Сега

България прахоса 2 млрд. лева за частично електронно управление. България вече е пръснала около 2 млрд. лева за изграждане на електронно управление и въпреки това не е напреднала особено. Естония, която е европейски лидер в е-управлението, е постигнала своя успех с 20 пъти по-малко средства - със скромните 25 млн. евро, или около 50 млн. лева. Парите са похарчени в приблизително един и същ период от време - в последните 15 г., когато и двете страни обявяват, че започват да работят за е-управлението.

От 2002 г. насам всяко българско ведомство си е поръчвало скъпи сървъри и скъп софтуер, за да стане ясно в следващите години, че продуктите са несъвместими и мрежите на различните администрации не могат да "разговарят помежду си". Балтийската държава е инвестирала 70% от сумата в техника, а софтуерните решения са били безплатни, защото са използвани програми с отворен код. Тези и още факти разкрива анализ на Българската стопанска камара, който сравнява напредъка на двете държави.

Въпреки колосалните инвестиции у нас държавните ведомства предлагат едва 2900 услуги, като повечето са елементарни - позволяват електронно подаване на документи и заявления, но общуването клиент - чиновник остава на хартия. В същото време в Естония е-управлението на практика е навсякъде - дори в училищата, в болниците и в аптеките, при гласуването. У нас пpинтepитe в министерства, агенции, общини и т.н. продължават да растат застрашително, докато в Естония админиcтpaцията работи онлайн и така пecти пo двa тoнa xapтия вcякa гoдинa.

Талин започва да гради е-правителство през 2001 г., внедрявайки електронни лични карти. Те са с чип - носител на персонални данни, т.е. играят ролята на електронен подпис и дават на гражданите достъп до всяка електронна услуга. У нас серия правителства отказват да направят тази важна реформа, но си правят всякакви дребни експерименти. През 2011 г. тогавашният кабинет на Бойко Борисов решава да внедри успешния естонски опит, но после нещата отново зациклят. И в момента 30% от администрациите в България не приемат електронно подписани документи. 98% от всички заявления за ползване на е-услуги са към пет държавни служби, сред които НАП, Инспекцията по трупа, кадастъра. В последната година едва 19% от българите са общували с администрацията онлайн - срещу 77% в Естония.

Още през 2007 г. в Естония е било възможно човек да регистрира фирма през интернет за 15 минути, да получи легализация и още същия ден да започне бизнес. В България процедурата и днес отнема повече от 20 дни.

Администрацията в България към днешна дата събира от гражданите общо 5985 вида документи или удостоверения, за да предоставя услугите си. Попълването на декларации и справки и плащането на данъци отнема на средностатистическия българин 53 часа. Естонският данъкоплатец прави същото за 9 пъти по-малко време.

Напредък

Положителна новина е, че през миналата седмица Държавната агенция "Електронно управление" пусна системата за електронно връчване. Чрез нея всеки българин може да си направи пощенска кутия на държавен сървър и през нея да получава документи и услуги по електронен път. Администрациите трябва да направят профили на електронните си услуги на този сайт, а гражданите ще могат да си направят кутия за електронно връчване на документи. Условието е да притежават или електронен подпис, или персонален код от НОИ.

Е-битие

Естонците могат да си купуват онлайн - например през смартфона, билети за паркинг или за градски транспорт. Здравните досиета са електронни и пациентът няма нужда да носи със себе си епикризи, лабораторни изследвания, рентгенови снимки - всичко е достъпно през компютъра. Дори шофьорските книжки, дебитните и кредитните карти там се смятат за отживелица, защото информацията е достъпна онлайн, а банковите операции се правят през лаптопа или телефона. Естонските училища работят с е-дневници, а родителите получават информация за оценките на децата си по мейла.

В БАН решили да кажат "не" за АЕЦ "Белене", но после размислили. Българската академия на науките (БАН) се оплете в обясненията си, свързани с доклада за АЕЦ "Белене". Той беше представен преди десетина дни с кратко резюме от 9 страници, според което при изпълнение на ред хипотетични условия проектът може да бъде финансово жизнеспособен. И досега обаче пълният текст на анализа, който е от около 1000 страници, не е разпространен публично.

В последните седмици многократно в медиите бяха публикувани информации, че междинният доклад на БАН първоначално е бил изцяло негативен с извода, че проектът не е нужен и може да носи единствено загуби. Представеният от учени и от енергийния министър положителен сценарий бе свързан с подозрението, че върху екипа е оказан натиск, за да се оправдае решение за подновяване на строителството на Втора атомна. Основен аргумент на управляващите е, че съоръженията за двата енергоблока вече са доставени на площадката, а България е платила за проекта общо около 3 милиарда лева.

За да няма спекулации, учените от БАН щели още днес да изпратят писмо до Българския енергиен холдинг (БЕХ), който възложи доклада. Те ще настояват целият им труд, за който ще бъдат платени над 2 милиона лева, да бъде разсекретен и всеки да може да го прочете.

В края на миналата седмица част от този документ изтече чрез платформата Balkanleaks.eu на сайта "Биволъ". Според разпространените данни в предварителния доклад анализът на различните варианти завършва категорично, че "ако се случат направените допускания от техническо, финансово и икономическо естество, проектът не трябва да се реализира". Този междинен доклад е представен на БЕХ още на 15 септември. При представянето на окончателния анализ обаче такъв вариант изобщо не бе споменат. Проектът е жизнеспособен при инвестиционен разход под 10.5 млрд. евро, при съотношение на привлечен и собствен капитал 70:30 и лихва под 4.5%, обяви тогава проф. Александър Тасев, ръководител на екипа, подготвил анализа.

На извънреден брифинг вчера той заяви, че причината първо да бъде представен само отрицателният вариант била липсата на време. Затова към онзи момент учените са разработили само един сценарий и са започнали с най-песимистичния. Този песимистичен вариант включва най-високи оперативни разходи, най-високи инвестиционни разходи и най-ниски цени на електричеството, обясни Тасев.

"Ние не казваме на правителството дали трябва да строи АЕЦ "Белене", а казваме, че при определени условия проектът може да бъде жизнеспособен, ако бъдат спазени съответните параметри", подчерта вчера проф. Тасев. Той отрече да е бил упражнен натиск върху екипа, така че изводите от доклада да бъдат променени в ход. "Нищо от онова, което беше записано в междинния доклад, не е скрито и то е влязло във финалния анализ", заяви Тасев.

Финанси

Александър Тасев подчерта, че данъкоплатците не трябва да се опасяват, че проектът ще ги натовари допълнително, защото след 2020 г. ще има либерализация на енергийния пазар и вече не може да има държавна помощ по подобие на тази за тецовете "Марица-изток" 1 и 3. Пазарът ще определи бъдещето на проекта АЕЦ "Белене" и дали той може да се построи, каза още той.

Екип

Голям набор от експерти са участвали в изготвянето на доклада на БАН, стана ясно от думите на проф. Александър Тасев. В екипа за управление на проекта са участвали 7 души, а отделно още 40 учени от шест института на БАН са работили по анализа. За участие били поканени и енергийни експерти. Изброяването на Тасев дойде след "натрапчиви изказвания от някои хора", че БАН не трябва да се занимава с това, тъй като няма капацитет.

Капитал Daily

CEZ ще реши до края на годината дали да продава българския си бизнес. Чешката държавна компания CEZ "ще реши дали да продаде или не българския си бизнес до края на тази година". Това съобщи за "Капитал" Алис Хоракова от пресслужбата на дружеството. "Засега преговорите с всички кандидати по сделката продължават без каквито и да е промени", казва още тя във връзка с последните проблеми на сочения за фаворит в наддаването - българският търговец на ток "Фючър енерджи", който беше подал оферта заедно с индийската India Power Corporation Ltd (IPCL).

Това е нова информация, тъй като по последни данни на "Капитал" сделката за най-големия енергиен актив в България беше на финалната права. Ценовото предложение на "Фючър енерджи" и партньорите му беше над 300 млн. евро.

На 1 декември обаче стана ясно, че търговецът на ток изненадващо е изпаднал в неплатежоспособност. Той поиска от "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) незабавно да бъде отстранен от пазара на електрическа енергия в България. От публичния регистър на търговските участници, регистрирани като координатори на стандартни балансиращи групи, се вижда, че "Фючър енерджи", която е била вписана в него още през 1 май 2013 г., е излязла от пазара на ток на 2 декември.

Сделката дотук

Продажбата на най-голямото електроразпределителното дружество с 3 млн. потребители "ЧЕЗ електроразпределение България", снабдителното предприятие "ЧЕЗ електро" и търговеца на електроенергия "ЧЕЗ трейд" - трите с оборот от около 1.8 млрд. лв., започна през февруари. През август бяха подадени обвързващи оферти, а чак през втората половина на октомври се стигна до фаворит - "Фючър енерджи" и индийците IPCL.

През цялото време продажбата бе обвита в официално мълчание извън общите изявления от мениджъри на CEZ, че сделката продължава. Освен предложението на фаворита има още четири. Сред тях са Христо Ковачки, пазарджишката соларна "Инерком", чешката Energo-pro и консорциум между "Приста ойл" на братята Бобокови и турската STFA Yatirim.

Изненадващото развитие при българския фаворит (поне допреди няколко седмици нямаше данни за проблеми при търговеца) повдигна въпроса дали решението на "Фючър енерджи" да излезе от пазара на електроенергия не е било предизвикано от конкурентите му за бизнеса на ЧЕЗ.

Междувременно Energo-pro, което е собственик на едноименното електроразпределително дружество в България, пласира преди дни успешно дебютната си емисия от гарантирани необезпечени облигации на стойност 370 млн. евро.

Какво следва

Ако надзорът на CEZ одобри сделката, ще трябва само разрешение от българската Комисия за защита на конкуренцията. Неформално разрешение на бъдещия купувач трябва да даде и Европейската банка за възстановяване и развитие, която е кредитирала местния бизнес на CEZ с над 100 млн. евро и заемът може да стане изискуем, ако европейската институция не хареса новия собственик.

Ако се стигне до сделка, купувачът ще трябва да направи и търгово предложение към малките акционери (основно пенсионни фондове) на двете публични дружества "ЧЕЗ разпределение България" и "ЧЕЗ електро България", т.е. ще са нужни още средства.

Държавата тихомълком се опитва да промени концесията за златото в Челопеч. Министерството на енергетиката ще направи опит да промени концесията за добив на медно-златни руди от находище "Челопеч", като целта е да увеличи концесионното възнаграждение, което операторът "Дънди прешъс металс Челопеч" плаща на държавата. За целта ведомството търси консултант, който да направи анализ на концесията и да предложи вариант за промяна на договора. В момента "Дънди прешъс металс Челопеч" плаща на държавата 1.5% от стойността на металите в добитата руда. Самата промяна беше препоръчана в доклад на Сметната палата след извършен одит за периода 2011-2013 г.

Казусът е любопитен по две причини. Първо, това е единствената концесия за добив на подземни богатства, попадала някога в полезрението на Сметната палата досега, при близо 530 действащи договора. Формално интересът на одиторите се обяснява с "голям медиен и обществен интерес" към концесията за най-голямото златно находище в Европа. Друг странен момент е, че енергийното ведомство е обявило обществената поръчка за избор на консултант, без преди това да обсъди въпроса с "Дънди прешъс металс Челопеч", въпреки че преди няколко години компанията беше готова да увеличи плащанията си към държавата при определени условия.

В търсене на вариант

Обявената обществена поръчка е за разработване на финансово-икономически и производствен анализ на концесията за добив от находище "Челопеч" и предприемане на действия "за постигане на икономически баланс между ползите и рисковете за държавата и концесионера", с което Министерството на енергетиката преповтаря препоръката на Сметната палата. За да няма съмнения каква е целта на процедурата, от ведомството уточняват, че изпълнителят ще трябва да предложи начин за определяне на концесионното възнаграждение, който да е съобразен с действащата наредба за това. Тъй като документът беше променен осем години след подписването на концесионния договор, новите правила не важат за дружеството и е малко вероятно консултантът да намери вратичка. Затова той ще трябва да предложи и алтернативен вариант с нова методика за определяне на възнаграждението, т.е. да открие начин за увеличаване на плащането.

Интересното е, че до момента от енергийното ведомство не са обсъждали намеренията си да изменят договора с концесионера "ДПМ Челопеч". "Такива разговори предстоят, след като станат известни резултатите от обявения сега анализ", казаха от там на въпрос на "Капитал".

Селективен одит

Сегашната поръчка е в отговор на препоръката на Сметната палата след одит на договора за концесия за добив на златно-медно-пиритни руди от находище "Челопеч" за периода 2011-2013 г. Проверката беше включена в програмата за одитна дейност за 2014 г., но на практика беше извършен година по-късно в Министерството на икономиката, а докладът от него беше публикуван миналата година.

Основната цел на одита беше да установи дали министерството осъществява ефективен контрол върху изпълнението на концесионния договор. Затова и основните препоръки бяха свързани с недостатъчния капацитет на ресорната дирекция "Природни ресурси и концесии", както и това, че текущият контрол е бил основно документален, което е създало риск за формално изпълнение на контролните функции. От Сметната палата обаче посочват, че "създаденият риск не се е реализирал", което е установено при направен през 2013 г. лабораторен анализ, който не е установил разлики между декларираното от концесионера и съдържанието на контролните проби.

Неясно остава защо Сметната палата е решила да разгледа единствено концесионния договор на "ДПМ Челопеч", което е собственост на канадската Dundee Precious Metals. На въпрос на "Капитал" оттам уточниха, че одитът е бил залегнал в програмата за 2014 г. по приоритети, предвидени в нея, единият от които е бил свързан с националната програма за реформи "Европа 2020". Оттам добавиха още: "Изпълнението на задълженията, свързани с опазването на околната среда, както и финансовите параметри на концесионния договор са в основата на голям медиен и обществен интерес." Според предоставения от Сметната палата списък подобни проверки са направени в още около дузина дружества и свързани с концесиите министерства, но нито едно от тях не е в областта на добива на подземни богатства. От енергийното министерство също потвърдиха, че досега не са възлагали подобни финансово-икономически анализи на съществуващи концесионни договори.

Договор под лупа

Концесионният договор за добив от находище "Челопеч" е сключен още през 1999 г. с държавното по това време "Челопеч" за срок от 30 години. През годините дружеството сменя собствеността си, като канадската компания го придобива през 2003 г. от ирландска Navan Mining, която фалира. За този период самият договор също е променян няколко пъти, като по-съществени са допълнителните споразумения от 2004 и 2008 г. Първото е сключено в периода, когато Navan изпада в несъстоятелност и DPM се появява като кандидат за българските активи. Канадската компания тогава направи финансово-икономически анализ и предложи промяна на концесионния договор. Според становище на икономическото министерство оттогава "отказ от изменение ще доведе до обявяване на българското дружество в несъстоятелност с всички произтичащи от това последици". В резултат Министерският съвет прие изменението на концесионния договор, според което компанията трябваше да инвестира 18 млн. долара до 2008 г. и да плаща двойно по-малко концесионно възнаграждение до 2010 г.

По-интересно е второто допълнително споразумение, сключено през 2008 г. То е свързано с направеното от канадското дружество инвестиционно предложение за разширяване на преработката на руди в Челопеч до 3 млн. тона и изграждането на инсталация за производството на метали от концентрат, с което щеше да се преустанови износът на концентрат за преработка в чужбина. Споразумението предвиждаше държавата да влезе в проекта с миноритарен дял, намаляването на концесионно възнаграждение с 50% да отпадне и компанията да започне да плаща според приетата през 2007 г. нова наредба, т.е. между 2 и 8% от стойността на металите в добитите руди. Оценката за въздействие върху околната среда обаче беше обжалвана от неправителствени организации и отменена от Върховния административен съд. Така в крайна сметка инвестиционният проект не стартира и клаузата за по-високото концесионно възнаграждение не влезе в сила.

Колко плаща

В момента "ДПМ Челопеч" плаща 1.5% от стойността на металите в добитата руда, което от Сметната палата отбелязват, че е в нормативно определените граници. Самата методика за определяне на концесионните възнаграждения беше променена през 2007 г., като обвърза плащанията с рентабилността на нетните приходи от продажби и счетоводния финансов резултат на дружеството. Промяната обаче не засегна сключените вече договори, с което според експертите на Сметната палата "законодателят поставя в неравностойно положение концесионерите" по сключени договори преди и след тази дата.

На практика обаче сумата, която "ДПМ Челопеч" е платила на държавата за одитирания тригодишен период, съвсем не е малка. Тя е в размер на 22.7 млн. долара, или 33.9 млн. лв., показват данните на Сметната палата. Според Закона за подземните богатства половината от средствата се превеждат на общините Челопеч и Чавдар, където се намира находището.

В същото време компанията е направила и значителни инвестиции, без които, както посочват и експертите от икономическото министерство през 2008 г., предприятието днес нямаше да работи. След влизането на канадската компания в Челопеч са предвидени 18 млн. долара инвестиции за периода 2004 - 2008 г., но реално вложените средства са четири пъти повече - 68.6 млн. долара, пише в одитния доклад. През одитирания период (2011-2013 г.) пък дружеството е инвестирало 187.6 млн. долара.

Обществена поръчка

Обявената от енергийното министерство обществена поръчка е за разработване на финансово-икономически и производствен анализ на концесията за добив от находище "Челопеч". Прогнозната й стойност е 30 хил. лв. без ДДС, а критерият за възлагане е най-ниска цена. Изискванията към кандидатите са през последните три години да са изпълнили поне една подобна поръчка, т.е. да са правили финансово-икономически анализ на минно-добивни и преработвателни предприятия за метални полезни изкопаеми. Те трябва да разполага също с минен инженер, геолог и икономист. Срокът на изпълнение на поръчката не трябва да е повече от три месеца. Оферти се подават до 11 декември.

24 часа

Тест с имотите на Симеон II за власт и опозиция. Делата за дворците "Врана" и "Царска Бистрица" продължават. Изпълнителната власт не може да се меси в работата на съдебната, а от компетенцията на парламента е да приеме специален закон за царските имоти.

Това са основните изводи на работна група в Министерството на правосъдието, създадена за царските имоти. Тя имаше за задача да излезе с решение по заплетения казус с имотите на наследниците на бившите царе Фердинанд I и Борис III.

То било адресирано до тогавашния шеф на парламента Димитър Главчев, премиера Бойко Борисов и омбудсмана Мая Манолова.

В него Сакскобургготски искал да се "потърси уреждане на проблемите, свързани с т.нар. царска реституция, като се преценят фактите през годините".

Затова премиерът възложил проучване на въпроса.

В работната група влезли хора от правосъдното, регионалното и земеделското министерство, както и юристи, представители на Сакскобургготски.

"В решението за мораториум за царските имоти, прието от 41-ото народно събрание, е посочено, че действието му се простира до приемането на специален закон. Това е от компетентността на законодателната власт", е становището на работната група.

Мораториумът, който е в сила от декември 2009 г., забрани на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок да се разпореждат с имотите до приемането на специален закон.

Веднага след него държавата заведе поредица от дела срещу наследниците на Фердиданд I и Борис III.

Първото дело, което тръгна още през 2008 г., бе започнато от Симеон Сакскобургготски. То бе срещу отказа на пловдивския областен управител да му предостави чифлика "Кричим". Това дело, като и делата за хижите "Ситняково" и "Саръгьол", са спечелени окончателно от държавата на 3 инстанции.

Четири дела са висящи в съда. Преди три седмици регионалното министерство поиска две от тях -за "Царска Бистрица" и "Врана", да бъдат спрени, докато се намери извънсъдебно решение на спора.

"Работната група стигна до заключение, че изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет не може да предприеме никакви действия, защото висящите дела са от компетенцията на съдебната", обяви правосъдният министър Цецка Цачева. Тя, регионалният министър Николай Нанков и началникът на кабинета на земеделския Атанас Кацарчев представиха становището на работната група в понеделник.

Причината за създаването й е писмо от Симеон Сакскобургготски от 31 октомври.

Исканията за спиране вече са оттеглени, съобщиха в понеделник от регионалното ведомство.

Следващото заседание по делото "Врана" е насрочено в Софийския градски съд за 8 май догодина.

Делото за "Царска Бистрица" предстои да тръгне във Върховния касационен съд. То е спечелено на предните две инстанции от държавата.

Другите две дела се водят от министерството на земеделието. Едното е за 16 540 дка гори в Рила и ще се гледа на 30 март. По него не е искано спиране. Там забавянето е заради експертиза.

Четвъртото е за стопанството във "Врана", което бе спечелено от държавата на 1-а инстанция в Софийския градски съд.

В понеделник стана ясно и защо държавата още не е влязла във владение в "Ситняково" и "Саръгьол". Причината е, че още не са платени 47 000 лв. на Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза Хробок за направени подобрения в имотите. Държавата е задължена да го стори по силата на съдебните решения.

Регионалното министерство на два пъти отправяло искане към Сакскобургготски да предостави

банкови сметки, за да му бъдат преведени парите. До момента той не го бил сторил.

По делата за имотите държавата е платила 1 080 000 лв. адвокатски хонорари, а 1,4 млн. лв. земеделското министерство платило по делата за горите.

За решението на работната група съм информирала премиера, заяви Цецка Цачева. Тя каза, че в министерството нямат информация за 3-те дела, които Сакскобургготски води срещу България в Страсбург. Първото е от 2010 г. и е срещу мораториума.

За решението на работната група съм информирала премиера, заяви Цецка Цанева. Тя каза, че в министерството нямат информация за 3-те дела, които Сакскобургготски води срещу България в Страсбург. Първото е от 2010 г. и е срещу мораториума.

След решението на работната група казусът с царските имоти се прехвърля в парламента. Причината е в решението на Конституционния съд от 1998 г. Тогава единодушно съдиите обявиха за противоконституционен Закона за отнемането на имотите на Фердинанд, Борис и техните наследници, приет от Великото народно събрание през 1947 г.

Конституцията казва, че само органът, чийто закон е обявен за противоконституционен, може да напише нов.

Стандарт

Борисов събира Заев, Рама и Световната банка за Коридор №8. Българският министър-председател Бойко Борисов ще бъде домакин на среща на държавите от Западните Балкани и Световната банка, на която ще се обсъди бъдещето на Коридор №8. Срещата ще се състои на 6 декември, сряда, информира БГНЕС.

Форумът ще бъде открит от премиера Борисов и Кристалина Георгиева, която ще бъде в качеството си на представител на СБ. Сред гостите ще бъдат премиерите на Република Македония и Албания Зоран Заев и Еди Рама. Най-вероятно Борисов ще има двустранни срещи с тях, но това ще бъде уточнено допълнително. Една от темите, която със сигурност ще бъде засегната, е коридор №8. Той трябва да свърже България с Албания през Македония. По време на неотдавнашните си разговори със Зоран Заев в Струмица, състояли се на 23 ноември, премиерът Борисов заяви, че Коридор №8 ще свърже Европа с Азия. Той го сравни с пълноводна река, по която ще преминават стоки и хора. Надявам се през следващите години строежът на Коридор №8 да стане необратим, заяви тогава той. „Интересът за финансиране е много голям, защото всички виждат, че той може да се реализира... Това е тема, която е сигурно, че ще стане, защото е осъзната от всички... Направено е доста по трасетата на Коридор №8 като отчуждаване. При повече натиск и гарантирано финансиране проектът може да се осъществи", каза в Струмица Борисов.

На срещата в София /на 6 декември/ от македонска страна, освен премиерът Заев ще участва и вицепремиерът, отговарящ за икономическите въпроси Кочо Ангюшев. Преди пристигането си в София той заяви: „За какъв бизнес, за какъв обмен на стоки и капитали можем да говорим, когато от Скопие от София или от Скопие до Тирана за 200 км губиш 5 часа".

Радев: Искам силно инвестиционно присъствие на Франция в България. Ние бихме желали да видим много по-голямо инвестиционно присъствие на Франция в България, заяви президентът Румен Радев след срещата с френския си колега Еманюел Макрон в Елисейския дворец.

Той допълни, че подкрепя Макрон по пътя към реформите, който той е поел и за което е критикуван и определи двете държави като "стратегически партньори".

Срещата им беше продължение на диалога между двамата държавни глави след разговора им в Евксиноград през август.

"Днес обсъдихме предизвикателствата пред Европа и смелия ви визионерски подход към проблемите на Европа, обърна се той към Макрон. - Нашето председателство може да бъде от помощ за Франция, за да представите вашите виждания за бъдещето на Европа. Обсъдихме нашите общи позиции и споделихме някои от смелите френски виждания за проблемите на Европа. България има амбициите да постави на масата най-критичните проблеми по времето на председателството ни. Напълно споделяме приоритета ви, че сигурността и отбраната са изключително важни за Европа", заяви Радев след срещата.

По въпроса за икономическото сътрудничество, българският държавен глава заяви:  "България има голям потенциал в отношение на производството, и двамата очакваме разширяване на сътрудничеството между България и Франция. Бихме желали да видим по-голямо инвестиционно присъствия на Франция в България. Благодарим на Франция и за подкрепата за кохезионната политика."

Румен Радев засегна и темата "Шенген": "В България работим усилено за борбата с корупцията. Една от задачите ни е да се предприемем и ефективни мерки за мигрантската криза. Мисля, че няма какво повече да се коментира повече членството ни в Шенген, то е изключително важно за охраната на външните граници на Европейския съюз."

Радев заяви, че е получил подкрепа от Макрон и в други направления: "... Това е да основем в България клон на Националното училище за администрация  /ENA - гордостта и емблемата на деловите и политическите кръгове във Франция, б.р./, което ще спомогне за изграждането на нови лидери. Също така международен институт за устойчиво развитие, с научен център, с ускорител за ядрени частици, с учстието на останалите балкански държави - имаме подкрепата за това на ЦЕРН и надявам се да бъде с евроепйско финансиране."

Днес Радев има среща с представители на френския бизнес, с които допълнително ще обсъди условията за инвестиране в България.

Монитор

Купуваме все по-малко алкохол. Българите купуват все по-малко алкохол, показват данни на Евростат. През миналата година домакинствата у нас са заделяли средно по 1,6% от доходите си за спиртни напитки. За сравнение през 2006 г. българските семейства са харчили 2,1 на сто за алкохол. Най-силен спад на разходите за уиски, водка и бира обаче има в Литва, където за 10 г. населението е свило харчовете си с 1%. По-малко алкохол са купували и латвийците и финландците.

Европейската статистика показва, че годишните разходи за уиски и водка в страните-членки възлизат на 130 млрд. евро, което се равнява на 0,9% от БВП на ЕС. Това означава, че всяка година един човек харчи средно по 250 евро за алкохол.

В тази сметка обаче не влизат харчовете за бира и спиртни напитки в ресторанти и хотели. Разходите за домашно произведения алкохол също не влизат в статистиката.

Данните показват, че българите са в средата на класацията за разноски за бира и концентрат. Най-голям дял от доходите си за алкохол заделят в Естония, където средно 5,6% от парите на домакинствата отиват за спиртни напитки. Въпреки че в последното десетилетие разходите за алкохол в Литва и Латвия са намалели, тези две страни продължават да са сред първенците по харчове за уиски и водка.

Колкото у нас за алкохол харчат във Великобритания и Белгия, показват данни на Евростат за 2016 г.

Най-малко за алкохол от магазина харчат в Гърция, Италия и Испания. Оказва се, че южняците заделят под 1% от заплатите си за алкохол.

Според доклад на Световната здравна организация (СЗО) българите консумират средно по 11,4 литра алкохол годишно.

Според изчисленията на СЗО мъжете у нас изпиват близо 18 литра алкохол на година, докато дамите се ограничават до 5,3 литра. От доклада на СЗО става ясно, че всеки българин пие по 37 грама алкохол на ден. Най-предпочитаните спиртни напитки у нас са ракията и мастиката.

БТПП раздаде наградите си за постижения в бизнеса. 24-ите годишни награди за постижения в икономиката раздаде тази вечер на официална церемония Българската търговско-промишлена палата (БТПП). С бронзови статуетки „Хермес", дело на Ставри Калинов, плакети и грамоти си тръгнаха мениджъри на 10 фирми. Медиен партньор и на тазгодишните награди е в. „Монитор". 

Три от дружествата заеха първо място в класацията топ 100, разделена на три категории - изменение на нетните приходи от продажби за периода, максимална величина на печалбата на 100 лв. собствен капитал и максимална величина на печалбата на 100 лв. приходи от продажби. В първата категория наградата отиде при фирмата за продукти за растителна защита „Агрофарм" ООД, Пазарджик. Втората е за търговецът на инструменти и машини „Дженерал Дистрибюшън" АД, а третата отиде при „Джаимекс" ООД.

"Статистически нагласата на българският бизнес е все по-положителна, а оценката на различни институции също се подобрява за България. Радваме се, че в навечерието на нашата церемония и кредитният рейтинг на България беше повишен", заяви при откриването на церемонията председателят на организацията Цветан Симеонов. Той подчерта, че сме изправени пред голямо предизвикателството „малка България застава начело на най-голямата икономическа общност в света - Европейския съюз".

На събитието присъстваха социалният министър Бисер Петков и заместник-министърът на икономиката Александър Манолев. Министър Петков награди „Лидл България ЕООД енд Ко" КД за фирма с максимални приходи от продажби в Югозападен район. В думите си зам.-министър Манолев посочи, че през изминалата година българските компании са продължили да се развиват устойчиво и на все повече пазари. „Това се потвърждава от статистиката, експортът на страната се увеличи с 14 на сто, а общите усилия на бизнеса и правителството се отрази в повишаване на кредитния рейтинг от страна на Standard & Poor's", допълни той. 

С отличия за принос към развитието на икономическите взаимоотношения бяха наградени извънредният и пълномощен посланик на Република Корея у нас Н. Пр. Шин Бунам и търговското аташе на САЩ в България Мария Галиндо. Отличието в раздел медия взе TV Bloomberg, а за журналист, отразяващ икономическата тематика - Георги Георгиев от Нова телевизия.

Най-добрата регионална организация на БТПП е тази във Враца, а "отличие за принос за постигане на целите и задачите на БТПП" отиде при "Браншовата организация на производителите и търговците на телфери и кранове".