Снимка: Pixabay

Георги Вулов

В началото на септември пътувах до Гърция и установих, че на опашката пред българския ГКПП Илинден-Ексохи доминираха автомобилите с благоевградска регистрация, а след 15-ия километър на територията на Гърция трафикът от български коли значително спадна. Десет дни по-късно на връщане, на опашката пред гръцкия ГКПП беше същото. Споделих това впечатлени на бензиностанцията в Гоце Делчев, а мъжът, който зареждаше автомобилите с гориво, беше лаконичен: „Така е през последните две години, много хора от селата, близо до границата, че и от Гоце Делчев, работят в Гърция. Тръгват сутрин и се връщат вечер."

Дневният гурбет не е от скоро

но през последните години, заради подобрените бизнес условия в двете ни съседки - Гърция на юг и Румъния на север, привлича все повече български гурбетчии. Допълнителен фактор са новоразкритите ГКПП с Гърция (Златоград - Ксанти, Златоград (Лъджа)-Термес; Ивайловград - Кипринос, Капитан Петко войвода - Орменион, Илинден-Ексохи, Маказа - Нимфея), които заедно с ГКПП Кулата-Промахон, в момента са общо седем. Вторият мост на Дунав, както и фериботите, които работят ежедневно между повечето дунавски градове в България и съседна Румъния, пък влияят за нарастването на дневния гурбет в северната ни съседка.

И в началото на 20 век е имало активен дневен гурбет, предимно към Гърция. Районът се връща към естествената си икономическа среда. Това пък са установили учените от Пловдивския университет, които проучват малките населени места - какви са перспективите пред тях за оцеляването им.

„Постепенно местните хора откриват отново, че вместо да ходят на дълъг гурбет в Гърция, могат срещу хубав надник да работят в гръцките ферми и фабрики от другата страна на границата и се връщат същия ден. И обратното - гръцките фермери си пазаруват в българските магазини, защото им излиза по-евтино. Някои от българите си купуват земя в Гърция, гърци пък - в България", казва пред вестник „24 часа" проф. Иван Чалъков от Пловдивския университет, който наблюдава региона около Ивайловград.

Факторът: Ръст на икономиката

Последните данни на „Евростат" за последните две години показват, че икономиките на двете съседни държави - Румъния и Гърция, отчитат стабилен ръст, макар че през второто тримесечие на 2018 година БВП и на двете страни се забавя (виж таблицата). Това е и основната причина все повече хора от южните и северните погранични райони на нашата страна да избират дневния гурбет, тъй като и в двете съседни държави работодателите плащат повече отколкото в България, дори и за неквалифициран труд.

Темп на прираст на БВП по тримесечия

Източник: „Евростат"; *Темп на прираст на БВП спрямо предходното тримесечие; **Темп на прираст на БВП спрямо съответното тримесечие на предходната година.

От друга страна пограничните области са с влошени икономически показатели, с изключение на Русенска и Великотърновска. Например двете крайдунавски области - Видинска и Силистренска, са с най-малък обем на БВП на човек от населението по окончателни данни за 2017 година. При другите крайгранични области ситуацията е по-добра, но въпреки това дневният гурбет се увеличава и най-вече при сезонната заетост, тъй като работодателите в Гърция и Румъния предлагат по-добро заплащане.  

Показателите за безработицата са високи в повечето погранични области, което също е определящо не само за дневния гурбет, но и за продължителна трудова миграция не само на територията на страната, но и в чужбина. При средногодишна безработица от 6.2% за цялата страна, в почти всички погранични области е доста по-висока (виж таблицата).

Безработицата през 2017 година

Източник: НСИ, данните за Кърджали не са пълни, затова не са включени.

Факторът: магистрала

Еднодневният гурбет, известен и като мобилна заетост, отдавна действа на територията на цялата страна - хора, които живеят в Благоевград, работят в София, въпреки 100-те километра в едната посока, но по магистрала „Струма". Същото е на юг, по протежението на магистрала „Тракия". След нейното пускане местните икономики около Карнобат, Сливен и Ямбол се възраждат, защото в съществуващите и новоразкрити заводи и цехове работят хора от селата наоколо. За тях не е проблем да пътуват по 30 километра в двете посоки на ден по магистрала „Тракия". Учените от Пловдивския университет са установили, че автобуси обикалят селата в радиус от 30 и повече километра около Сливен, Ямбол и Стара Загора, за да извозват работна ръка.

Корабчета с гурбетчии

От 4-5 години, откакто икономиката на южния румънски град Зимнич, който се намира срещу Свищов, бързо започна да расте, десетки свищовлии всеки ден пътуват до Румъния, където работят. Румънците, които идват в Свищов са много по-малко. И от двете страни работодателите стимулират хората, като им поемат разходите за транспорт. По данни на Морска администрация в Русе месечно корабчетата превозват по 3000 пътници в едната посока или по 70 души на ден, които пътуват сутрин и се връщат вечер, тъй като работят в Зимнич. Това стана ясно от българо-румънски проект „Изграждане на устойчив модел и партньорска мрежа за подкрепа на заетостта и мобилността на работната сила в трансграничната зона България - Румъния", представен миналата седмица във Велико Търново по програма Interreg V-A Romania - Bulgaria. В изследванията са участвали 860 българи и румънци (заети и безработни лица), с различна степен на квалификация и с професионален опит в сферата на търговията и услугите, туризма, услугите по охрана и сигурност, шивашката и преработващата промишленост.

„Преди 10 години никой не си е помислял, че за да си докарва прилични доходи, трябва да ходи в Румъния. Тогава Зимнич приличаше на голо поле. Разликата в заплащането е поне с 30% в полза на румънския град", споделят анкетирани свищовлии.

Мобилната заетост между Румъния и България

Проучванията за реализирания проект показват, че румънците предпочитат да работят дистанционно и/или да са ангажирани в сезонна заетост, а българите показват по-високо желание за уседналост и постоянна заетост. И българите, и румънците се въздържат от планове да работят при чуждестранен работодател, основно заради езиковата бариера, липсата на информация и проблеми с адаптацията.

Преобладаващият процент (75%) от безработните българи предпочитат да се реализират в сферата на търговията, а по-голямата част (48%) от румънците виждат перспективите пред себе си в областта на предприемачеството, показва още проучването. На този фон, логични са и нагласите за усвояване на нови умения - българите са готови да развиват дигиталните и езиковите си умения, а румънците се насочват към предприемаческите и счетоводни умения, както и към меките, техническите и дигиталните умения.

61% от участвалите в изследванията българи твърдо не възнамеряват да работят при румънски работодател, 21% се колебаят, а 16% вече проучват такава възможност. Румънците показват по-висока степен на готовност да се насочат към български работодател - 53% твърдо отказват такава възможност, 32% се колебаят, а 23% вече проучват възможностите. По 2% и от българите, и от румънците твърдо са решили да пробват заетост при чуждестранен работодател в трансграничния район.

За българите водещи предпоставки за търсене на нов работодател от другата страна на границата са продължителната безработица (78%) и ниското заплащане (65%), както и липсата на подходяща работа (62%). Неудовлетвореност се наблюдава и по отношение на условията на труд (41%), неразвитата местна икономика (35%) и некоректните работодатели (35%). Румънците са най-недоволни от нивото на възнаграждение (59%) и нестабилното или лошо финансово състояние на предприятието, в което работят (54%). Условията на труд са проблем за 39% от анкетираните румънци .

В резултат от проучване и експертен анализ на пазара на труда и икономическото развитие в трансграничния регион България - Румъния , са идентифицирани 200 професии и длъжности с потенциал за трудова мобилност. Определени са 1106 предприятия, с потенциал за трудова мобилност, които са включени в онлайн каталог, съдържащ контактни данни и фирмени профили, с цел улеснение на привличането на работници от двете страни на р. Дунав. Освен това, са идентифицирани общо пет икономически сектора с потенциал за трудова мобилност: Селско, горско и рибно стопанство; Преработваща промишленост; Транспорт, складиране и пощи; Хотелиерство и ресторантьорство; Строителство.

Още по темата:

Безработицата в ЕС остава на ниво от 6.8% и през август

3.6% ръст на икономиката до края на 2018 г. прогнозира Министерство на финансите

Около 81 млн. евро са частните инвестиции в кръговата икономика на България