Снимка: picserver

Има много определения за безработицата, но едно от най-точните гласи, че безработица е налице, когато даден индивид, или група хора са без работа, докато в същото време активно търсят такава.

Безработицата се изразява в проценти, или това е процентът на безработни към цялото население в трудоспособна възраст, тя е характерна за всички типове икономики, като обаче при някои видове икономики и в развиващите се или слабо развитите страни процентът може да бъде много голям. Например в социалистическата икономика процентът безработни може да е много нисък, но и средното заплащане също, докато при пазарна икономика средното заплащане може да е по-високо, но при по-голям брой безработни. Голямата безработица е характерна също и за икономически кризи и рецесии.

Наличието на безработица е признак, че дадена икономика функционира под нивото на потенциалният си продукт, което означава, че е нарушена пълната заетост и следователно може да се охарактеризира със значителни негативни последици за обществото и икономиката като цяло.

За безработен се счита този, който е трудоспособен и желае да постъпи на работа. Безработните не извършват определени трудови функции срещу заплащане, но те търсят работа и са способни да бъдат наети. За всеки безработен безработицата носи огромни тежести. При продължителна безработица хората губят уменията си и намалява квалификацията им.

Защо безработицата е нещо лошо и какви са нейните влияния?

Напълно асоциативно, безработицата се свързва с нещо лошо. Разбира се, става въпрос за едно по-високо от минимална граница ниво (наричана естествено ниво на безработица), след което безработицата има негативни ефекти върху обществото и икономиката.

Цената на безработицата за индивидите

Това не е много трудно да се досетим. Когато човек загуби своята работа, често това въздейства сериозно на стандарта му на живот. Още повече се влошават нещата в личен план, когато същия този работещ до скоро има кредити и задължения. Дори и хората получаващи помощи за безработица не са в особено добра позиция. Първо тези помощи се изплащат фиксиран период от време и второ, те заместват само част от получавания доход преди това.

В допълнение продължителната безработица, може да доведе след себе си до загуба на умения, конкурентност и квалификация на бързо-променящия се трудов пазар.

Дългосрочната безработица има и друго въздействие върху индивидите. Редица изследвания сочат обратно-пропорционална зависимост между психическото здраве на работещите и периода в който те са безработни.

Въздействие на безработицата върху обществото

Високото ниво на безработица, не само води до увеличаване на социалните разходи за подпомагане и съответно по-големи бюджетни дефицити, но също така води след себе си често и залитане по национализъм и протекционизъм. А това може да е изключително опасно.

Изследвания сочат наличие на зависимост между нивото на безработицата и престъпността, което е напълно логично. Колкото повече хора са безработни, толкова повече се повишава броя на тези, които са склонни да извършват престъпления.

Въздействието на безработицата върху икономиката

Безработицата влияе върху покупателната сила на населението. Предвид, че в повечето икономики домакинските разходи заемат над половината от ръста на икономиката, то напълно логично е в среда на висока безработица да намаляват разходите и съответно ръста. В крайна сметка, резултатите от една висока и дългосрочна безработица, често са рецесии.

Правителството има нужда да подпомага повече хора и това, което може да направи е да повиши данъците. А това е лошо за бизнеса. В крайна сметка икономическата активност намалява.

На какво ниво е безработицата у нас ?

Както се вижда от таблицата по-долу безработицата в страната намалява значително. Постигната е тенденция за намаляване на нивото на безработица от началото на годината, когато тя е била 7,2% (през януари 2018г.) до 5,7% през юни. Това представлява спад от 1,5 процентни пункта.

Припомняме,  че за девети пореден месец безработицата в България е под средното ниво за Европейския съюз (ЕС). У нас само 5 на сто от работоспособното население, регистрирано в бюрата по труда, е без работа през май 2018 г., докато за целия ЕС-28 е 7 процента, колкото и през април. В еврозоната безработицата е 8,4 на сто, също колкото е била през четвъртия месец на настоящата година, това показват  данни на Евростат.

Източник: БНБ

Младежката безработица в България също е спаднала през май до 11,2% от 11,5% през предишния месец и спрямо 14,0% на годишна база (спрямо май 2017 г.). През май 2018 г. безработните младежи у нас са били 17 хиляди, колкото и през април, докато през май 2017 г. български младежи на възраст под 25 години са били 24 хиляди.

По данни на Евростат за всички страни в ЕС става ясно, че през май само 166 хиляди българи са били без работа, докато месец по-рано - през април, са били 169 хиляди. Година по-рано регистрираните безработни в страната са били 210 хиляди. Броят на отчетените от Евростат безработни българи през май е най-малкият, откакто съществува тази статистика за нашата страна от 1995 година.

Още по темата:

Данните за британския трудов пазар затрудняват решението на АЦБ за лихвите

213 000 нови работни места в САЩ, еврото поскъпва

Безработицата в България отново под средната за ЕС през май