Труд

Играта с евтините лекарства на Марешки. Една сграда в Западната промишлена зона на Велико Търново е приютила два склада за лекарства. Единият е на фирмата „Фармнет" АД - вносител на лекарства и доставчик на аптеки „Марешки", а другият склад е на фирмата „Трейднет България" ЕООД - износител на лекарствени продукти.

Тече разследването на предаването „Открито" по БНТ и заснетите кадри с дрон ясно показват, че сградата е една, а входът е един, заедно с товарните рампи - една по-голяма и една малка. И Валя Ахчиева търси втори вход за втория склад. Но... не намира такъв. Намира само персонал и магистър-фармацевт на фирмата дистрибутор „Фармнет", на която представляващ е Веска Марешка - 73-годишната певица на стари градски песни и майка на Веселин Марешки - депутат от ПП „Воля" и зам.-председател на Народното събрание.

Втората фирма - „Трейднет България", е била собственост на Веска Марешка до 2012 година, но тогава Веска я продава на рускинята Нина Василевна Катченко. Тя е от град Дубовка край Волгоград. Нина Василевна е и представляващ на фирмата, но тя упълномощава Веска Марешка да я представлява пред българските държавни институции.

Според Решение на КЗК от декември 2016 година фирмата „Трейднет България" е една от фирмите, които осъществяват паралелен износ на лекарства, платени от здравната каса.

Износ за 5 милиона лева

В разследването на Валя Ахчиева с документи се доказва как само през първите 3 месеца на тази година фирмата на Нина Василевна - гражданка на Руската федерация и с пълномощник Веска Марешка, прави износ на скъпоструващи лекарства за над 5 милиона лева за европейските държави Румъния, Англия, Германия и Чехия. Сред тези лекарства има и такива, които се заплащат от НЗОК - напълно или частично, и са предназначени за болни от тежки болести.

Друг документ доказва, че за първите 3 месеца фирмата вносител на такива лекарства „Фармнет" е продала на „Трейднет България" лекарствени продукти на стойност близо 3 милиона лева.

В интервю за „Открито" подуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров обяви, че всяка година скъпоструващи лекарства за над 300-400 милиона лева се изнасят от България за други европейски държави. Законът разрешава паралелния износ, но всъщност той създава проблем, защото болните в България остават без достъп до лечение с тези лекарства. И периодично те липсват в аптеките.

Освен това тези лекарства се внасят в България на цени за България, които са в пъти по-евтини от цените в Европа. Така някой чрез реекспортправи огромни печалби за сметка на болните. Някои лекарства са животоспасяващи за тях.

Затова тази сграда в Западната промишлена зона на Велико Търново, приютила два склада по документи, е много важен възел, който би разплел схемата на паралелния износ на скъпи лекарства.

Ощетените

Но нито един компетентен орган в България не е установил досега кой как внася и изнася, колко печели и как се ощетяват болните?

След като никой в тази сграда не посочи на Ахчиева втория вход за втория склад, тя сигнализирала ИАЛ. Оттам отишли мълниеносно на проверка във Велико Търново в склада на фирмата износител „Трейднет България". И инспекторите на ИАЛ установяват, че на вратата на склада виси огромен катинар. Така и не намерили кой да отключи на компетентния контролен орган склада за лекарства. Не открили и отговарящия магистър-фармацевт Бистра Бенкина-Георгиева, която по смисъла на закона е длъжна да контролира всичко около склада с лекарствата. Изумлението на проверяващите от ИАЛ достигнало връхната си точка, когато магистър-фармацевтът на „Фармнет" АД Ивайло Костов заявил, че от началото на годината - януари-февруари, до сега не е виждал Бистра Бенкина да идва на работа.

Заключен с катинар склад и фармацевт, който не идва на работа!

Празният склад

Проверяващите от ИАЛ успели да направят снимки на склада... през процепите на вратата с катинара. И тези снимки бяха показани в предаването „Открито". На тях се вижда, че складът... е празен!

Валя Ахчиева попита: За какво служи този склад - само за счетоводно префактуриране ли? Каква е тази фирма „Трейднет България" - една куха фирма за огромни обороти на скъпоструващи лекарства за паралелен износ ли? Компетентните органи отдавна трябваше да са отговорили на този въпрос.

Интрига на втори план се заформи в това разследване на БНТ. В интервю директорът на дирекция „Контрол" на НАП Васил Панов най-напред каза, че правели ревизия на фирмата „Трейднет България", защото били открили порочни практики в дейността й, но ревизията не можела да приключи, защото данъчните инспектори не можели да връчат документи на представляващия на фирмата. На въпрос на Ахчиева - търсихте ли Нина Василевна от Дубовка или упълномощената Веска Марешка, Панов отговори, че никого не са намерили.

Игра на криеница

Тогава Ахчиева подгони Веселин Марешки в Народното събрание с новината, че данъчните власти не можели да открият майка му. Марешки направи грешен ход и се скри в мъжката тоалетна на парламента. Това пък даде възможност на Ахчиева да го причака отново и пак да го сгащи с въпроса - защо сградата във Велико Търново няма два входа за двата склада. Марешки нищо не отговори, но вече излязъл от тоалетната, явно изглеждаше много притеснен и с наведена глава.

Но след това от НАП дадоха второ интервю. Васил Панов съобщи, че бил сгрешил и че не Веска Марешка не можели да намерят, а някакви други, които били свързани с насрещните проверки. На зададен въпрос на Ахчиева Панов потвърди, че и двете фирми - и „Фармнет" и „Трейднет България", изпращат счетоводни документи на НАП от един и същи айпи адрес.

Забуксувалата ревизия

А от източници на вестник „Труд" стана ясно, че въпросната забуксувала ревизия на фирмата „Трейднет България" била свързана с предишен неин период, когато тя е снабдявала с лекарства и аптеки „Марешки". Данъчните открили, че не бил плащан ДДС на отстъпката на лекарствата, заради която лекарствата в аптеки „Марешки" са с по-ниски цени. И затова начислили суми за плащане. Но насрещните проверки и ревизията се точат и не могат да приключат и до днес.

Горчив привкус

От това разследване остава един горчив привкус - как тихомълком у нас се променят закони, наредби и дори цял текст, свързан с контрола на ИАЛ, бил обявен за противоконституционен. И всичко това обезсилва контрола на скъпоструващите и животоспасяващи лекарства.

А улеснява търговията с тях и печалбата за сметка на болните.

Фирма на шефа на ПП „Зелените" застроява Черноморието и Балкана. През последните дни редица представители на политическа партия "Зелените" обиколиха националните телевизии с призиви за всеобщо спиране на строителството. Мария Кавлакова, член на националния съвет на партията, дори направи смелата заявка, че "сме ХХI век и строителството вече не е модерно". Съпредседателят на партията Владислав Панев пък в друга телевизия обясни, че не трябва да се строи нищо, докато неговата партия не изготви национална стратегия за туризма, каквато България нямала. Всъщност такава има и е одобрена от Световната организация по туризъм към ООН. Интересно е доколко г-жа Кавлъкова е наясно с биографията на нейния съпредседател и доколко г-н Панев е с отлично работеща памет, тъй като именно негова фирма застроява Черноморието и Балкана?

Видно от търговския регистър, Владислав Панев е бил директор в строителния Премиер фонд АДСИЦ до 2009 година. Участието му е по линия на контролираното от него дружество "Скай управление на активи", което е придобило дял в инвестиционния фонд. Макар Панев да излиза от съвета на директорите през 2009 г., вероятно неговата финансова компания все още притежава дял там.

Самият Премиер фонд е с единствена дейност строителство. През 2007 година започва инвестиция в комплекс "Кипарисите" буквално на метри от плажа на курорта Св. св. Константин и Елена. Проектът е завършен през 2015 г. и е с визия, вписваща се идеално в омразната за ПП "Зелените" "бетонна джунгла".

По същото време фондът закупува земеделска земя до село Априлци, област Ловеч. Фондът обаче не се вслушва в теориите на ПП "Зелените" земеделската земя да си остане земеделска и на нея да се практикува биоземеделие. Дружеството на Панев сменя статута на парцела и започва да лее бетон в мащабно строителство на ваканционно селище в непосредствена близост с Национален парк "Централен Балкан".

Публичната информация за дейността на Премиер фонд става доста оскъдна след 2015 г. Подобна е и ситуацията с финансовата компания на Владислав Панев - "Скай управление на активи". Не е ясно дали "Скай" притежава и дялове в други строителни и инвестиционни компании, тъй като описанието на портфолиото на компанията е оскъдно.

Със сигурност обаче България е свидетел на поредното политическо лицемерие - докато ПП "Зелените" успешно изнудват правителството да спира инвестиционни проекти, техният съпредседател лее бетон по Черноморието и в близост до национални паркове.

Капитал Daily

Пътната агенция опита да приключи търга за тол-системата за ден. Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) се опита да приключи подновения търг за въвеждане на електронната система за платено преминаване по пътищата за рекордно краткия срок от 24 часа. АПИ даде абсурдния един ден на кандидатите да подадат офертите си - петък до 17.00 часа, а регионалният министър Николай Нанков защити това решение с аргумента, че срокът е справедлив. От година търгът за тол-системата, който е на стойност 200 млн. лв., е пускан и спиран няколко пъти заради жалби в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В последните няколко случая причината за жалбите, които бяха отхвърлени, бяха именно за кратките срокове.

Повечето кандидати с опит са чуждестранни и въпреки че всички са запознати с процедурата и документацията отдавна, е логично да имат нужда от време за реакция за комуникация с централите си, превод и получаване на одобрения. Така излиза, че конкуренцията може да се ограничи чисто механично. Освен това с подобни екстремни срокове се отглеждат и потенциално корупционни практики, като например търговия с предварителна информация за датата, което да даде предимство за по-добра подготовка на офертата. В петък, след изтичането на новия краен срок, от АПИ обявиха, че са били подадени шест оферти, без да посочва имената на кандидатите.

Нови жалби срещу краткия срок

Екстремно краткият срок за оферти в толкова мащабна поръчка накара три компании да внесат жалби в петък в КЗК, което значи, че най-вероятно ще има ново подаване на предложения. Две от жалбите са с искане за временно спиране на процедурата. И трите жалбоподателя са възразявали срещу поръчката и преди. Това са "Толлнет", "Ерба 96" и "Алтима България". Жалбите са все от дружества с чуждестранна собственост и предмет на дейност, свързан с изграждане на тол-система.

"Ерба 96", която е унгарска компания с близо 20-годишен опит зад гърба си и изпълнител на електронната винетка за леки автомобили, използвана в Унгария, подаде жалба и през септември и ноември. През ноември и януари пък чешката "Толлнет" обжалва търга. Третата жалба е на "Алтима България", които също са възразявали срещу търга в началото на тази година. Фирмата е собственост на хърватското дружество "Мрезне технология версо", сочи справка в Търговския регистър. В предмета й на дейност са предоставяне на компютърни услуги, изграждане на телекомуникационна инфраструктура и др.

Всички жалби дотук бяха отхвърляни от КЗК.

Къс, но справедлив

Още с назначаването му на поста министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков обяви, че един от приоритетите му ще бъде възобновяването на търга. Предвид вече едногодишната сага около него обаче няма никакво логично обяснение какво налага такова форсиране.

"Ако срокът е кратък и няма подадени оферти днес до 17.00 часа, както е обявена процедурата, отново ще удължим срока. Той беше удължен с един ден, защото трябва да се подадат оферти и всеки ден е ценен", обясни Николай Нанков в петък сутринта, цитиран в прессъобщение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Според него лобито, което иска България да не въвежда модела на електронно таксуване и да се продължи със сегашната система на винетно облагане, търси процедурни хватки, пише в съобщението на МРРБ. Нанков отдаде забавянето на търга на факта, че тол-системата ще бъде инструмент за борба с контрабандата, защото ще е свързана със системите на митниците, на Националната агенция за приходите и МВР.

Министърът е цитирал решение на Върховния административен съд, според което АПИ може да удължи срока за получаване на оферти, но не е уточнено точно с колко, пише mediapool.bg. Според него 24 часа е достатъчен срок за подаване на офертите, тъй като търгът продължава година и 45 дни.

От друга страна обаче, компаниите, които са потенциални участници, не са съгласни. "Финансирането, което се изисква в този търг, изисква такова вътрешно одобрение от организация като нашата, което отнема време. Чужденците могат да мислят за един търг, когато той е отворен", обясни Пламен Тютюнков, мениджър "Продажби, публичен сектор и здравеопазване България" в T Systems, пред "Капитал". Компанията е проявявала интерес към участие в търга.

Освен това той уточни, че понякога производителите, които ще се използват за доставчици на устройства в рамките на търга, подменят някои продукти през времето, затова винаги е необходимо малко време да се прегледа офертата, за да не остане някой неуточнен елемент и офертата да бъде изпипана. Не на последно място той дава за пример това, че един от хората, подписали готовата им оферта, напуска от 1 юни тази година, съответно те имат нужда от преработка на документацията, за която 24 часа може да не стигнат.

Поръчката

Тол-системата ще замени сегашните винетки за събиране на пътни такси. Целият проект ще трябва да бъде изпълнен за 19 месеца, а монтажът, въвеждането в експлоатация, тестовете, обучението и др. ще обхванат поне 12 от тях. Изискванията на АПИ към кандидатите са високи - те трябва да разполагат с финансов ресурс от поне 100 млн. лв.

Избраната фирма ще трябва да изгради системата за своя сметка, а чак след като тя влезе в експлоатация и започнат да се събират таксите, ще започне да получава парите си, обясни министър Лиляна Павлова през декември. В описанието на търга пише, че първото плащане ще е за 40% от стойността и ще се извърши "след доказване на ефективността, функционалността и постигането на заложените параметри в частта, свързана с електронното събиране на такси".

Изпълнителят ще трябва да достави софтуер и апаратура за новата система: камери, радари, датчици за контрол, устройства за установяване категорията на автомобила, пунктове за плащане, устройства за проверка на таксите, бордови устройства за камионите. Системата трябва да предлага различни опции за плащане: онлайн, чрез приложение, на гише, през ПОС терминал и др. Тя трябва да е съвместима с чуждестранни устройства. За следене на автомобилите ще се използват съществуващите съоръжения за контрол на трафика, ще се изградят и нови. Достъп до базата данни ще имат АПИ, МВР, Агенция "Митници", НАП и др.

С последното форсиране на процедурата, вместо да даде седмица или две за оферти, държавата с абсурдното си бързане ще забави наново въвеждането на тол-системата, докато КЗК и съдът се произнесат по жалбите.

Вътрeшногрупов заем изведе преките инвестиции през март на минус. Преките чуждестранни инвестиции в страната са отрицателни и възлизат на сума от 106 млн. евро за първото тримесечие, което е с 323.2 млн. евро под отчетеното ниво за същия период миналата година. Това сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), като основната причина за спада е негативната стойност на дълговите инструменти в размер на 222.6 млн. лв. през март. Така общо за тримесечието при тях се стига до най-драстичния спад за периода януари-март - със 120.4 млн. евро надолу от и без това отрицателната стойност през 2017 г.

Обикновено централната банка не дава конкретика по обобщените числа, но в случая е изрично отбелязано, че значителната сума се дължи основно на "предоставен от местно лице заем към прекия инвеститор в чужбина".

Многомилионният заем

Въпреки че няма повече детайли, обемът на заема говори, че вероятно става дума за сделка в рамките на някоя от най-големите индустриални групи, опериращи в страната. От разбивката по държави се вижда, че най-големите отрицателни нетни потоци са насочени към Германия, Австрия и Белгия. Това до голяма степен съвпада с профила на "Аурубис България", което през австрийско дружество е собственост на германската добивна компания Aurubis със солидно присъствие и в Белгия, към където е насочена голяма част от експорта.

Според методологията на БНБ в статистиката се отчитат "изплатени суми по заеми, отпуснати от местното лица на прекия инвеститор или на свързани лица в чужбина", така че е възможно заемът да е насочен към няколко дружества от групата.

Извън еднократния ефект

В същото време дяловият капитал и реинвестираната печалба са положителни за периода. Вложенията в дялов капитал нарастват с 16.6 млн. евро до малко над 9 млн. евро през третото тримесечие на годишна база. Това е добра новина, защото показателят е представител на дългосрочните интереси на чуждестранните компании към местната икономика.

Най-голям вложител в българската икономика е Норвегия - със 17.8 млн. евро нетни постъпления, следвана от Малта (с 15 млн. евро) и Холандия (с 12.3 млн. евро). Заедно трите страни представляват малко над 42% от общите нетни постъпления към България.

Положителен ефект върху стойността на преките инвестиции има и сумата на реинвестираната печалба, която достига 18.1 млн. евро през първите три месеца от годината, според данните на БНБ. Това обаче е значително под нивото на постъпленията на периода от миналата година, които тогава бяха в размер на 237.5 млн. евро. Вероятно е обаче след ревизии с допълнително получени от БНБ данни разликата да се свие. Причината е, че статистиката се базира на отчетите на компаниите, които се публикуват на тримесечна и годишна база. Реинвестираната печалба представлява тази част от нетната печалба на българско дружество, която е за чуждестранните инвеститори и която остава в него, а не е разпределена като дивидент.

Текущата сметка е на плюс

Търговското салдо за първото тримесечие на годината е отрицателно в размер на 653.6 млн. евро и се формира от по-високия внос на стоки (6.7 млрд. евро) спрямо износа (6 млрд. евро). За сравнение, през същия период на миналата година стойността отново бе в червена територия в размер на 355.5 млн. евро. За сметка на това обаче нетните постъпления от услуги и доход успяват да изведат сумарно текущата сметка на плюс от 59.9 млн. евро. Това обаче е под една трета от отчетения излишък за същия период година по-рано. Само за март текущата сметка излиза на минус от близо 254 млн. евро при 131 млн. лв. излишък година по-рано. Разликата обаче идва основно от различните месеци, в които се отчитат постъпленията на евросредства.

Сега

Най-добрите гимназии са в Плевен, най-лошо е образованието в Разград. Профилираните езикови и математически гимназии в област Плевен дават най-добро образование в България - средният успех на дванадесетокласниците там е "отличен 5.55". Резултатът е с половин единица по-висок от максималния среден успех на завършилите средно образование ученици в среднообщообразователните училища (СОУ) - "много добър 5.01", постигнат в област Търговище. На другия полюс пък е Разград, където са регистрирани едни от най-ниските оценки от дипломи за средно образование и в профилираните (5.07), и в професионалните гимназии (4.06), и в СОУ-тата (4.37). Професионалните школа традиционно са доста по-назад по оценки на възпитаниците си, където най-високият среден успех принадлежи на Монтана - 4.66.

Това показва регистърът на дипломите за средно образование на просветното министерство за 2016 г. Резултатите затвърждават тенденциите профилираното обучение у нас да държи челните позиции и да носи много добър, а в най-добрите гимназии - и отличен успех на възпитаниците си, докато средните общообразователни училища едва могат да се похвалят с достигане на бариерата от "много добър" 5.

За трета поредна година профилираните гимназии в Плевен са абсолютни лидери по успех от дипломите за средно образование на своите ученици. През 2014 г. средната оценка на завършилите средно образование в областта е била 5.65, през 2015 г. тя спада до 5.47, а през 2016 г. се покачва леко до "отличен 5.55". Пазарджишките и софийските ученици, учещи в профилирани гимназии, са показали втори по успех резултати - 5.42. На трето място следват кърджалийските зрелостници от езиковите и математическите гимназии със среден успех 5.38, които м.г. са делили първото място с плевенчани. С доста добри резултати могат да се похвалят и профилираните училища от Търговище (5.37), Пловдив (5.33) и Видин (5.33), които са съответно на 4-та и 5-а позиция. От топ 5 на класацията през тази година са изпаднали Велико Търново и Видин, които са били съответно на 3-то и 4-то място.

Най-зле пък се представят учениците от езиковите и математическите школа в областите Смолян, Разград, Перник, Сливен и Шумен с оценки между 5.06 до 5.09. Картинката е била сходна и миналата година с изключение на учениците от Кюстендил и София-област, които са се отлепили от дъното на класацията по среден успех на зрелостниците.

И най-ниските резултати на профилираните гимназии обаче са по-високи от най-високите средни оценки в СОУ-тата. От този вид училища най-добре се представят средните училища в Търговище, постигнали оценка 5.01. Едва тази година областта успява да достигне равнището си от 2013 г., когато успехът също преминава с една стотна психологическата граница от 5.00. Втори по успех - с оценка 4.99 - са младежите от средните училища в Русе, които миналата година деляха челната позиция с връстниците си от Търговище (двете области бяха с еднакъв резултат - 4.91). На второ и трето място по успех на зрелостниците, както и миналата година, са съответно плевенските (4.92) и смолянските СОУ-та (4.87), а петата позиция е за областите София и Хасково (4.82). Изненадата тук поднасят хасковските ученици от среднообщообразователните училища, които постигат най-голямо подобрение на успеха си от 2015 г. - от 4.53 на 4.82 (плюс 29 стотни). Столичните ученици пък слизат от второто място, постигнато през м.г.

Любопитно е и че Благоевград и Кърджали, които през 2015 г. бяха на пето място по успех, тази година изобщо не присъстват в топ 5 на областите, постигнали най-висок успех от дипломите за средно образование.

В края на класацията по успех продължават да стоят младежите от СОУ-тата от Разград - 4.37. Следващите на дъното са учениците от Варна (4.44) и Бургас (4.47), които и миналата година бяха с най-ниските резултати. Резултатите на тези три области са съпоставими с тези на професионалните гимназии, чиито ученици имат най-слаби постижения (диапазонът в оценките при тях е от 4.06 до 4.66). На практика излиза, че СОУ-тата в Разград предлагат същото качество на образование, каквото дават професионалните гимназии например във Варна. Резултатите на варненските СОУ-та пък са съпоставими с тези например на пернишките, търновските, русенските или софийските професионални гимназии. Което показва, че дори един ученик да учи в по-голям град, гаранция за качеството на полученото му обучение няма, освен ако той не е възпитаник на профилирана гимназия.

СОУ-тата в почти всички области в страната са увеличили общия си среден успех от дипломата, макар и с малко, като само 4 области са понижили резултатите си - Разград, София-област, Шумен и Ямбол. Най-голям е сривът при ямболските ученици, чийто среден успех намалява от 4.80 на 4.66. Това е учудващо, при положение че зрелостниците от Ямбол през 2015 г. показаха най-голям скок на оценките от всички области в сравнение с 2014 г. Що се отнася до профилираните гимназии обаче, почти половината от областите са намалили средния успех от дипломите на учениците си, дори "отличници" като София-град и Търговище.

На дъното

Образованието в спортните и професионалните училища се затвърждава с най-ниско качество, показват данните от регистъра на МОН. Най-високият резултат сред спортните училища принадлежи на София-област - едва 4.78 (при оценка 5.09 за м.г.), следвани от Смолян - 4.72. Успехът на учениците от професионалните училища пък е дори още по-нисък. В тази група с най-висок резултат могат да се похвалят учениците от професионалните школа в Монтана (4.66), Кърджали и София-град (4.64), Пазарджик (4.56), Благоевград (4.55) и Плевен и Пловдив (5.33). Най-слаби резултати имат учениците от професионалните училища в Разград (4.06).

България похарчи над 170 млн. лева за реклама на туризма. Впечатляващите 176.7 млн. лева е дала България за реклама на туризма си в последните 10 години. Бюджетът е огромен - особено на фона на спорния ефект от брошурите, снимките, клиповете, химикалките и други сувенири, с които страната ни се опитва да се наложи като целогодишна дестинация за екскурзии и почивки. Промотирането на България се финансира със средства от националния бюджет и от ЕС по оперативната програма "Регионално развитие", която финансира проекти за развитие на туризма.

Общият размер на средствата за маркетинг и реклама от хазната (2006-2016 г.) е 131.6 млн. лв. Отделно за европрограмата в периода 2009-2016 г. са изплатени 45.1 млн. лв. В тези суми обаче не се включват разходите на по-късно създаденото Министерство на туризма, показа справка на в. "Сега".

Все пак конкурентите на България влагат значително повече в реклама, разкриват данни от проекта на националната стратегия за развитие на туризма. В Гърция например нямат отделно министерство за туризма, секторът влиза в министерството на икономиката, но годишният бюджет за него е 74 млн. евро. В допълнение гръцката национална туристическа организация разполага с 11.3 млн. евро и те са основно за реклама. В Турция бюджетът е още по-голям - за туризъм през 2014 г. например са били заделени 185 млн. долара, или 1.2% от бюджета на страната. Туристическият потенциал на южната ни съседка е несъизмеримо по-голям.

На фона на по-скромните разходи на България за реклама експертите признават, че и ефектът е скромен. "Ефективността на разходите е неустойчива във времето, а в някои години заради липсата на ръст в посещенията на чуждестранни туристи стойностите са дори отрицателни", пише в стратегията. Затова те препоръчват по-добро планиране и управление на средствата.

Плюс-минус

Лошата инфраструктура - лоши пътища, малко летища и пристанища, е сред слабите страни на България като туристическа дестинация. Проблем е и липсата на достатъчно големи зали, където да се провеждат мащабни събития, отчита стратегията. Сред силните страни на България са евтините хотели, храна и развлечения, добрият интернет, достъпните здравни услуги и относително високата степен на сигурност.

Стандарт

Спряхме 423 кг хероин за бежанци. Рекордно количество хероин - 423 килограма,  заловиха митничарите на ГКПП Видин Калафат в събота сутринта. Според главния прокурор Сотир Цацаров МВР и Агенция "Митници" са отбелязали национален рекорд за залавяне на наркотици.

Наркотикът е открит в тир с теракотни плочи. 25-те палета с общо тегло 23 тона пътували от България за Холандия. Това разкри вчера новият директор на Агенция "Митници" Георги Костов. Общата стойност на заловения наркотик е за 63,5 млн. лв.

Тирът с теракота е спрян за проверка от екип на Митница-Лом около 5,30 ч призори в събота. 56-годишният шофьор предоставил транспортните документи за износа. Митничарите ги анализирали и установили, че изпращачът изнася подобна стока за първи път. Фирмата в Холандия, за която е предназначен теракотът, пък се занимавала с търговия с хранителни продукти. Това накарало митничарите да се усъмнят и започнали да разпечатват палетите.

"Когато разпечатват един от палетите, установяват острата миризма на оцетна киселина, която насочва колегите, че може би става въпрос за наркотично вещество", разкри вчера Георги Костов.

В 17 от кашоните между плочките, слепени със силикон, са открити найлонови пликове с лист от пресован хероин. Всеки от листовете бил с тегло от 1055 г.

Проверката на палетите в тира показала, че в товарното помещение на камиона са укрити 400 пакета по 1055 грама - общо 423 кг 222 грама.

Първоначалният анализ на наркотика показал, че той е с изключително висока чистота - близо 70%. Стойността му по цени на съдебната система е за 63 млн. 484 хил. лева, разкри Костов.

Веднага бил задействан постоянният център на противодействие на контрабандата и за броени часове МВР разкрил изпращача на хероина от България.

Полицаите установили склада, откъдето е потеглил тирът с теракота. Станало ясно, че първоначално хероинът е влязъл в България на 17 май с влекач и ремарке с иранска регистрация, управлявани от иранец. Той докарал влекача до склада, където хероинът бил претоварен в тира и укрит сред палетите с теракотни плочки, обясни вчера главният секретар на МВР Младен Маринов.

"Оттам е претоварена на български влекач и ремарке с водач на български гражданин, който е 56-годишен", допълни Маринов.

Изпращачът използвал за износа на теракота дружество, на което той е управител, а съпругата му е собственик. Мъжът е на 43 години, в полицейското му досие има регистрирани криминални прояви, но нито една от тях не е свързана с наркотици, обясни Младен Маринов.

Разследването на целия път на наркотика продължава, разпитват се свидетелите на претоварването на хероина, обясниха от МВР.

"Изградена е стройна система, която има за цел да прекъсне каквато и да е връзка с Иран, която се смята рискова държава по отношение на стоки и товари към Западна Европа. Затова практиката е в България легалната стока и камион да бъдат сменени, а страната ни да се използва като изходен пункт за износа, коментираха експерти.

Лизингът на коли скочи с над 20%. Лизингът на леки коли нарасна със 177,7 млн. лв. за година и в края на март е на стойност 1,047 млрд. лв., сочат данните на БНБ. Това представлява сериозен ръст от 20,4%. В резултат автомобилите вече имат 32,6% дял от общия обем на финансовия лизинг. Вземанията по договори за финансов лизинг на камиони са 1,09 млрд. лв., като за година нарастват с 11,7% (114,1 млн. лв.). Те формират 34% от общия обем на финансовия лизинг. Лизингът на машини, съоръжения и индустриално оборудване е на стойност 658,4 млн. лв., което е ръст с 0,2% спрямо края на март миналата година, сочат данните на БНБ. Машините формират 20,5% от целия обем на лизинга.

Общата сума на вземанията на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг в края на март са 3,335 млрд. лв. (3,5% от БВП),

при 3,123 млрд. лв. година по-рано. Вземанията по финансов лизинг са на стойност 3,21 млрд. лв., като за година нарастват с 6% (183,1 млн. лв.). А вземанията по оперативен лизинг, при който клиентите нямат ангажимент да придобият автомобилите, машините и другите стоки, са за 125,2 млн. лв., което е годишен ръст с 30,8%.

Сключените през първото тримесечие на 2017 г. нови договори за финансов лизинг са в размер на 347,8 млн. лв. Спрямо първото тримесечие на 2016 г. обемът им нараства с 11,2% (35,1 млн. лв.), но спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. има спад с 21,7% (96,1 млн. лв.).

В края на март вземанията по финансов лизинг от предприятията възлизат на 2,907 млрд. лв. Те се увеличават с 4% (112 млн. лв.) на годишна база. А лизингът за домакинствата е 292 млн. лв., което е ръст с 31,3% (69,7 млн. лв.) спрямо края на март миналата година.

Монитор

Разследват НЗОК за 20 млн. лева, платени без отпечатък. Прокуратурата разследва НЗОК за над 20 млн. лева, платени от касата на болниците. Парите са преведени за разходи, направени от медицинските заведения през ноември и декември 2016 г., въпреки че все още действащата тогава система за пръстови отпечатъци е отхвърлила сумите заради липса на изискваните по закон реквизити. Прокурорската проверка е образувана по сигнал, като постановлението по нея е от 3 април, става ясно от документи, с които „Монитор" разполага. В рамките на проверката държавното обвинение е възложило на Изпълнителна агенция „Медицински одит", позната още и като здравната ДАНС, да разследва случая, като в момента се проверява дали НЗОК е имала основания за направените плащания. Ще бъдат изисквани и обяснения от длъжностните лица, разрешили превеждането на сумите.

На въпрос на „Монитор" дали за въпросните месеци НЗОК е платила суми, отхвърлени от системата, и на каква стойност възлизат те, от касата отговориха, че са преведени 20 376 470 лева за лечението на общо 24 195 болни. От тях за 14 517 болни през ноември 2016 г. са изплатени от касата 11 501 073 лева, а за други 9678 през декември също миналата година са броени 8 875 398 лева. От касата твърдят, че това е станало, след като нейни инспектори са проверили дали в действителност такива хора са били лекувани по какви клинични пътеки, колко време е бил престоят им в болниците и кога са изписани. От НЗОК обаче не уточниха колко такива случаи има, а отговорът им означава, че трябва да са направили проверка на над 24 000 пациентски случая, което е непосилна работа за няколко месеца. От касата твърдят също, че са отхвърлили плащания за 1788 случая - 890 от ноември и 898 декември 2016 г.

Не уточниха обаче на какво основание е отказано плащането и за какви нарушения са санкционирани болниците с отказа да им бъдат приведени парите.

Системата за пръстов отпечатък бе въведена от здравния министър в предния кабинет „Борисов" Петър Москов. Тя влезе в сила от ноември 2016 г., но бе отменена в началото на тази година с решение на ВАС в края на март. Идеята за въвеждането й бе да се прекрати източването на НЗОК чрез плащания за фиктивни пациенти. За целта лечебните заведения инвестираха средства за закупуването на четци, струващи по около 200 лева бройката, като сега заплашват, че ще съдят касата, ако не им възстанови похарчените за въвеждането на системата средства.

Австрийски сайт жили българин с 200 лева. Австрийски сайт за запознанства е изтеглил близо 200 лева от кредитна карта на българин. Това съобщиха за „Монитор" от Европейския потребителски център (ЕПЦ) в България.

По време на пътуване до Австрия нашенецът решил да се регистрира в сайт за запознанства, където изрично било записано, че регистрацията е безплатна. След това обаче онлайн платформата му предложила членство на цена от 1 евро и той се съгласил. По време на процеса на плащане обаче в условията пишело, че потребителят ще плати тази сума еднократно, без да се сключва дългосрочен договор.

Четири месеца по-късно мъжът получил съобщение от банката, че от кредитната му карта са изтеглени 89,90 евро от същия австрийски уебсайт. По-късно било установено, че фирмата собственик е германска.

Той направил опит да се свърже със сайта по имейл и телефон, но отговор така и не получил. Впоследствие дори се разбира, че задълженията му са прехвърлени към колекторска фирма.

Съгласно приложимото право търговецът не може автоматично да подновява договора, а случаят е предаден на германската потребителска организация за разследване, обясняват от родната потребителска организация.

Според експертите 3,5 милиона европейци са попадали в нежелани капани за абонамент на различни стоки и услуги през последните три години, сочи проучване.

До абонаментни капани обикновено се стига, след като хората са приели оферта онлайн или през социалните мрежи. Близо една пета, или 19% от потребителите, избират да продължат да плащат, когато компанията им иска пари, въпреки че смятат, че не са поръчали нищо. Анализът показва, че средната цена на абонаментен капан за европейските потребители е била 115,7 евро. Наскоро дори българска фирма сигнализирала ЕПЦ, че е получила предложение по имейл за безплатна реклама в английски сайт. Търговецът веднага се хванал на въдицата, но малко по-късно се оказало, че в условията на договора има дребен шрифт, според който собственикът трябва да плати годишен абонамент за тази реклама.

Опареният веднага потърсил съдействие от потребителския център, но се оказало, че ЕПЦ няма как да помогне, тъй като организацията има право да се намесва единствено в казуси, в които са засегнати физически лица. Поради тази причина случаят е пренасочен към експертите от Европейската комисия.