Сега

Законови безумия отново подлудиха граждани и бизнес. Противно на клетвите на управляващите да намалят бюрокрацията за бизнеса и гражданите ситуацията се влошава. Заради законодателни безумия десетки хиляди граждани и фирми имат в момента проблеми с вписвания в Търговския регистър, а други чакат месеци за документи от Агенцията по кадастъра. Агенцията по вписванията (АВ) нареди на служителите си да работят и през уикенда, за да може поне малко да се навакса изоставането с обработването на заявленията за регистрация на фирми, пререгистрация на юридически лица с нестопанска цел, промяна в обстоятелствата или за липса на дейност през предходната година. Към момента има около 11 000 забавени преписки, които АВ се надява да изчисти в следващите няколко седмици.

Проблемът възникна заради промени в Закона за счетоводството, влезли в сила от 1 януари 2018 г. Те задължиха фирмите, които не са осъществили дейност през предходната година, да обявят това обстоятелство със заявления към агенцията. Заедно с тази промяна следваше да бъде приет и образец на заявление за деклариране на липса на дейност, но това не се случи. Затова фирмите бяха принудени да пишат декларации със свободен текст, които системата на АВ обаче не приема автоматично. Затова служителите на АВ трябва да въведат информацията ръчно. Проблем възникна и с изричното изискване декларирането да бъде направено от управител или упълномощен адвокат, тъй като мнозина са били в чужбина или в болници.

В периода 1 януари - 31 март 2018 г. в АВ са подадени над 200 000 заявления от дружества, които не са упражнявали дейност през изминалата година. "Вследствие на това се стига до генериране на забава в регистъра и невъзможност да се обработят подадените заявления в законовите срокове", твърдят от АВ.

От кореспонденция с финансовото министерство, свързана с приемането на поправките в ДОПК и Закона за счетоводството, е видно, че АВ е изразила сериозни забележки към задължението на фирмите без дейност специално да декларират това обстоятелство. АВ предлага това да става чрез годишния финансов отчет, който задължително се подава до 30.06. всяка година. Идеята обаче не се приема.

Освен това системата на Търговския регистър автоматично разпределя за разглеждане заявленията по реда на постъпването им, независимо дали те са за първоначална регистрация, за пререгистрация на ЮЛНЦ, за промяна в обстоятелствата или заявление за липса на дейност през предходната година. Така забавянията са в целия спектър на дейност на агенцията.

След два месеца пък се очаква нов наплив - за подаване на годишните финансови отчети. Предполага се, че около 300 000 фирми ще подадат такива. Отделно от това върви и пререгистрация на фондациите. По закон това трябваше да стане в срок от 3 години. Но фондациите, които нямат дейност, трябваше да подадат декларации с общата вълна до 31 март. А за да направят това, трябваше да се пререгистрират. Това може да се окаже наложително и за фондациите с дейност, тъй като според едно от тълкуванията на закона, за да подадат финансов отчет, те трябва да се пререгистрират. Така 3-годишният срок се съкращава драстично. Липсата на всякакви разяснения по въпроса със сигурност ще доведе до нов хаос.

Опашките вече са налице пред Агенцията по геодезия, картография и кадастър, където хиляди хора чакат за скици за имоти или за поправки в кадастрални карти. Пред Би Ти Ви гражданин обясни, че чака от 19 януари скица, която е трябвало да стане за седмица, но в средата на април разбрал, че се прави някакво проучване. Строителен предприемач пък се оплака, че от шест месеца не може да започне строеж в София заради грешка в кадастралната карта. Оплаквания за забавяния има и от брокери, и от хора, които не могат да си продадат имотите.

Според ръководството на агенцията забавяне има само при по-сложните скици и корекции, а при най-масовата услуга - скица, необходима за сделка например, това рядко се случва. Все пак обаче признават, че проблем има, тъй като има около 7000 заявления, които трябва да се решат от 12 души. Затова от службата призоват хората да си "проверяват статуса на преписките онлайн" и да не се трупат пред гишетата.

Сегашната драма в АВ идва само три месеца след като депутатите забъркаха и друга каша - с прехвърлянето на фирми. По настояване на омбудсмана Мая Манолова бяха взети "мерки" срещу некоректните работодатели. В края на декември чрез преходни и заключителни разпоредби в Кодекса на труда депутатите промениха Търговския закон и записаха, че предприятие, в което има наети работници или служители, може да се прехвърли, след като се платят дължимите трудови възнаграждения, обезщетения и осигуровки, включително на напусналите за 3 години назад. Същото условие бе сложено и при прехвърляне на дружествен дял на трети лица. В бързината обаче депутатите пропуснаха да регламентират как ще се удостоверява, че всички заплати са изплатени. И това блокира работата на Агенцията по вписванията, която отказа да вписва всякакви промени. Наложи се да се правят спешни промени в закона, където бе записано, че това ще се удостоверява с декларация от собственика на фирмата.

Екоминистерството загуби дело за Пирин. Организации от коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" спечелиха на първа инстанция дело във Върховния административен съд (ВАС) срещу решение на министъра на околната среда и водите за Пирин, съобщиха вчера от коалицията. Това означава, че новият план за управление на Национален парк "Пирин" трябва да бъде подложен на екологична оценка.

Екозащитниците атакуваха решение от март 2017 г. на тогавашния служебен министър на околната среда Ирина Костова планът да не се подлага на екологична оценка и оценка за степента на въздействие върху защитените зони от "Натура 2000", съвпадащи с границите на парка. Тези промени предвиждат 12.5 пъти повече застрояване спрямо първоначалния план за управление и сеч върху 60% от територията на националния парк. Решението на съда може да бъде обжалвано на втора инстанция.

Коалицията заведе и второ дело за Пирин - срещу решението на правителството от декември 2017 г. да отвори за строителство 48% от територията на Национален парк "Пирин". ВАС е насрочил първото си заседание по това дело за 14 май.

Вчера стана ясно и за осъдително решение на Европейския съд, според което България трябва да разшири европейската екологична мрежа "Натура 2000" в Рила. Българското правителство отлагаше това 10 години. Сега ще трябва да платим разноските по делото, но финансова санкция за страната няма.

Капитал

Пазарът на интернет реклама за първи път надмина 100 млн. лв. Инвестициите в интернет реклама в България продължават на растат, но с по-бавни темпове, а технологичните гиганти Google и Facebook си поделят все по-голям дял от питата. Това стана ясно на осмия форум на "IAB България", който събира дигиталната индустрия и очертава тенденциите на пазара. Данните показват още, че общият размер на нетните инвестиции в онлайн реклама достигат за първи път 106.1 млн. лв. за 2017 г., което е с 16% повече спрямо 2016 г.

Къде се инвестира най-много

След динамичната 2017 г., в която основните играчи на глобалния онлайн пазар Google и Facebook преминаха през редица турболенции и краткотраен спад на доверие сред рекламодателите, след обявените грешки при отчитането на резултатите от кампаниите, те все пак продължават да доминират дигиталното поле. Според изследването на "IAB България", базирано на подадена информация от 24 от най-големите медийни компании и рекламни агенции в страната, двете платформи заедно държат общо 64% от инвестициите е онлайн реклама в България или общо около 63.6 млн. лв., които включват и реклама в YouTube.

Те са и сред най-бързо растящите канали. През 2017 г. социалната платформа привлича с 30% повече нетни инвестиции спрямо 2016 г., достигайки 28.5 млн. лв. Към търсачката на Google са насочени 23.9 млн. лв. или с 21% повече, а към платформата за видеосподеляне YouTube - 11.2 млн. лв., което е ръст от 23%.

Дисплейната реклама, която включва мобилна и видеореклама, пък не отчита големи промени през изминалата година. Тя заема 34% от общия размер на дигиталната реклама или 36.5 млн. лв. за 2017 г., което е едва с 1% повече в сравнение с 2016 г.

Въпреки прогнозите на пазара за засилено използване на видеа като рекламен формат, то вложенията във видеорекламите през 2017 г. остават непроменени или общо 7.3 млн. лв. С 38% пък се увеличават инвестициите в мобилната реклама, достигайки 4.3 млн. лв.

Макар все още програматик технологията да не се е установила трайно на българския пазар, автоматизираното закупуване на рекламна площ отчита двуцифрен ръст. През 2017 г. рекламодателите са насочили общо 3.1 млн. лв. през програматик или с 43% повече спрямо предходната година, показват още данните на "IAB България".

Най-големите онлайн рекламодатели

През изминалата година най-големият рекламодател в интернет е "Кауфланд България", като компанията за първи път попада на лидерската позиция в класацията, измествайки гиганта Procter&Gamble.

Класирането е изготвено на база индекси и включва само брутни рекламните бюджети, инвестирани в български онлайн медии. Не са отчетени вложенията във Facebook, Google, YouTube или други онлайн канали. На второ място по обем инвестиции в интернет реклама през 2017 г. попада БТК (Vivacom), изкачвайки се с четири позиции в класацията, следвана от Mondelez.

Традиционно индустриите с най-големи рекламни бюджети са "Потребителски стоки"и "Финансови услуги" със съответно 36% и 18% от общия обем инвестиции на най-големите 50 рекламодатели в интернет. Сред представените топ 100 на най-активните рекламодатели в страната за 2016 г. не попада нито една компания от категория "Промишлени стоки".

Зеленият ток ще се продава през борсата от 1 юли. Реформата в енергетиката е факт. Народното събрание одобри на второ четене промените в Закона за енергетиката, с които всички производители на електричество с преференциални договори за изкупуване ще бъдат изведени на борсата.

Това е поредната стъпка към пълната либерализация на пазара и се очаква да изиграе положителна роля при свободната търговия с ток. Българската независима енергийна борса ще стане много по-ликвидна, което неминуемо ще реши един от основните проблеми, които изтъква бизнесът сега - липсата на достатъчно предлагани количества електроенергия и висока цена. Промяната обаче не засяга пряко регулирания сектор, в който са всички битови производители.

Новите продавачи

Според одобрените текстове топлофикациите, когенерациите, заводските централи, както и ВЕИ с инсталирана мощност от 4 мегавата нагоре (общо 147 компании), чийто ток в момента се изкупува задължително от НЕК по фиксирани преференциални цени, ще започнат да продават цялата си енергия чрез борсата. В срок до 31 октомври те трябва да подпишат договори за премия с фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), които да компенсират разликата между постигнатата пазарна цена и тази, която е заложена в дългосрочните им договори.

Тази премия обаче, за разлика от сегашните договори, ще крие риск за производителите. Тя ще е фиксирана за всеки производител и ще се изчислява от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за година напред, като по специална методика се определи референтна пазарна цена. Например, ако анализите на регулатора покажат, че даден производител би могъл да постигне средна годишна цена за енергията си през борсата от 80 лв. за мегаватчас, а дългосрочният му договор е за 400 лв. за мегаватчас, то премията ще е 320 лв. за мегаватчас. Ако обаче цените на борсата паднат под 80 лв., той ще търпи загуби спрямо сегашната ситуация. Възможно е и обратното - при по-високи пазарни цени да има по-голяма печалба.

Тъй като новите договори с ФСЕС трябва да бъдат одобрени и от банките - кредитори на ВЕИ, е предвидено те да влязат в сила на 1 януари 2019 г. Дотогава НЕК ще продължи да изкупува енергията от зелените централи, но още от 1 юли тази година, когато започва новия регулаторен период, ще започне да я продава на борсата. Държавната компания също ще получи премия от фонда за компенсиране на разликата.

Новите купувачи

Сметките показват, че когато всички тези производители на ток излязат на борсата, общите предлагани количества ще се увеличат с поне 4.4 тераватчаса годишно (при общ обем на търгуваното на борсата за 2017 г. 6.3 тВч). За да се балансират търсенето и предлагането при излизането на този огромен обем на пазара, разпределителните дружества на ЧЕЗ, "Енерго-про" и ЕВН, както и Електроенергийният системен оператор ще започнат да купуват електроенергията за т.нар. технологични загуби (например загуби по мрежата, кражби и др.) от свободния пазар, а не чрез регулирани от КЕВР квоти. Техните нужди са около 4 тВч годишно.

Тук също има притеснения за цената, тъй като в момента ЕРП имат фиксирана стойност за покупка на енергия, която да покрива технологични загуби, а през борсата тя ще варира. Затова се предвижда при разминаване над определени граници КЕВР да взема балансиращи мерки и в зависимост от това дали има недовзет или надвзет приход да променя тарифите за следващ регулаторен период.

Стандарт

Промени в закона увеличават правомощията на КЕВР. Парламентът прие окончателни промени в Закона за енергетиката. Основните промени в закона касаят правомощията на КЕВР. Регулаторът получи правомощия да разрешава продажбата на над 20% от собствеността на енергийните дружества. КЕВР ще определя ежегодно в срок до 30 юни премии за електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 4 мегавата и над 4 мегавата.

За целите на ценообразуването, КЕВР ще определя ежегодно, в срок до 30 юни, прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на оператора на електропреносната мрежа и на операторите на електроразпределителните мрежи. Законопроектът въвежда и европейски регламенти, чието спазване ще бъде контролирано от Регулатора.

КЕВР ще може да бъде сезирана при нарушаването на регламентите. Комисията ще може да извършва проверка на място на лицето, включително негово предприятие майка или свързано предпрятие по смисъла на Европейски регламент след получаване на разрешение. При проверката длъжностните лица ще имат право да влизат в помещения, превозни средства и обекти, да преглеждат документи и записи. Промените касаят и либерализацията на пазара на електрическа енергия.

"Амилум" инвестира 240 милиона лева. "Амилум България" инвестира 242,472 млн. лв. в нови мощности и разкрива 54 нови работни места. Днес министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще присъства на първа копка на разширението, което прави предприятието за преработка на царевица в Разград.

Събитието ще се проведе утре, 27 април, от 12 часа в Северната индустриална зона на града. На церемонията са поканени министър-председателят Бойко Борисов и други официални лица. На първата копка ще бъде отбелязана и 25-годишнината от приватизацията на завода.

Раздържавяването на на това предприятие беше сред първите успешни сделки, а заводът е сред водещите в страната с преработката на една четвърт от царевицата в страната.

В началото на годината новият проект на "Амилум България" получи и административна подкрепа от Министерството на икономиката като първи клас инвеститор. Предвижда се да се пуснат нови производствени линии за високо фруктозен глюкозен сироп и кристална декстроза. Ще има и инсталация за производство на етанол. С пускането в експлоатация на новите машини производственият капацитет на компанията ще бъде удвоен. Проектът е екологичен, защото с него ще бъдат инсталирани и две системи за ко-генерация. Енергиятата и горещите газове ще се използват за изсушаване на странични продукти като царевичен зародиш и глутен.

Монитор

Готвим лютеница и сарми за космонавти срещу 10 лв. Храната, която ядат космонавтите, може да влезе в менюто на всеки българин, и то само срещу 10 лева на порция. Космическият рецептурник се поддържа от повече от 30 години, а България е третата страна в света след САЩ и Русия, която е започнала да произвежда такива храни. Сред тях са сарми, лютеница, месо, кисело мляко, сирене, плодове, зеленчуци и др. Първоначално са изпитвани върху армейски състави, преди да отидат към Космоса, защото най-важното е да са полезни.

Началото идва с първия ни космонавт Георги Иванов, за който е изготвен сувенирен пакет - изсушени плодове, лютеница, ядки, докато за другия ни представител в Космоса Александър Александров, летял на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5", е разработено първото българско космическо меню. Тогава са създадени 25 вида храни - две закуски, обяд и вечеря, като интервалът между храненията са били от 3 до 4 часа. Менюто е било от супи, основни ястия и десерти по традиционни български рецепти, както и кисело мляко и плодове. Тези рецептури съществуват и могат да се поддържат и днес. Доц. Начева пояснява, че тези храни биха били особено полезни при екстремни условия или аварии, както и при миграционните процес.

Космическите храни са сублимационно изсушени или още лиофилизирани - чрез предварително замразяване на материала и след това изсушаването му. Т.е. от тях се изтегля влагата, но в същото време се запазват хранителната им стойност, минерали и полезни вещества, обяснява доц. д-р Илиана Начева от Института по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) към Селскостопанска академия. Тя е ръководител на лабораторията по лиофилизация и специализирани храни, в която се случва това „готвене" за космическите условия.

Тя и колегите й бяха приготвили мостри, които делегати на Европейската космическа агенция можеха да опитат в хотел „Хилтън".

Когато им се сипе вода, те връщат обичайния си вид. Но в института и в лабораторията, която доц. Начева ръководи, първо ги замразяват, а после им изтеглят и водата - докато в тях не остане едва от 2 до 5% влага. Когато са преминали през това замразяване и сушене, те издържат до 10 години.

Въпреки славното минало и факта, че България разработва тази технология, към момента зад орбита не ядат от българския рецептурник. Напоследък потребители на този рецептурник са вегетарианци, други искат протеинова храна или специални видове ориз. „Ние сме научен институт и нямаме възможност да развиваме търговска дейност, може да се поръчат мостри, като се заплаща използването на техниката. Налични винаги имаме три-четири вида плодове", казва още доц. Начева. Научният работник уточнява, че тук не става дума за голямо производство, а за разработка и приложение на технологии.

Брюксел ни хвали за намаляването на външния дълг. Зам.-шефът на ЕК Валдис Домбровскис е изразил задоволство от намаляването на външния ни дълг на среща в МС с премиера Бойко Борисов, който ден по-рано отчете, че свиването за година управление на кабинета му е от 29% на 25,4% от БВП, равняващи се на около 2,3 млрд. лв.

Премиерът посочил по време на разговора, че на практика сме изпълнили числовите критерии за членство в ERM II и че България провежда разумна и предвидима фискална политика с ниско ниво на държавния дълг, съобщиха от „Дондуков" 1.

Вчера Домбровскис проведе среща и с президента Румен Радев, който изтъкнал, че без присъединяване към еврозоната, България не може да задълбочи европейската си интеграция.

Зам.-шефът на ЕК участва и в дискусия за еврото, в рамките на която заяви, че влизането ни ERM II до една година е разумен и постижим срок. "В много отношения вие вече сте в еврозоната. ЕК е тук, за да ви подкрепи", подчерта Домбровскис, който по-рано през деня заяви в ефира на БНТ, че приемането на България в чакалнята на еврозоната е въпрос на месеци. "Една от сферите, която трябва да бъде оценявана, е дали българските банки са устойчиви на шок", обясни той.

Междувременно Борисов, правосъдният министър Цецка Цачева и главния прокурор Сотир Цацаров проведоха среща и с Желяз Андреев и другите четирима българи, за които САЩ искат екстрадиция, а по-късно премиерът разговаря и с Мишел Барние, главен преговарящ на ЕС за Брекзит.