Веселин Илиев, главен директор „Външноикономическо сътрудничество", БСК*

Българският износ отбеляза нов рекорд през 2017 г. - 30,2 млрд. щ. д., и вече нарежда страната ни 61 място (62 за 2016 г.) сред всички износители в света. Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати. Енергоносителите (горива и електроенергия) изпаднаха от челната тройка и заемат четвърта позиция, следвани от зърното. Това показват данните от анализа на Център „Външноикономическо сътрудничество" при БСК.

За периода 2013-2017 г. българският износ, измерен в щатски долари, нараства с 1%, докато световният внос намалява с 3%. Тези тенденции са различни по групи стоки.

Средногодишен ръст за периода 2013-2017 на български износ на водещите стокови групи спрямо световния внос

Изделията на електрониката и електротехниката продължават своя експортен възход с 5% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 1%. Това означава, че тези български производители са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици. Износът на машини и апарати също бележи ръст от 2%, докато световният внос остава на същото ниво.

Групата стоки „мед и продукти от мед" отстъпва позиции няколко поредни години (поради спад на цените и два месеца ремонт в най-големия ни износител през 2016 г.), но отбеляза 64% ръст 2017 г. спрямо 2016 г. и това позволи да се намали част от натрупания пасив. Износът на горива следва световната тенденция към спад, докато спадът при зърното е свързан и със загуба на външни пазари.

Изделията от желязо и стомана се представят много добре, както и части и възли за превозни средства и пластмасови изделия, печелещи пазарни позиции. Положителен тренд има при фармацията и конфекцията. Тези 10 стокови групи допринасят за 55% от износа.

По експертни оценки, износът на специална продукция (около 1150 млн. щ. д.) би трябвало да е на пето място сред водещите стокови групи в износа ни - значително подобрение спрямо осмо място за 2016 г. Ако този износ се добави към посочените 30,2 млрд. щ. д., България плътно ще се доближи до Гърция в световната ранглиста. Първото тримесечие на 2018 г. бележи отстъпление с износ на специална продукция около 150 млн. щ. д.

Преглед на износа по стоки

Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2017 г. е катодната мед - 1 219 млн. щ. д., а ръстът в износа е 33% спрямо 2016 г. Следва анодната мед с ръст 136% спрямо 2016 г. Средно тежки горива, пшеница и леки горива допълват водещите пет позиции. Добре се представят износът на електроенергия, маслодаен слънчоглед, кабелни снопове за автомобили, възли за машини и стоманени тръби за газ. Общо десетте водещи стоки допринасят за ¼ от износа. С над 1% от износа са още биодизел и руди и концентрати от благородни метали. Сред тези стоки, увеличение в пазарния дял (положителна разлика между нашия износ и глобалния внос) имат електроенергията - ръст от 4% спрямо спад на световния внос с 5%, кабелни снопове за автомобили с ръст от 11% при световен ръст 3%, и биодизел - ръст на износа 187% (но при намаляващи цени) при световен ръст 2%.

С най-голям ръст в стойност през последните 5 години са облекла и обувки от азбестоцимент, целулозен цимент - 16 пъти (износът е деклариран за Полша, но Полша почти не отчита внос от България), масла от рапица - 5 пъти, извънбордови двигатели за придвижване на кораби - 4 пъти, медни кабели без изолация - 3,5 пъти. С 63% намалява износът на цинкови листа и ленти, въздухоплавателни превозни средства - с 61%, пшеница за посев - с 57%.

В количествено отношение с най-голям ръст през последните 5 години са медни кабели без изолация - 8 пъти (основно за Македония), масла от рапица - 7,8 пъти, листа и ленти от медно-никелови сплави - 3,7 пъти, измерителни инструменти - 3,6 пъти, велосипеди със спомагателен двигател - 3,3 пъти. С най-голям количествен спад са цинкови листа и ленти - с 65%, и полупроводникови фоточувствителни елементи - с 64%.

Ръстът в стойност на износа за периода 2017 г. спрямо 2016 г. на оптични носители на данни без запис е 140 пъти (основно за Гърция), транспортни кораби - 80 пъти, тръби за газ - 50 пъти. Спад в периода има при диагностични комплекти - с 69%, смеси от карбамид и амониев нитрат - с 68%, оптични мерници за оръжия - с 64%.

С най-голям положителен търговски баланс през 2017 г. е анодната мед - над милиард щ. д., следвана от катодната мед, пшеница, леки горива, стоманени тръби за газ, кабелни снопове за автомобили, маслодаен слънчоглед, руди и концентрати от благородни метали. С най-голям отрицателен баланс са суров нефт, медни руди и концентрати, природен газ, меден скрап, мобилни телефони.

Нашите най-успешни експортни стоки срещат различна динамика на световните пазари. Световният внос показва голям ръст на велосипеди със спомагателен двигател -36% (при 330% ръст на износа ни), и нахут - 22%. От важните за България експортни продукти спад на световния внос има при нефтените масла, съдържащи биодизел - с 21%, тръби за газ - спад от 15%, средно тежки горива - 15%, амониев нитрат - 14%, медни пръти - 14%, леки горива - 13%.

С какво сме най-успешни?

България държи 26,7% от световния пазар на облекла и обувки от азбестоцимент или целулозен цимент и 26% от пазара на патешки черен дроб. Временно консервираните череши имат 18% дял, патешкото месо - 16%, маслодайният слънчоглед - 12%, рапицата - 12%, анодната мед - 11%, тръбите за газ - 10%, спирачните маркучи - 10%.

Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост.

Мястото на България в световния износ на съответната стока

Диверсификация на пазарите

Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни. Според Herfindahl-Hirschman Index (HHI), добра диверсификация има при стойност на индекса под 0.10, умерена концентрация има при стойности от 0.10 до 0.18. При над 0.18 се счита, че е налице прекомерна концентрация, а България има стойности на индекса над 0.3 при важни продукти.

Сред водещите по стойност стоки налице е прекомерна концентрация при анодната мед (за Белгия и Германия), кабелните снопове за автомобили (55% за Турция) и стоманените тръби за газ (98% за Русия). От над 4800 стоки в експортната ни листа, 570 се изнасят само за една държава (напр., руди и концентрати от благородни метали - основно за Германия), а едва 900 имат добра диверсификация.

Липсата на диверсификация се отразява на усреднената дистанция до експортните ни пазари за някои продукти. Така най-далеч пътуват:

- Електромагнитите ( износ за 19 млн. щ. д.) - до Аржентина, 12 000 км;

- Кораби (45 млн. щ. д.) - до Бахамите, 9 000 км;

- Сурови нефтени масла (174 млн. щ. д.) - основно до Сингапур, 8 600 км;

- Медни концентрати (200 млн. щ. д.) - Намибия, 7 100 км;

- Електронни интегрални схеми (189 млн. щ. д.) - Хонконг, Германия, САЩ, Филипини, Тайван, Япония, Тайланд, Китай, Малайзия - средно 6 500 км.

Най-важните пазари са Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция, които общо допринасят за 44,1% от износа. Следват Белгия, Франция, Испания, Русия и Холандия с общо 16,4%. Изнасяме общо за 199 държави и територии.

Най-голям ръст през последните 5 години бележим на пазари, където стойността на износа не е голяма. Сред по-значителните пазари голям ръст имаме в:

Констатации:

Износът на стоки с по-висока добавена стойност трайно се повишава и се влияе по-малко от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини. Този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини и материали с ниска степен на преработка продължава да намалява своя дял и за 2017 г. се оценява на 28-30%.

Групи стоки в нашата експортна листа с относително по-висока добавена стойност са:

- Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, интегрални схеми, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни машини;

- Хладилници, фризери, санитарен фаянс;

- Някои фармацевтични и медицински изделия;

- Оптични изделия, сензори;

- Някои софтуерни продукти за управление на процеси, игри;

- Любителска радиотехника, сноуборд, велосипеди.

Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят.

България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски.

По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите.

*Анализът е предоставен от Център „Външноикономическо сътрудничество" при БСК