Сега

За първи път от 3 г. новите пенсионери са по-малко. Във втората година, откакто действа пенсионната реформа, резултатите за Държавното обществено осигуряване са по-открояващи се - за първи път от три години насам хората, които излизат в пенсия, са по-малко. След две рекордни години през първата половина на 2017 г. спира и напливът от нови пенсионери от сектор "Сигурност". Към края на юни пенсиониралите се военни и полицаи са над пет пъти по-малко спрямо миналогодишния юни. Това показват данните на Националния осигурителен институт за новоотпуснатите пенсии за полугодието.

По-затегнатите условия тази година се отразяват на системата. 50 394 българи са получили пенсия за първи път. Те са с почти 11 на сто по-малко спрямо средата на 2016 г., а в предишните няколко години имаше постоянно увеличение. Лични пенсии за стаж и възраст са получили близо 26 300 души, или почти 61% от всички нови пенсионери. Тук НОИ отчита намаление с малко над 16% на хората, които получават за първи път лична пенсия за стаж и възраст, през първите шест месеца на тази спрямо предходната година. Тоест около 5100 българи по-малко се пенсионират към юни тази година.

От тях 21 хиляди са новите пенсионери от най-масовата трета категория. От 1 януари тази година мъжете се пенсионират на 64 г. с 38 г. и 4 месеца стаж. Жените излизат в пенсия на 61 г. с 35 г. и 4 месеца. Още 1262 българи от трета категория са избрали да не чакат тази възраст и да се пенсионират една година преди да навършат общата възраст, защото имат достатъчно стаж. Средно 9 месеца преди навършването на общата възраст са се пенсионирали тези хора, като пенсията им пожизнено ще е намалена с 0.4% на месец. Ранните пенсионери са почти 5 на сто от тези с новоотпуснати лични пенсии за осигурителен стаж и възраст. От НОИ коментират, че тази възможност, която действа вече втора година, не предизвиква интерес сред хората, въпреки че могат да се пенсионират и да продължат да работят.

Военните и полицаите също вече не се пенсионират масово, показват данните на осигурителния институт. Само 1094 служители от сектор "Сигурност" са излезли в пенсия от началото на годината до март, а за сравнение към края на миналогодишния март, когато започна да действа реформата, броят им бе 5684, тоест над пет пъти повече. От миналата година при тази категория работещи бе въведена възраст за пенсия (освен съществуващото изискване за стаж). Така тази година служителите от сектор "Сигурност" се пенсионират на 53 години. Всички обаче, които до края на 2015 г. бяха изпълнили условията за стажа, ще могат да се пенсионират независимо от възрастта си до края на 2018 г.

Ръст

При инвалидните пенсии, които са един от големите проблеми на системата, има изненада - за първи път от няколко години те се увеличават. А сякаш се очертаваше тенденция към свиването им, макар и с малко. Оказва се обаче, че към края на юни почти 15 хил. българи са получили лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Те са с над 5 на сто повече от средата на 2016 г., при положение че от 2014 година НОИ регистрираше постоянно намаление. Освен това този вид пенсии се увеличават и като дял - те вече са 34 на сто от всички нови лични пенсии, а пък миналата година бяха "само" 29 на сто.

Кабинетът готви концесия за трети мост над Дунав. Премиерът Бойко Борисов обяви, че България се нуждае от трети мост над река Дунав и че той вероятно ще бъде изграден и експлоатиран на концесия. "Искам още един мост на Дунав, до този на Русе, да се направи на концесия. Който иска по-бързо да минава, да си плаща", каза премиерът в събота на среща с младежката организация на ГЕРБ във Варна.

Още в края на миналата година стана ясно, че чужденци проявяват интерес към строителството на нова връзка между България и Румъния. Тогава кметът на Силистра Юлиян Найденов обясни, че международен консорциум с испанско и китайско участие е заявил интерес към проекта за мост между Силистра и Кълъраш.

Неотдавна пък вицепремиерът Томислав Дончев каза, че третият мост на река Дунав у нас може да бъде построен чрез отдаване на концесия, а проектът да получи финансиране по плана "Юнкер".

А преди дни се разбра, че китайски строителни фирми проявяват интерес и към изграждането на скоростен път Лесово-Ямбол-Шумен-Силистра с нов мост през река Дунав.

През уикенда Бойко Борисов обяви, че транспортните връзки ще бъдат водеща тема в предстоящите му срещи с премиерите на Гърция и Румъния. "На 6 септември подписваме за транспортния коридор Солун-Кавала-Александруполис-Бургас-Варна-Русе в Гърция. На 5 октомври целият кабинет на Румъния идва във Варна, за да прикачим към това Дунавската стратегия", разясни Борисов.

Капитал Daily

Местни инвеститори купиха терена на "Каменица" в Пловдив. Две години след като обяви план за преместване от Пловдив в Хасково, "Каменица" продаде терена, на който се намираше пивоварната й в Града на тепетата. Той е 30.5 дка и вече е собственост на две фирми, които ще изградят там огромен комплекс с жилищна част, офиси, магазини и спортно-развлекателни съоръжения. Инвеститори са "Сиенит" (строителната компания, изградила голяма част от индустриалната зона до Пловдив и фабриките в нея) и новоучредени компании на хотелиера Георги Тотев, който е брат на кмета на Пловдив Иван Тотев. Цената за терена е около 13.4 млн. лв. (6.8 млн. евро), а последващите инвестиции ще бъдат осигурени чрез Уникредит Булбанк, с която е договорено да е водещ кредитор на мащабния проект.

В нови ръце

Продажбата на земята е станала на 29 август, като прехвърлянията са отразени в Имотния регистър и цената по сделките е платена. Площадката е разделена на четири парцела, от които фирми на "Сиенит" придобиват общо около 13 600 кв.м срещу 6 млн. лв., а фирми на Георги Тотев - останалите 16 851 кв.м срещу 7.4 млн. лв. Малко петно от 3500 кв.м си запазва "Каменица", като плановете са на него да бъде построена пивоварна за занаятчийски (крафт) бири, а също и музей, събиращ реликви от 135-годишната история на фабриката. Инвестицията в проекта ще е 2 млн. евро, а работните места, които ще се осигурят чрез него, са 50, посочват от "Каменица".

По-сериозната трансформация ще се случва на останалите площи от големия терен. Преди десетилетия той се е намирал в периферията на Пловдив, но днес е в сърцето на скъп жилищен квартал (жк "Каменица" в район "Източен"), близо до централната част на града. Според обявеното намерение, там ще бъдат изградени жилищен комплекс, детска градина, офис сгради, търговски обекти и спортен център с плувен басейн и фитнес зала. Заложен е и подземен паркинг с 600 места за леки автомобили.

Плановете са строителството да започне през 2018 г. и да завърши до 2023 г., като обектите ще се появяват поетапно - първи ще са офис сградите и жилищата, за които има и най-голямо търсене в момента. Паралелно ще се работи и по оформянето на парково пространство около сградите, като идеята е целият комплекс да е пешеходна зона. Проектът е на английската компания Stephen George Architects, става ясно от прессъобщение от "Каменица".

По сделката е работил консултантът по имотни инвестиции Forton, откъдето посочват, че процесът по подбор на инвеститори е бил "тежък" и е извършен на базата на критерии, поставени от собствениците на имота "Каменица". От пивоварната обясниха, че водещ критерий е бил не толкова ценовата оферта, а предложената концепция за развитие на терена. Ключово изискване е било проектът на инвеститора да се вписва в обстановката на града. "Процесът по избор на инвеститор продължи повече от две години. Търсехме добросъвестен стопанин и достоен съсед, който да развие терена с отношение и ясна визия за бъдещето на града. Вярваме, че новият комплекс ще бъде едно модерно, уютно и красиво място за пловдивчани и гостите на града", коментира Димо Димов, генерален директор на "Каменица". Оттам уточниха, че преди да се спрат на "Сиенит" и Георги Тотев, са имали няколко оферти от инвеститори, които са претеглили в изборната процедура.

Сянка от миналото

Макар формално да е прехвърлила собствеността върху терена, пивоварната е единственият източник на информация около сделката и бъдещия проект. Потърсен по телефона, един от собствениците на "Сиенит", инж. Пламен Панчев, отказа да даде подробности по проекта и отпрати въпросите към "Каменица". Пивоварната компания е запазила по една акция в четирите нови дружества, които купуват обособените части от терена - "Каменица хил резиденсис", "Каменица парк", "Каменица офис парк" (които са под контрола на Георги Тотев) и "Каменица хил инвестмънт", която е под контрола на "Си инвестмънт" от групата на "Сиенит".

От пивоварната компания обясниха, че сделката е така структурирана, за да може да се гарантира, че инвеститорите ще се придържат плътно към договорения сценарий. "Що се отнася до участието на "Каменица" в новосъздадените дружества, то е ограничено единствено до осигуряване на спазването на първоначално представената от купувачите инвеститори и одобрена от нас концепция. Ние нямаме никакъв икономически интерес в тези новоучредени дружества, включително право на дивиденти, ликвидни квоти и др.", обясни Антон Карлов, директор "Правни и корпоративни въпроси" и изпълнителен директор на "Каменица". "Участието ни с блокиращи права по отношение на всяка промяна на концепцията е част от тези т.нар. корпоративни гаранции, т.е. запазваме правото си да блокираме осъществяването на каквито и да било отклонения от страна на купувачите инвеститори по нея по време на изпълнение на проекта", обясни още Карлов.

Сред изпратените от редакцията въпроси бе и такъв за конфликта на интереси, до който води избора на Георги Тотев като инвеститор. Брат му Иван Тотев е за втори мандат кмет на Пловдив и като такъв ръководи институцията, издаваща разрешения за градските устройствени планове. През юли прокуратурата повдигна обвинение срещу кмета за нарушения при изграждането на зоокът, но действието имаше и политически прочит. Брат му, Георги Тотев, е управител на фирми, занимаващи се с туризъм и хотелиерство. Сред тях е четиризвездният хотел "Империал" в Пловдив.

От "Каменица" коментираха, че в избора на инвеститори са се водили преди всичко от предложения от тях проект, като във вземането на решение е помогнал и консултантът по сделката.

Пивоварната е собственост на международната компания Molson Coors Brewing Company, която през 2012 г. придоби "СтарБев", в чийто портфейл беше и българското дружество. То прехвърли производствените си дейности в Хасково преди две години, инвестирайки значителен ресурс във фабриката и логистиката. По негови данни в периода 2014 - 2017 г. са инвестирани близо 40 млн. евро в производството, развитието на брандовете и в служителите. Приходите от продажбата на терена в Пловдив също ще бъдат реинвестирани в дейността, уточниха от "Каменица".

Пътната агенция обяви повторно търга за тунел "Железница" за 250 млн. лв. Ден след като откри строителството на 6 км от нова отсечка от магистрала "Струма", Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) обяви повторно търга за тунел "Железница", който се намира в същия участък. Първата процедура е от 2015 г., но беше прекратена тази пролет, защото бяха изчезнали части от техническите оферти на част от кандидатите. Тогава заявките на агенцията бяха, че ще се поднови бързо. Това обаче се случва цели пет месеца по-късно.

"Железница" се намира точно по средата на участъка между Благоевград и Крупник, чиято първа копка беше направена в четвъртък в присъствието на регионалния министър Николай Нанков, транспортния министър Ивайло Московски и директора на АПИ Дончо Атанасов. Смяташе се, че строителството на Благоевград - Крупник се спъва заради липса на технически проект за новия тунел. От АПИ обаче отрекоха това да е проблем, тъй като за него имало идеен проект.

Новият търг

Този път поръчката е разделена на три позиции - за самия тунел, който е дълъг около 2 км (и така ще стане най-дългият досега изграждан у нас), и за пътя преди и след съоръжението. Цената на поръчката се е запазила - 250 млн. лв. без ДДС. Финансирането идва от оперативна програма "Транспорт".

Самият тунел е с прогнозна стойност 194.3 млн. лв. и срокът за проектирането и изграждането му е 1060 календарни дни. Преди време регионалният министър Николай Нанков обясни, че срокът за изграждане ще се съкрати с около 400 дни (в предишната поръчка той беше 1400 дни, или почти четири години), за да може участъкът със сигурност да бъде приключен до края на 2023 г. Това трябва да се случи, за да не загубим европейското финансиране за магистрала "Струма".

Първите 700 метра от отсечката, които се намират преди тунела, са на стойност 33.5 млн. лв. и трябва да бъдат готови в рамките на 600 дни. Пътят след тунела е дълъг 1.4 км и е с прогнозна стойност 22.1 млн. лв. За неговото проектиране и строителство са предвидени максимум 660 дни. Няма информация за голямата разлика в цените, но най-вероятно става дума за по-сложен релеф.

В информацията на пътната агенция липсват критериите за оценка на офертите. До този момент документацията за поръчката все още не е публикувана на нейния сайт или в Агенцията за обществени поръчки.

Опитите продължават

Търгът за тунел "Железница" беше обявен в края на 2015 г., но в друг формат. Той не беше разделен на позиции, а избраният изпълнител трябваше да строи както тунела, така и пътя преди и след него.

Поръчката обаче беше обжалвана пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), но регулаторът отхвърли жалбата и търгът продължи. Преди година бяха събрани 17 оферти, като сред участниците бяха както най-големите български строителни компании, като например ГБС, "Хидрострой", "Трейс", "Геострой", "Джи Пи груп" и "Станилов", така и италиански, гръцки и испански дружества.

След като поне седем месеца оценителната комисия разглеждаше документите, в началото на април търгът беше внезапно прекратен. Причината беше притеснителна: бяха изчезнали части от техническите оферти на два от кандидатите: обединение, в което участва "Станилов" (която е една от основните български фирми с експертиза в тунелно строителство) и консорциум "Струма лот 3.1", в който влизат "Главболгарстрой" и дъщерната им "ГБС Инфраструктурно строителство".

В дома на външен експерт по търга, Стефан Гайтанджиев, бяха открити документите на обединението "БГ Струма Железница 2020", в което участват "Станилов", "ИСА 2000", "Логистика - 21" и "Ес Джи проект". През юли "Капитал" отправи въпрос към Софийската районна прокуратура на какъв етап е разследването по този случай. Тогава оттам уточниха, че наблюдаващият прокурор не е разрешил да се предостави информация за воденото досъдебно производство.

Стандарт

Ускоряват инвестициите с промяна в ресорния закон. Министерски съвет предлага промени в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите, които целят намаляване на административната тежест за инвеститори, кандидатстващи за получаване на сертификат за клас инвестиция или приоритетен инвестиционен проект.

Предложението е да отпадне един от изискваните документи и той да се събира само по служебен път. Става въпрос за удостоверение за наличието или липсата на задължения, издавано от Националната агенция за приходите (НАП).

Към настоящия момент са предвидени две възможности за предоставянето на документа. То може да бъде внесено лично от заявителя или се събира по служебен път от Българската агенция за инвестиции (БАИ), ако заявителят е избрал този вариант. С предложените промени информацията за липса или наличие на задължения към държавата ще бъде събирана от БАИ и Министерство на икономиката, в качеството им на компетентни органи по комплексно административно обслужване, само по служебен път от НАП или от информационното приложение RegiX, което предоставя електронен достъп до регистрите на държавната администрация.

В резултат на промените ще бъдат намалени разходите и времето на заявителите за подготовка и окомплектоване на необходимите документи за сертифициране на инвестиционните проекти, във връзка с отпадането на задължението за предоставяне на посочения документ. Промяната е част от политиката на кабинета да се намали административната тежест върху бизнеса и да се опрости бюрократичния процес.

Всяка 4-та по-голяма фирма продава онлайн. Информационните технологии навлизат с голяма скорост както в ежедневието ни, така и в бизнеса. Присъствието в интернет вече не се разглежда от компаниите като екстра или като алтернативен канал за продажби. Мрежата се превръща в задължителен фактор не само за увеличаване на сделките, а дори и за запазване на позициите на твърде конкурентния пазар. Иновациите са основният фактор, чрез който една компания може да се изстреля пред останалите в бранша.

Резултатите от проведено изследване на Националния статистически институт сред предприятията с 10 и повече заети лица показват, че 93,7% от тях използват компютри, като при големите предприятия с над 250 работници относителният дял достига 100%.

Повече от половината от фирмите (50,7%) разполагат със собствен уебсайт, като най-голям е техният дял при компаниите с над 250 души персонал (86,3%). На своя уебсайт предприятията основно предоставят информация за предлаганите стоки и услуги (81,4%), поставят връзка или препратка към профила си в социална медия (31,1%), предлагат възможност за онлайн поръчки или резервации на стоки или услуги (25,9%). Оказва се, че всяка четвърта фирма с над 10 души персонал продава в интернет. Присъстващите в мрежата компании много бързо се увеличават. Причината за това е, че интернет търговията е основна предпоставка за намаляване на разходите, за разрастване на пазара и оптимизиране на бизнес процесите. Данните от проведеното наскоро изследване показват, че преди година едва 8,6% от предприятията са продавали своите продукти и услуги онлайн. Оказва се, че само за година делът на компаниите, които продават в интернет, се е утроил. Голяма част от фирмите, които предлагат онлайн продажби (40%), дават на клиентите възможност да плащат покупките си онлайн с кредитна или дебитна карта, директен дебит или чрез система за електронни разплащания.

Най-много продажби онлайн са осъществени към крайни клиенти (74,2%), но немалко фирми предлагат своите продукти и услуги на други предприятия или на държавни институции (57,6%).

Бизнесът обаче среща сериозни пречки пред осъществяването на електронната търговия, тъй като при голяма част от предприятията продуктите или услугите не са подходящи за продажба по интернет (60,8%), а 26,9% считат, че разходите по внедряване на уеб продажби биха били прекалено високи в сравнение с ползите. През 2015 г. 10,7% от предприятията са осъществили покупки онлайн, като най-активни при използването на електронна търговия за подобряване на своя бизнес са големите предприятия /22,1%/ от които извършват онлайн покупки, а 17,4% продават стоки или услуги по мрежата. Само за година картината сериозно се е променила, което показва с какви бързи темпове се развива онлайн бизнесът.

Проведеното наскоро изследване на НСИ сред фирмите с над 10 души персонал показва, че почти една трета от предприятията (31,7%) използват различни видове социални медии, за да развиват дейността си и да разширяват своето интернет присъствие. Най-популярни са социалните мрежи (Facebook, LinkedIn, Google+), в които 45,9% от предприятията с над 250 работници поддържат свой профил (при 38% година по-рано). Големите компании са най-активни и при използването на уебсайтове за споделяне на мултимедия (VBox7, YouTube, Flickr, Picassa, SlideShare и др.) с дял от 18,4%, докато при малките предприятия с 10-49 заети лица относителният дял е едва 7,3%.

Най-активно налагат своето присъствие в мрежата предприятията от секторите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" (88,4%) и „Професионални дейности и научни изследвания" (73,2%), а най-малко се възползват от тази възможност предприятията от сектор „Транспорт, складиране и пощи" - 37%.

Монитор

Пробутват ни китайски библии на двойна цена. Библии с надпис Made in China се предлагат на пазара ни двойно по-скъпо от отпечатани у нас издания. Производствената цена на библиите от Китай, които са православния вариант, т.нар. синодален превод, е малко над 4 евро. Тук се търгуват срещу 33 и 40 лева според това дали форматът е среден или голям. Въпросните книги се продават в църковните магазинчета на храмове в столицата и в няколко други градове в страната, установи репортерска проверка на „Монитор". В същото време библии, възложени за печат у нас от Библейското дружество, могат да се купят онлайн за 24 лв. или за 32,20 лв. според големината на формата.

Свещници и икони с лепенки за автомобили и с магнити за хладилник, също китайско производство, се купуват от църковните търговци от онлайн магазините за 1,60 лв. парчето. Впоследствие обаче те се продават между 2,50 и 3 лв. в павилионите за свещи на черквите. Така се търгуват и броениците за ръце. Цената им варира от 5 до 8 лева в зависимост дали са едноцветни или са изплетени от „златна" или „сребърна" нишка. При търговия на едро в нета те излизат по 1 - 1,50 лева парчето. Възелчетата им са от найлонови лентични. Автентичните броеници са от памучни и вълнени конци, обработени по специална технология, за да не се разтягат при ползване, припомниха монаси от Зографския манастир, откъдето допреди година се внасяха автентични артикули. Като предлагат ментета, търговците си спестяват от митата и транспорта.

Борисов: Кабинетът ще обсъди създаването на морски археологически музей. „С колегите от МС ще обсъдим възможностите за създаване на морски археологически музей в Созопол". Това написа премиерът Бойко Борисов във Фейсбук, като пусна снимки от научно-изследователския кораб „Havila Subsea". Той се запознал с работата на учените там, които в момента прoучват древната крайбрежна ивица на България. Експедицията събира данни за промените в нивото на Черно море от последната ледникова епоха до наши дни и изследва връзките в древността на корабоплаването.