Понижение на дела на трудоспособните от порядъка на 5-7 пункта се отчита на много места в страната, като например Свищов, Горна Оряховица, Силистра и дори в Пловдив, където от 68% през 2007 г. сега този дял е намалял до 62.7%. Лесно може да се достигне до извода, че в обозримо бъдеще няма шансове за увеличаване на предлагането на пазара на труда и това от своя страна ще продължава да притиска работодателите.

Опитите да се компенсира съществуващият дефицит с внос на кадри отвън засега не показват особени резултати и това е обяснимо с ниския стандарт в България. Според показателя брутен вътрешен продукт на човек от населението по СПС страната ни е на дъното на ЕС с 49% от средното за Съюза, като най-лошото в случая е, че през 2017 г., в която икономиката отчете един добър растеж, а правителството - поредната кошница с успехи, този показател остана без никаква промяна.

По отношение на заплатите не съм оптимист. Темпът им се забави до 8.3% през второто тримесечие и на фона на песимистичните изгледи за растежа очаквам да се забави до около 4% през следващата година. Шанс за сближаване със средното ниво в ЕС няма, тъй като за тази цел е необходим съвсем друг тип икономика, с по-голям дял на отраслите с висока добавена стойност и повече места за квалифицирани кадри, които пък ще получават по-високи възнаграждения. За съжаление, обаче, реални стъпки в тази посока не се предприемат. Откриват се малки предприятия за производство на отделни компоненти, продукцията се квалифицира като „високотехнологична" и това се отчита като голям напредък. Проблемът е, че големият дял от добавената стойност (и високите заплати) никога не се пада на междинните етапи на производство, а само при реализацията на краен продукт. Нещо, което у нас липсва.

Вероятният сценарий за компенсиране на дефицита на пазара на труда предвижда шокова адаптация в резултат от предстоящото забавяне на растежа, което ще предизвика фалити на по-нерентабилните предприятия и това от своя страна ще доведе до освобождаване на заетите в тях и до пренасочването им към по-жизнеспособни компании.

Възможен е и втори сценарий, при който забавянето на растежа е постепенно и местният пазар на труда ще има възможност да се адаптира към внос на работници от чужбина. Това може да има някакъв позитивен ефект върху икономиката, но ще бъде катастрофа за българите.

Един от задържащите фактори за растежа на възнагражденията може да се окаже инфлацията, която стремително нараства. Какви са вашите прогнози и как ще се отрази това на семейните бюджети?  

Щетата върху домакинските бюджети е повече от сигурна, защото основната причина за нарастващите цени не е увеличението на доходите, макар често да се твърди обратното. Инфлационният натиск се генерира преди всичко от поскъпването на горивата (сега например барел петрол марка „Брент" струва двукратно повече отколкото в началото на 2016 г., когато се оформи сегашният възходящ тренд на този пазар) и на второ място - от нарастването на парите в обращение. Само за пет години паричният агрегат М1 се увеличава от 32.9% от българския БВП до 50.1%, а подобно нарастване неминуемо оказва силен натиск върху цените. Относно възнагражденията, лесно можете да добиете представа за действителния им принос, ако преброите на колко лица от своето близко обкръжение заплатите са увеличени с темпа, отчитан от НСИ.

Коментирайки ръста на възнагражденията не бива да забравяме, че по-голяма част от отчетеното увеличение минава през джобовете на домакинствата и няма никакво въздействие за техния стандарт. През 2017 г. разходите за осигуровки например се увеличават с 13%, а тези за данъци - с 15%. Разходите за комунални услуги скачат с 11% и т. н. Общият дял на тези три групи разходи в домакинските бюджети нараства от 24.5% през 2014 г. до 27.2% през 2018 г. В същото време разходите за отдих и развлечения намаляват своя дял с 0.3 пр. п. (до 4.4%). Едва ли някой би се наел да твърди, че намаляването на разходите в тази категория е присъщо за едно забогатяващо домакинство.

Ефектът на сегашните инфлационни процеси ще се усети особено силно от домакинствата с по-ниски доходи заради интензивното поскъпване на някои основни стоки, тъй като те заемат по-голям от бюджетите им. Ситуацията се влошава допълнително от задълбочаващото се неравенство при номиналното разпределение на доходите, което лесно може да се проследи чрез динамиката на индикаторите за бедност и социално включване. Например относителният дял на бедните нараства от 21% през 2013 г. до 23.4% през 2017 г., а съотношението между доходите на най-бедните и най-богатите 1/5 от домакинствата за същия период се увеличава от 6.6 до 8.2 пъти.

Ще трябва ли да се намеси държавата, вече има идеи да се ограничат печалбите на търговските вериги върху основни стоки от първа необходимост?

Според доклада за конкурентоспособност на Световния икономически форум работата на държавните институции класира страната ни на 98 място сред 137 държави. Българската държава, или по-скоро нейната администрация, се представя потресаващо зле в редица области, като например защита на правата на собственост (където от 115 място в предходното класиране през 2017 г. страната ни изпада на 120 място и вероятно след скандала с търговския регистър ще слезе още по-надолу), по ефективност на полицейските служби (105 място), по прозрачност на правителствената политика (107 място), по независимост на съдебната система (108 място).  Класирането не се променя при нито един от мандатите на сегашното управление, което недвусмислено показва какъв е неговият потенциал. От тази гледна точка би било най-добре да няма държавна намеса. Поне на сегашната администрация.

Не на последно място трябва да се отбележи, че самата инициатива за ограничаване на печалбите е някакво недоразумение. Логично е, че ако ограничите печалбата на един артикул, тя просто ще се прехвърли на по-ниско ниво във веригата на добавената стойност. Собственикът на търговска верига би могъл да назначи, например, скъпо платен консултант по продажбите на хляб и сол и след като приспадне заплатата му от своите разходи да се окаже, че хлябът и солта се продават на загуба. Вариантите за прехвърляне на печалбата са неизброими и напълно законни, стига да бъдат обложени с данък. Опасявам се, че с тази инициатива може да бъде постигнат само пропаганден ефект. Не икономически.

*Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на БАН. Защитил е дисертация на тема "Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България". Изследванията му са предимно в областите банково дело и публични финанси.

Въпросите зададе Георги Вулов, редактор в Infostock.bg