Капитал Daily

Технологична компания с български съосновател получи 10.5 млн. евро. Стартиращата софтуерна компания Documaster, в която съосновател е българинът Димитър Узунов, получи финансиране от над 10.5 млн. евро (100 млн. норвежки крони), осигурено от скандинавския инвестиционен фонд Summa Equity. Срещу сумата той получава мажоритарен дял в компанията, а средствата ще бъдат използвани за разрастване на екипа до 100 души, от които поне половината ще са в офиса с разработчици в София. В момента компанията има общо 27 служители.

Екипът на създадената през 2014 г. Documaster разработва система, която помага на организациите в държавната и общинската администрация на Норвегия да архивират лесно документите си и да предоставят достъп до тях на служители и граждани.

Финансирането

Първоначално основаната в Норвегия Documaster е подкрепена финансово от компания Norselab, която инвестира в технологични фирми и поема разходите по развитието. Малко след това стартъпът получава пари и от норвежкия фонд Televenture. Най-голямото капиталовложение от над 10.5 млн. евро идва сега от скандинавския фонд Summa Equity, базиран в Швеция. Според норвежки медии фондът получава мажоритарен дял в Documaster от 52%.

"Част от сумата беше използвана за откупуване на дялове от настоящи инвеститори, а останалата за увеличение на капитала на дружеството. Това превърна Summa Equity в най-големия акционер в Documaster", коментира Георги Василев, управител на българския офис на компанията. Към момента основните инвеститори с членове в борда на директорите на компанията са Norselab и Summa Equity.

Какво прави Documaster

Кристиян Мелби, партньор в Summa Equity, коментира за медиите, че поради бързата дигитализация и премахването на физическата документация за компаниите става все по-трудно да се справят с управлението на документите си. "Documaster доказаха, че може да предоставят решения в някои от най-чувствителните и критични среди за данни, които съществуват. Виждаме голям потенциал в компанията въз основа на постигнатото досега", допълва той.

Инвестицията от 10.5 млн. евро ще бъде основно насочена към разрастване на екипа на Documaster, като целта е през следващите три години той да достигне 100 души. От тях поне половината ще са във вече действащия офис за разработка в България. Усилията на стартиращата компания ще бъдат насочени и върху създаването на продукти с по-широко приложение както за държавния, така и за частния сектор. Проектът на Documaster би могъл да бъде полезен и в посока покриване на изискванията в регулацията на Европейския съюз за защита и обработка на личните данни (General Data Protection Regulation), влизаща в сила в края на май 2018 г.

От дипломата към бизнеса

Българският съосновател на компанията Димитър Узунов получава бакалавърска степен по компютърни науки от Американския университет в Благоевград. Както сам казва, програмирането му е страст още от началните училищни години и винаги си е представял професионално да се занимава с това. За известно време работи като разработчик в България, но след по-малко от две години решава да продължи образованието си и записва магистърска степен по софтуерно инженерство в Dublin City University. Именно там той прави и първите стъпки в развитието на идеята за Documaster при подготовката на дипломната си работа. Темата на работата му е качеството на данните в норвежкия държавен стандарт за електронно деловодство и архивиране Noark 5.

"Като част от дипломната си работа трябваше да ползвам система, написана от друг студент преди мен. Още в началото на работата осъзнах, че трябва да я пренапиша изцяло. Нещата се получиха доста добре и ръководителят на дипломната ми работа Томас Сьодринг ме запозна с Кристиан Лундванг, единия от основателите на Norse Digital (технологична компания, част от портфолиото на Norselab - бел. ред.), където по-късно започнах работа", разказва пред "Капитал" Узунов.

Именно в Norse Digital се ражда и първоначалната идея за Documaster, а българинът среща другите двама съоснователи - Кристиан Лундванг, собственика на Norse Digital, и Ингве Тведт. Предприемачите представят идеята си на общината в Трондхайм и получават финансиране за пилотен проект, който влиза в експлоатация през 2014 г.

Така софтуерната система става първата, която получава директно одобрение от Националния архив на Норвегия, без да се изчаква стандартния 6-месечен срок. "С времето видяхме, че в идеите ни има смисъл не само в Норвегия, но и в цяла Скандинавия, останалата част на Европа, и САЩ. Сега помагаме на организации от всякакъв тип да организират лесно всичките си най-важни документи независимо от това дали са на хартия и в коя софтуерна система са създадени, в случай че са електронни. Все повече наблягаме на автоматизацията в продуктите ни, за да облекчим крайния потребител", обяснява българският съосновател.

Все повече клиенти

Documaster бързо разраства портфолиото си от клиенти, с които сключват договори за период от поне четири години за използване на софтуера, срещу което получават сума за абонамент. От компанията обаче предпочитат да не споменават цената за използване на продукта им заради нишовия пазар със специфични изисквания, в който оперират. Към момента сред клиентите на Documaster са много общини, Националният архив на Норвегия (Riksarkivet), Националният комитет за етика в научните изследвания (De nasjonale forskningsetiske komiteene), Норвежкият център за космически изследвания (Norsk Romsenter), както и компаниите Canon, Capgemini и Stokke.

"Когато си позволим да излезем извън света на Noark стандарта, сме доста гъвкави в зависимост от реалните нужди на клиентите, които понякога са доста различни", коментира Георги Василев.

Освен софтуера за електронно архивиране и организиране на документи в държавната администрация Documaster предлагат и допълнителна услуга за т. нар. извеждане от експлоатация на стари бизнес системи (legacy systems decommissioning).

"Общината в Осло например работи с над 160 различни системи, във всяка една от които има важна информация. Понякога част от тези системи се пазят само и само информацията да не бъде загубена. Тук идваме ние и помагаме базата данни да се обработи и да бъде извлечена чрез наш софтуер, след което системата може да бъде зачеркната от списъка им, а те да имат лесен достъп до информацията в архив, който им създаваме", дава пример Василев.

Заради активната ни работа в областта на електронното архивиране пък екипът на Documaster е поканен да участва в разработването на новия норвежки държавен стандарт Noark 6.

Между Норвегия и София

Към момента екипът на Documaster се състои от общо 27 човека, от които 13 работят в офисите на компанията в Осло и Олесун в Норвегия, а останалите разработват техническата част на продукта в София, където начело на екипа е Димитър Узунов. Наскоро стартиращата компания отвори офис и в Сан Франциско. "Фактът, че успяхме за по-малко от две години екипът в България да станем 14 човека, е може би най-удовлетворяващото нещо за мен в професионален аспект на този етап", казва той. Паралелно с работата си в Documaster Узунов се връща и към академичните си години в България, но вече като водещ на Java курс за напреднали в Американския университет.

БНБ работи по механизъм за ликвидна подкрепа на банките при криза. В момента се обсъжда създаването на механизъм, който да осигурява ликвидна подкрепа за търговските банки при криза. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев по време на конференция за препоръките към България от Европейската комисия. Вече е сформирана работна група, която трябва да е готова с рамката по механизма до месец, заяви още той. В края на май Радев съобщи, че съвместно с Министерството на финансите се разработват инструменти за оказване на ликвидна подкрепа, ако се наложи оказването на такава.

Заради валутния борд централната банка няма право да бъде кредитор от последна инстанция и да оказва помощ на банки, предоставяйки им финансиране. Наличието на механизъм за ликвидна подкрепа ще извади централната банка и правителството от потенциално сложната ситуация, като тази с ликвидната криза на ПИБ през юни 2014 г. Тогава тя получи подкрепа след набиране на средства от целева емисия ДЦК. На БНБ и правителството им се наложи да убеждават банките да изкупят книжата, освен това беше изискано и специално разрешение от Европейската комисия за оказване на държавна помощ.

Новият механизъм

Създаването на фонд за ликвидна подкрепа бе и една от основните препоръки в доклада на Международния валутен фонд и Световната банка за оценката на финансовата стабилност на страната (FSAP), оповестена на 24 май. До момента нито от БНБ, нито от Министерството на финансите са дали яснота какви точно са потенциалните възможности за структуриране на такъв механизъм и мерките, които се разработват. Леко повдигане на завесата какво би могло да представлява възможността за ликвидна подкрепа прави МВФ в доклада си чрез препоръката. Там беше посочено, че този фонд би могъл да се попълва с вноски от банките и в някаква степен от БНБ, а на Министерството на финансите да се дадат правомощия, с които да влиза в ролята на кредитор от последна инстанция.

Към момента с вноски от банките се попълват други два фонда - Фонд за гарантиране на влоговете в банките и Фонд за преструктуриране на банките. В първия отиват годишни премийни вноски, чийто размер е според рисковия профил на всяка банка и се определя за всяка индивидуално. Внасят се до 31 май на текущата година. За 2017 г. вече са внесени всички дължими суми в размер на общо 153.4 млн. лв. Вноските във втория се определят от БНБ, като за 2017 г. са определени 111.3 млн. лв., за 2016 г. - 95.7 млн. лв. Нито един от двата фонда обаче не може да се използва за ликвидна подкрепа, тъй като са създадени за други конкретни цели. Освен това първият беше изчерпан през 2014 г. за изплащане на гарантираните депозити в КТБ, а вторият съществува от края на 2015 г. и не е попълнен, като се очаква натрупванията в него до 2024 г. да покрият сумарно 3% от депозитите.

По другата част от идеята на МВФ за попълване на въпросния ликвиден фонд - с пари от БНБ, също няма яснота какво точно се има предвид. В дейността си централната банка формира печалба. В Закона за БНБ е определено къде се насочва тя - 25% от годишното превишение на приходите над разходите (т.е. печалбата й) се отчисляват за фонд "Резервен", който се образува от тези отчисления. След тях се заделят необходимите суми за фондовете със специално предназначение, учредени по решение на управителния съвет. И накрая остатъкът от печалбата се внася всяка година в държавния бюджет в срок от 4 месеца след края на финансовата година - тоест до края на април. Би могло част от печалбата на БНБ да се насочи към този ликвиден фонд или част или цялата вноска към бюджета например. За 2016 г. печалбата на БНБ беше близо 385 млн. лв.

В доклада бе очертан и възможен механизъм да се добавят и излишъците от международните валутни резерви, така че да не се погазят правилата на валутния борд.

Напомняне

От Европейската комисия отново напомниха за необходимостта от повишено внимание към необслужваните заеми в България и проблема с кредитирането на свързани лица в някои банки по време на конференцията. Това бяха основни изводи на комисията в доклада й от февруари тази година. Избел Грило, началник-отдел, генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" в ЕК посочи, че банковата система е укрепнала, устойчива и има много по-добро представяне в сравнение с 2014 г. Михай Маковей от генерална дирекция "Финансова стабилност" в ЕК също посочи, че оценката на активите и стрес тестовете миналата година са показали, че банковата система е стабилна. Той посочи, че нивото на необслужваните кредити за цялата банкова система не е високо, но има отделни банки, при които това не е така. Важно е да се убедят тези банки да вървят в правилната посока, каза Маковей.

Препоръките

- намаляване нивото на необслужвани кредити (12.6% за България при около 6% средно за ЕС)

- насърчаване на функционирането на вторичен пазар на необслужвани кредити и изработване на нормативна уредба в областта

- да се обърне внимание на проблема с кредитирането на свързани лица

- издаване на нови насоки за независима оценка на обезпеченията.

Сега

Бюджетът вече дължи 3 млн. лв. лихви за "безплатното" саниране. Към многото дефекти на програмата за "безплатно" саниране се прибави още един - невидим досега. Оказва се, че държавата не само плаща прескъпо за оздравяване на старите панелки, но и трупа допълнителни задължения за лихви.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), което е главен отговорник за оздравяването на старите панелни блокове, вече дължи над 3 млн. лева лихви на Българската банка за развитие (ББР), която осигурява финансирането. Това става ясно от доклад на служебния кабинет за програмата, който в. "Сега" получи по закона за достъп до информация. Става дума за данните от ревизията, които бяха изпратени в прокуратурата заради констатациите за сериозни дефекти и нарушения. Данните в доклада, подписан от служебния министър Спас Попниколов и заместничката му арх. Виолета Комитова, сочеха, че от началото на програмата през февруари 2015 г. две години по-късно са санирани едва 257 блока на завишени цени. Държавното обвинение досега не е образувало проверка с мотива, че в документа не се съдържали конкретни факти.

От прочита на всичко свършено през тези две години излиза, че държавната институция и държавната банка не са уговорили начина на плащане, така че да се избегне трупането на излишни разходи. Именно намаляването на разходите беше една от причините да се избере държавната ББР за разплащателна институция. Лихвите са натрупани, защото реално към февруари не е било извършено нито едно плащане от министерството към банката. За да започнат плащания, трябваше да се сключи споразумение между двете държавни институции. От данните става ясно, че при задължения над 105.668 млн. лв. натрупаните лихви са 3 млн. лв. Изчисленията показват, че средно лихвата е около 2.86%. Става дума за сгради, които са пуснати в експлоатация и имат подписан протокол между кмета и областния управител според изискванията на програмата.

Според анализа "системното трупане на лихви" е заложено още при първоначалното структуриране на програмата и е неизбежно. Предвидено е министерството да изплаща сумите към ББР, след като сградите са напълно готови. А този механизъм генерира лихви заради факта, че санирането продължава няколко месеца. Безспорно е установено, че всъщност не е ясен механизмът, по който се формира лихвеният процент, начисляван от банката върху вече разплатените към външните изпълнители суми. От МРРБ дори признават за "спорове и противоречия" с ББР - около размера на лихвата, начина на изчисляването й, обмена на документите. Допълнителен проблем е и липсата на механизъм за това как министерството да не изплаща недопустимите разходи, признати от общините.

От началото на програмата до края на април 2017 г. ББР е разплатила 621 млн. лв. Тя е сключила 2022 договора за целево финансиране и общо 3524 анекса към тях. Поетият ангажимент от финансовата институция по програмата до момента е за близо 1.2 млрд. лв. Само за април 2017 г. ББР е разплатила 62 млн. лв. Така общата сума на разплатените средства от началото на годината до края на април е над 226.3 млн. лв., съобщават от банката.

Междувременно депутатите от БСП внесоха миналия петък подписка, с която искат дебат в парламента за програмата за саниране. Жельо Бойчев заяви, че от левицата настояват за яснота как ще продължи програмата, от къде ще дойдат парите и какви ще са новите условия.

По последни данни за 2022 сгради са сключени договори. Регистрираните сдружения на собственици и потенциални кандидати обаче са 6322, подадените заявления са 4829, от тях за 4759 са сключени договори между общините и сдруженията на собствениците. Въведените в експлоатация сгради до края на миналата седмица са почти 400, уточни регионалният министър Николай Нанков.

Парадокс

Любопитна е и констатацията, че нарастващият интерес към програмата, отчитан доскоро като голямо постижение от предишното управление на министерството, сега се квалифицира като слабост. Разрастването на програмата е провокирано от условието за 100% финансиране от страна на държавата, което е довело до "липса на обвързаност между наличните финансови ресурси и обема на желаещите". Сега се планира продължение на програмата при процент самоучастие от домакинствата.

На нов глас

Регионалният министър Николай Нанков притопли идея, лансирана още преди 3 години, преди началото на програмата. Става дума за това бюджетът да си връща парите за саниране през сметките за ток и парно. За целта ще трябва да се сключат договори, според които собствениците на санираните жилища ще продължат да плащат същите сметки за ток и парно като преди обновяването, а разликата от спестената енергия ще остава за сметка на държавата. В този случай обаче ще трябва да се прилага и индексация, която да отчита промяната на цените на електрическата и топлинната енергия. Предложенията за промени в програмата за саниране трябва да са готови до края на юни. Според Нанков с тях се цели да бъде обхваната по-­голяма част от жилищния фонд в страната. Предвижда се да могат да кандидатстват и други типове сгради освен панелките. Междувременно кметове призоваха по програмата да се санират и сгради, паметници на културата, чиито собственици нямат възможност да ги възстановят и опазят.

Търговският регистър "крие" финансовите отчети на над 190 000 фирми. Почти половината финансови отчети, подадени от фирмите в Агенцията по вписванията през миналата година, все още не са обработени и публикувани в Търговския регистър. Проверка на в. "Сега" в раздел "Справки" на регистъра показва, че над 191 000 отчета за 2015 г., които са подадени до крайния срок 30 юни 2016 г., са със статус "необработени".

Служителите на агенцията и съдиите по вписванията не смогват да се справят със задачата, като основна причина за това е липсата на достатъчно персонал. Проблемът се задълбочава с всяка изминала година, като се очаква до 30 юни т.г. да бъдат подадени нови 400 000 фирмени отчета - за 2016 г. Опцията за електронно подаване на документите на практика не е направила процеса по-бърз и ефективен, защото всеки документ се разглежда лично от съдия по вписванията.

Интересното е, че на фона на неспособността на агенцията да си свърши работата от началото на миналата година в Закона за счетоводството бяха въведени солени глоби за дисциплиниране на фирмите, които не подават за публикуване финансовите си отчети. Сред немалко големи компании се бе наложила практиката да плащат санкцията от 3000 лв., но да не огласяват данни за приходите, пазарните си дялове и др. За да се справи с този проблем, държавата към глобата от 3000 лева добави и имуществена санкция - между 0.1 и 0.5% от оборота на предприятието нарушител.

Всяка година Агенцията по вписванията трябва да подава на НАП списък на фирмите, които са "забравили" да подадат отчетите си. По неофициална информация в черния списък има почти 70 000 търговци, от които поне 30 000 са действащи. Миналата година НАП дори разпрати писма до нарушителите, като ги предупреди за повишението на глобите.

Друг парадокс е, че бизнесът трябва да подава едни и същи данни за работата си в две ведомства. От години работодателските организации настояват Търговският регистър да ползва данните от балансите и отчетите за приходите и разходите, които фирмите подават към НСИ, вместо да се налага да се редят на две опашки. При това НСИ не взема такса за приемането на тези документи, а Агенцията по вписванията събира по 40 лв. (когато подаването е електронно - 20 лв.). Основното възражение на държавата срещу служебния обмен на информация бе, че данните пред НСИ и Търговския регистър се представят в различен формат. По-вероятно обаче истинската причина е в нежеланието на финансовото министерство да се лиши от близо 10 млн. лв. годишен приход от въпросните такси.

Както стана ясно преди дни, все пак държавата има намерение да улесни бизнеса, като обедини подаването на годишните финансови отчети на едно място - в НСИ. Улеснението обаче ще стане факт чак от 2019 г., тъй като проектът за т.нар. единна входна точка ще завърши през есента на 2018 г. Проектът ще се реализира с почти 594 100 хил. лв. по програма "Добро управление".

Какво ще се случи дотогава с отлежаващите от година необработени отчети, както и с новите 400 000 за финансовата 2016 г., които сега до 30 юни ще бъдат подадени, не е ясно. С това темпо информацията за финансовото състояние на фирмите от 2015 г. може да очакваме да се появи в Търговския регистър някъде през пролетта на 2018 г. И въпреки че данъкоплатците са изпълнили своите задължения, държавата не е в състояние да осигури прозрачност.

Рискове

Скандалното забавяне поражда и предпоставки за измами. Възможно е в редица случаи фирмите да са подавали само заявления, зад които всъщност няма отчети или данните са неверни, допускат експерти счетоводители. Докато се установи, че има нередност и отчетът бъде върнат за корекция, ще минат повече от 2 години. Тази ситуация напълно опорочава идеята за съществуването на Търговския регистър и неговата функция - да предоставя свободен достъп до надеждна информация, полезна за всеки инвеститор и предприемач, да улеснява започването на бизнес и да ограничава корупционните практики.

Труд

Лъжа за уран води Трън към социална катастрофа. Приказките за уран тук, в Трънско, са измислици - с тези думи посреща екипа на „Труд" в центъра на град Трън Евтим Кръстев. Възрастният мъж е пенсионер отдавна, но е работил в мина "Злата" 10 години като подземен шлосер.

Той и неговите съграждани отново коментират оживено темата за рудника, за който дружеството "Евромакс сървисиз" представи инвестиционно намерение за 100 милиона лева. Идеята на фирмата е да възроди златодобива в мината - дейност, заради която Трън и околните села са процъфтявали от началото на миналия век до спирането на "Злата" през 1974 г. Ако инвестицията бъде одобрена, ще осигури близо 400 работни места в самата мина.

Затова тази неделя, 11 юни, тръначни ще отговарят на местен референдум на въпроса - "Против ли сте община Трън, чрез общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и преработка на метални полезни изкопаеми".

Много от живеещите още в града и околните села са наследници на миньори, а по-възрастните са работили в "Злата". Те недоумяват как само преди година Общинският съвет е бил твърдо "за" възраждането на рудника, а днес се е стигнало до референдум със "завъртян" въпрос, на който отговорът с "да" всъщност означава против.

Разказват, че през 2016 г. по къщите им започнали да обикалят емисари, които агитират против инвестицията. Основният им аргумент е, че покрай златото ще се вадят огромни количества уран и това ще "убие" Трънско. Повечето, помнещи мината, приемат това с насмешка, но по-младите вече са наплашени. Евтим Кръстев е от тези, които помнят.

"Много се злоупотребява с тези измислици. Идва преди няколко дни у нас едно момче-агитатор. Казва, че е от село в района. Аз там имам роднини и ходя често. Изобщо не го познавам. Тези хора лъжат, че са загрижени за населението и според мен са платени", обяснява Кръстев пред екипа ни.

Боян Дойчев е на същото мнение. Работил е в "Злата" от април 1964 г. до 12 септември 1974, когато рудникът е затворен. След това, когато "Злата" е отворена от 1989 до 1991, за да се търси злато, отново е миньор там.

"Уран никога, не е имало. Лично аз отчитах добива на полезните изкопаеми. Уран нямаше и няма", категоричен е Дойчев. Той и Кръстев си спомнят много добре и причината за спирането на работата на "Злата" - на социалистическата власт є се сторило нерентабилно от тон руда да се добиват 1.21 грама злато. Тогава и цената на благородния метал паднала доста и още залежи не били търсени. "През 64 г. се вадеха 3.74 гр. от тон руда. Залежи има още много", казва Кръстев. Техният по-млад колега Георги Ралоев от село Ломница стои отстрани и се смее всеки път, като чуе "уран". Той също е работил в мината. "Обиколете околните села. Всички са по над 90 години. Това дълголетие сигурно е заради урана (смее се). Относно тези агитатори срещу мината - никого не познавам, а уж са местни. Платени са - сто на сто", заключава Ралоев.

Решението на ОИК дава отговор на много въпроси

„Да, България" и Зелените оглавяват саботажа

Активисти на формациите от цялата страна плъзнали из Трън

Хора на Зелените и „Да, България", които на парламентарния вот бяха в коалиция, масово са записани за участници в изборния процес на референдума на 11 юни.

Това показва решение на Общинската избирателна комисия, което „Труд" видя, относно разглеждане на списък на упълномощени представители на Инициативен комитет "България за Трънско".

В документа, публикуван на интернет страницата на ОИК-Трън, веднага се вижда името на Петко Ковачев, свързан със Зелените. Освен него са записани Десислава Хурмузова от Националната контролна комисия на "Да, България". Наред с нея са и Емил и Александър - синове на Емил Хурмузов, член на Националния съвет на "Да, България". Красимира Величкова, участвала в други избори като наблюдател от името на Института за развитие на публичната среда, оглавяван от Антоанета Цонева, която също е в Националния съвет на "Да, България".

В Трън си спомнят, че преди около година се появил Асен Велев, който през 2015-а бе кандидат за общински съветник от Зелените в Радомир. Именно той бе сред инициаторите на референдума срещу златодобив в Радомирско преди 3 г.

След намесата на Велев Общинският съвет в Трън започва да разколебава позицията си относно подновяването на работата на мина "Злата".

Местните са категорични, че агитаторите не искат да чуят експертите и само повтарят "Уран". "Труд" се свърза с ръководителя на групата, проучвала за уран преди 20 години - инж. Стефан Лазаров, който разказа фактите.

Златото ще се извлича с флотация

Ще се копае само в няколко малки участъка, където и преди е имало добив (виж картата- б.а.) и то не веднага - нашето инвестиционно намерение ще се реализира след години, заяви пред "Труд" представителят на фирмата "Евромакс сървисиз" ЕООД Елица Георгиева. Тя заведе екипа ни на територията на мина "Злата" и показа на място плановете на дружеството.

"В средата на миналия век "Злата" е функционирала по възможно най-ужасяващият начин от екологична гледна точка. Тя е работела по цианиден метод (вкарвали са се химикали, за да се добие златото - б.а.). Дори в един момент не е имало хвостохранилище, а всичко се е хвърляло в реката", обясни Георгиева. Тя разказа, че инвеститорът ще работи по метода флотация.

"Използват се реагенти в изключително ниска концентрация - на 1 тон скална маса се добавят по-малко от 600 грама. Те улесняват разтрошаването на скалата и след това помагат за отделянето на златото. За да се извлече то от рудата, която ще вземаме от тук, скалата се смила до пудра. Тогава се добавят вода и реагенти - последните представляват пенообразувател. Върху мехурчетата от пяната полепва ценният компонент. След това пяната се обира, защото в нея е останало златото, среброто. Концентратът няма да се обработва тук, а други предприятия", каза Георгиева.

Ром без книжка уби 9 нелегални мигранти. Циганин на 16 години и без книжка уби 9 нелегални мигранти при катастрофа на магистрала „Тракия". Самият шофьор също е загинал при удара в дърво. Тежкият автосблъсък станал към 4,20 ч на 98-ия километър от магистралата в посока към София. Осем от мигрантите са ранени. Седем от тях са откарани в МБАЛ „Пазарджик", а най-тежко пострадалият, който е с опасност за живота, е в Университетска болница „Свети Георги" в Пловдив за спешна операция. След разпит на ранените станало ясно, че един от загиналите е сириец, а останалите са от Пакистан и Афганистан.

По първоначална информация в товарния бус „Мерцедес Спринтер" пътували 17 мъже без документи за самоличност. Разследващите не изключват техният брой да е бил по-голям от заварените на мястото на инцидента. На местопроизшествието няма никакъв спирачен път и затова основната версия е, че 16-годишният шофьор Трайчо е заспал зад волана. Проверяват се и хипотезите, че в катастрофата може да е замесен и друг автомобил или за техническа неизправност на буса. Шофьорът е от софийския кв. „Модерно предградие" и има криминално досие за грабежи и кражби, извършени през януари 2017 г. Изяснено е, че той е тръгнал от София в събота вечерта, взел е мигрантите в района на Капитан Андреево и се връщал обратно към София.

Собственикът на жълтия микробус ковчег пък е арестуван в софийския кв. „Бусманци". Новината съобщиха главният секретар на МВР комисар Младен Маринов, окръжният прокурор на Пазарджик Васил Маринов и шефът на Областна дирекция на МВР-Пазарджик Йордан Рогачев. По време на разпити собствеикът на буса отричал да е замесен в трафик на хора.

В момента разследващите изясняват откъде и как нелегалните мигранти са преминали границата и коя точно е тя - с Турция или с Гърция. Очаква се пъзелът да се разплете и да има още задържани лица за трафик през България.

Само през нощта на събота срещу неделя били предотвратени два опита за незаконно преминаване на 24 мигранти на границата ни с Турция. В събота пък бил засечен ТИР, в който били скрити 13 чужденци, които преминали границата с Гърция.

Версия: Нов канал за трафик на преселници

Катастрофата на „Тракия" разкрил неизвестен до момента на службите канал за прекарване на нелегални мигранти. Каналджиите поемали преселниците от границата с Турция или Гърция. После ги настанявали временно в изоставени постройки в столичния кв. „Модерно предградие", докато дойде време да ги изведат през българо-сръбската граница към Западна Европа.

Разкритие: Бусът ковчег даван под наем

Микробусът, в който загинаха нелегалните мигранти, бил даван под наем. Това разкрили криминалисти. Първоначално собственикът му го обявил за продан. Купувач обаче не се намерил и той започнал да го дава под наем. В момента се изяснява кой е последният човек, който е наел возилото. Вчера полицаи извършваха обиски в дома на загиналия шофьор кв. „Модерно предградие".

Стандарат

Борисов с три ключови визити. Превръщането на България в енергиен център на Европа с изграждането на газовия хъб "Балкан" край Варна. Това е ключовата тема на разговорите между премиера Бойко Борисов и лидерите на Германия и Франция Ангела Меркел и Еманюел Макрон, научи "Стандарт" от свои източници в правителството. Сред останалите теми, които ще засегнат европейските лидери, е засилената миграционна вълна и бъдещето на Европейския съюз след Брекзит.

Само месец, след като положи клетва за трети път като премиер на България, Борисов заминава на ключова обиколка в Европа. Тя предвижда срещи с наскоро избрания президент на Франция Еманюел Макрон и канцлера на Германия Ангела Меркел. Заедно с Борисов във визитите ще участват вицепремиерът Томислав Дончев и финансовият министър Владислав Горанов, научи още "Стандарт". Първият разговор на премиера е с Макрон, който ще се състои утре, 6 юни. Френският президент ще посрещне Борисов в 11 часа пред вратите на Елисейския дворец в Париж. Сред разговора двамата ще направят съвместно изявление за медиите. Веднага след това правителственият "Флакон" ще отлети за Берлин. Там в делегацията ще се включи и бившият служебен министър на външните работи, а сега посланик на България в Германия, Ради Найденов. Разговорът между Борисов и Ангела Меркел е предвиден за обедните часове в сряда, разкриха още източниците ни. Премиерът ще бъде лично посрещнат на червения килим пред Федералното канцлерство от Меркел. Церемонията по официалното посрещане включва и военни почести, следвани от химновете на двете страни. След срещата на Борисов и Меркел отново е предвидена съвместна пресконференция за медиите. По време на посещението си в Германия премиерът ще посети и Академията на фондация "Конрад Аденауер", където ще се срещне със заместник генералния секретар и ръководител на отдел Европейско и международно сътрудничество към фондацията д-р Герхард Валерс.

Навръх рождения си ден - 13 юни, премиерът Бойко Борисов ще е на официална визита в съседна Турция, научи още "Стандарт". Там той ще разговаря с президента Реджеп Таийп Ердоган и премиера Бинали Йълдъръм. Основната тема, която ще засегнат, е мигрантската вълна от Близкия изток и Северна Африка.

Наляха 3,2 млрд. от чужбина в имоти. Недвижимите имоти, търговията и ремонта на автомобили привлякоха над 7,712 млрд. евро чужди инвестиции. Това сочат данните на НСИ за привлечените в страната чуждестранни капитали от началото на демократичните промени до края на 2015 г., до когато са последните детайлни данни за вложенията по сектори на икономиката. Общата сума на чуждите инвестиции в България за този период е 23,163 млрд. евро. От тях 13,88%, или 3,216 млрд. евро са вложенията в имоти, като тук не се включват хотелите. А 19,4% от чуждите инвестиции, или над 4,496 млрд. евро, са насочени към търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети. Най-големият бум на пазара на имоти беше преди световната финансова кризата през 2008-2009 г. След това имаше известно оттегляне от пазара. Сега обаче отново инвестициите в сектора се завръщат и цените на имотите вървят нагоре, макар и с по-бавни темпове спрямо периода преди кризата. В търговията и ремонта на коли инвестициите отчитат стабилен ръст през периода 2012-2015 г. В резултат чуждите вложения в сектора вече са с близо 1,5 млрд. евро повече спрямо предкризисната 2008 г.

Най-много чужди инвестиции се насочват към промишлеността. Но това е разбираемо тъй като тук влиза голяма палитра от производствени дейности като например - на лекарства, машини, мебели, химически продукти, превозни средства, електроника, текстил, както и производството на ток, парно, включително и цялата добивна промишленост. Общата сума на задграничните вложения в производството и добивната промишленост от началото на демократичните промени до края на 2015 г. е 8,7 млрд. евро. Това са над 37,6% от общия размер на преките чужди инвестиции. Но най-много чуждестранни вложения са привлечени в производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - 2,865 млрд. евро. След това се нареждат производството на изделия от каучук, пластмаси и други неметални минерални суровини с малко над 1 млрд. евро чужди инвестиции, и производството на храни, напитки и тютюневи изделия с 854 млн. евро.

От другите сектори на икономиката много сериозни чуждестранни капитали в размер на 1,378 млрд. евро са привлечени в далекосъобщенията. След това се нарежда секторът, който обхваща юридически, счетоводни, архитектурни и инженерни дейности, технически изпитания и анализи; консултантски дейности по управление, където са вложени 818 млн. евро. В строителството от началото на демократичните промени до края на 2015 г. са вложени 755 млн. евро. И едва след това се нарежда секторът хотелиерство и ресторантьорство с чужди инвестирани в размер на 655 млн. евро.

Монитор

Девет трупа на бежанци заради „бързи" 1000 лева. 1000 лева бърза печалба отнеха живота на девет бежанци и 16-годишен криминално-проявен младеж, част от канал за трафик на мигранти през страната ни за Западна Европа. Толкова е била обещаната тарифа на Трайчо, който вряза буса си в дърво на 98-ия километър от магистрала „Тракия". При катастрофата на място починаха девет чужденци, а други осем се озоваха с тежки наранявания в болницата. Трайчо, който въпреки възрастта си имал няколко криминални прояви, последната от които за кражба и грабеж през януари, също намерил смъртта си, провиснал през разбитата предница на микробуса. Моментално започналото разследване показало, че момчето, което е било от ромски произход, се е включило в канал за трафик на мигранти. Обещали му да изкара бързо 1000 лева.

Дали му само 300, а останалите щял да получи след това - като закара чужденците до София.

Първоначалните данни са, че каналът започвал от изоставеното село Сив кладенец, което граничело едновременно и с Турция, и с Гърция. Разделяло ги само река Луда река.

Мястото след първо класиране гарантирано при неуспех на второто. Ако кандидат- гимназист е приет на първо класиране, мястото му е гарантирано, дори и ако реши да участва във втория тур на състезанието за прием в гимназия. Това може да се случи, при условие, че седмокласникът не е минал на по-предна позиция във втория тур. Това обясни шефката на Регионалното управление по образование в София Ваня Кастрева.

Така например, ако седмокласникът е класиран на петото си желание, което хипотетично е столичното 18-о СУ, той има право да се пробва на второ класиране да бъде приет на по-предна позиция. Ако, обаче не бъде класиран на четвъртото, третото, второто или първото си желание, той не губи мястото си в 18-о училище. След като излезе първо класиране - седмокласникът има два хода, ако иска да бъде приет в държавна или общинска гимназия към МОН.

Първият е да се запише в школото, в което е приет, ако е доволен от резултата си. А вторият е да подаде документи в същото училище за участие във второ класиране, в случай, че иска да бъде приет в по-предпочитана от него гимназия, която е посочена на по-предна позиция в документите му.

Ако ученикът дръпне напред при втория тур, първоначалното му място от първо класиране, автоматично се освобождава и може да бъде заето от друг кандидат.

Попълването на заявлението за първо класиране трябва да се извърши много внимателно и добре обмислено. Подредбата на училищата трябва да се осъществи от най-желаните низходящо към по-малко желаните профили, професии и специалности на конкретните училища.

За първа година балът за гимназия ще се изчислява в точки. Така досегашният максимален бал 36 ще се равнява на 500 точки, обясни още Ваня Кастрева. Изненадващо резултатите от националните външни оценявания по български език и математика, с които ще се кандидатства за гимназия, излязоха в петък вечерта.

Те са от важно значение за седмокласниците, особено за тези, които се целят в елитните столични гимназии.

След като резултатите вече са ясни се очаква да бъдат публикувани скали с успеваемостта на учениците от националните външни оценявания /НВО/ по български език и математика. Те ще бъдат от полза на родителите, защото по тях те ще могат да се ориентират как са се представили децата им в сравнение с връстниците им. Родителите ще могат да преброят колко ученици водят тяхното дете в резултатите от националните външни оценявания измерени в точки. Максималният резултат от едно НВО е 100 точки. При различните паралелки балът се формира по различен начин. Така например той може да бъде сбор от удвоеният резултат от НВО по български и удвоеният от НВО по математика. В друг случай, пък точките от изпита по математика може да се утроят, а тези по български да се вземат само веднъж.

В окончателния бал участват и оценките от свидетелството за завършен седми клас, които се приравняват в точки. Затова Кастрева съветва учениците да наблегнат в последните дни на оформянето на годишните си оценки.