Труд

Доят бюджета служебно. Служебни министри изплатили компенсации от шест работни заплати на назначени от тях експерти. Въпросните експерти са работили три месеца, а са получили възнаграждения за 9 месеца. Всеки е взел минимум 10 000 лв. обезщетение.

Подобни прецеденти има в Министерството на отбраната, където служебният вицепремиер и военен министър Стефан Янев е назначил хора от екипа си за държавни служители. По закон такива се назначават чрез конкурс. Има и изискване за изпитателен срок от шест месеца до една година, което е заобиколено.

Въпросните експерти са освободени, преди Янев да сдаде поста по чл. 107А от Закона за държавния служител, който казва следното: „Органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата." От парламентарния контрол в НС на 3 май (ден преди кабинетът на Бойко Борисов да се закълне) стана ясно, че във военното министерство били назначени и двама съветници по граждански договори, които в края на април били удължени с още 6 месеца - до октомври. След като се вдигна шум, въпросните договори били прекратени.

Служебният министър на транспорта Христо Алексиев върна един от старите шефове на летище София - Пламен Станчев, който веднага се зае да закотвя безценни чиновници. Изненадващо той подготвя осем нови договора, в които записва, че при уволнение на служителя се дължат по осем заплати (подобно обезщетение законът за държавния служител не допуска). Проверка на „Труд" показа, че е успял да подпише само един от тях. За останалите не му стигнало времето, а след връщането на Ивайло Московски процедурата е стопирана.

Служебният министър на икономиката Теодор Седларски успя набързо да смени бордовете на София Тех Парк и на „Ел Би Булгарикум". Във второто дружество договорът на новите бордоваци е до 2020 г., а ако някой от тях бъде уволнен отпреди този срок, ще трябва да му се плати обезщетение.

В момента вътрешният одит на МРРБ извършва проверка на финансовото управление на министерството по време на служебното правителство, както и на възлагането на обществени поръчки. Служебният министър на регионалното развитие Спас Попниколов е действал далеч по-предпазливо от колегите си. Справка, поискана от „Труд" от ведомството, показва, че той е назначил само трима държавни служители без конкурс на непълно работно време и един по заместване.

Чакаме 560 млн. евро инвестиции по плана „Юнкер". Около 560 млн. евро се очаква да се постигнат като инвестиции на база на операциите, които се извършват по плана "Юнкер" в България. Това стана ясно от думите на финансовия министър Владислав Горанов на бизнес форум за добрите практики от изпълнението на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), известен като "Юнкер". Конференцията в София бе организирана от председателя на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент Искра Михайлова и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). На нея участваха премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Томислав Дончев, председателят на КРИБ Кирил Домусчиев, изпълнителният директор на ЕФСИ Вилхелм Молтерер и водещи мениджъри от страната.

Според Горанов бизнесът у нас не е свикнал да използва ресурса на плана "Юнкер" в пълна степен, има проблем и със законодателната рамка, с недостатъчната активност на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в България и с твърде малките проекти, които засега не съвпадат добре с идеята на фонда.

Заместник-изпълнителният директор на фонда Илияна Цанова коментира пред "Труд", че до 85% от инвестициите по плана "Юнкер" са насочени към частните компании. По думите й досега страната все пак е получила инвестиции от 204 млн. евро.

Според премиера Бойко Борисов Европейският фонд за стратегически инвестиции дава големи възможности пред бизнеса у нас. По думите му, за да се улесни работата на работодателите, държавата трябва да намали бюрокрацията в администрацията.

"С плана "Юнкер" в България вече се предоставя целия спектър на европейското финансиране. Убеден съм, че хибридното финансиране не е изчерпано и ние трябва да го намерим", коментира и Томислав Дончев. Той бе категоричен, че колкото повече банките и бизнесът се подготвят, толкова повече проекти ще се реализират.

Изпълнителният директор на фонда Вилхелм Молтерер обяви пред бизнеса, че планът "Юнкер" 2.0 ще бъде удължен с две години и пари по него ще могат да се усвояват до 2022 година.

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев предупреди, че притокът на европейски пари по различните фондове ще намалее съвсем скоро и ще остане само в някои приоритетни области.

"За българската икономика е важен свежият ресурс и инвестиционните проекти за всяка една компания от бизнеса, било то малък, среден или голям. Затова трябва да бъдем все по-активни", коментира Домусчиев.

Капитал

Пътната агенция търси кой да отпечата винетките за следващите 4 години. На 4 май се случиха две ключови неща, свързани с пътната инфраструктура на страната. От една страна, агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) обяви търг за отпечатване и пакетиране на винетки за следващите четири години (въпреки че самата документация е публикувана на 9 май в сайта й). В същия ден новият министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков пое поста от служебния министър Спас Попниколов и по време на представянето заяви, че един от приоритетите му е въвеждането на тол-система и електронни винетки в най-близко бъдеще.

Тол-системата и електронните винетки са обратното на системата, която се използва у нас в момента. Това значи, че въвеждането на нов вариант за събиране на пътни такси би влязло в разрез с поръчката за хартиени винетки за 35 млн. лв. АПИ все пак е предвидила и тази възможност - в обявлението за търга за хартиени винетки е уточнила, че може да прекрати договора с едномесечно предизвестие без неустойки, в случай че бъдат въведени електронни винетки.

Една година обжалвания

Още с встъпването си в длъжност новият регионален министър Нанков посочи като един от приоритетите си продължаване на търга за изграждане на тол-система. Поръчката на стойност 200 млн. лв. беше първоначално обявена през април 2016 г., но оттогава той буксува заради жалби в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Както самият Нанков подчерта пред "Нова телевизия", процедурата е обжалвана осем пъти.

Според министъра има голямо лоби против внедряването на тол-таксите. "Това лоби не може да направи друго, освен да забави процеса и да саботира провеждането на обществената поръчка", коментира Нанков пред "Нова телевизия". Интересът към търга наистина е голям, като потенциални кандидати са и много чуждестранни компании, някои от които също обжалваха процедурата.

Той обясни, че ще най-вероятно търгът ще бъде продължен, а не изцяло подновен, като обясни, че това би било законно. Въпреки това последните жалби в КЗК бяха основани именно на кратките срокове, с които се подновяваше търгът, след като беше спрян. Например при последното му обявяване срокът беше едва четири работни дни от подновяването. Тогава от АПИ оправдаваха кратките си срокове с аргумента, че поръчката е обявена първоначално още през април 2016 г., а условията не са променяни.

Регионалният министър обясни, че постъпленията в бюджета на АПИ след въвеждане на тол-система биха били над 500 млн. лв. повече на година. Към края на ноември 2016 г. приходите от винетки са били 317.5 млн. лв. Целият проект ще трябва да бъде изпълнен за 19 месеца, а монтажът, въвеждането в експлоатация, тестовете, обучението и др. ще обхванат поне 12 от тях.

Настоящият търг

Настоящата поръчка включва производството и пакетирането на годишни и краткосрочни винетни стикери, които се залепват в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на превозните средства.

Прогнозната стойност на търга е 35 млн. лв. без ДДС, а договорът се сключва за периода от 2018 до 2022 г. Приблизителното общо количество винетни стикери, които се очаква да се отпечатат за този период, е 50 млн. Това е прогнозна стойност, а конкретните количества ще се определят в писмени заявки от АПИ според потребностите. Пътната агенция ще плаща на изпълнителя след всяка направена доставка.

Единственият критерий за оценка на офертите е цената. Сред изискванията за участниците са да имат минимален оборот от 10 млн. лв., изкаран от отпечатване на ценни книжа, както и да притежават валидни разрешения за достъп до класифицирана информация (РДКИ) с минимално ниво "Поверително". Крайният срок за подаване на оферти е 8 юни 2017 г.

Кога един закон "изчезва". Парламентарната група на ГЕРБ в новия парламент се кани пак да внесе чисто нов проект на Закон за концесиите и отново да премине цялата процедура по обсъждането му на две четения и приемането му. Това обяви лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, като изрази загриженост, че новият законопроект трябва да бъде внесен и приет бързо. Причината е наказателната процедура, която Европейската комисия стартира срещу България, тъй като не е спазила сроковете за транспониране на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия.

Всичко това би било напълно нормално, ако не беше фактът, че чисто нов Закон за концесиите бе приет в края на предишния парламент, пак с мотив въвеждане на директивата. Работата по него само в парламента продължи повече от половин година, а целият текст заедно с приложенията е над 170 страници. На 2 февруари, малко след като дойде на власт, президентът Румен Радев, вместо да подпише указ за обнародване на закона, наложи вето върху девет текста от него с доста неясни мотиви.

Обичайната процедура в тези случаи изисква Народното събрание повторно да обсъди закона (оспорените текстове) и или да го подкрепи наново с мнозинство от повече от половината народни представители, или да приеме ветото за основателно, което означава ново обсъждане и пренаписване на тези девет текста.

Но още тогава се чуха мнения, че ветото, наложено в промеждутъка между два парламента, не може да бъде разглеждано от новото Народно събрание, защото било насочено към предишното. Конституцията обаче не прави разлика между отделните легислатури, когато става въпрос за институционални взаимоотношения, институцията "парламент" е една и съща независимо от персоналния й състав, а в случая става въпрос дори за принципно същото мнозинство и същата опозиция.

Как Законът за концесиите попадна в "Бермудския триъгълник"

Действително в момента, в който Румен Радев наложи вето, няма действащ парламент - 43-fто Народно събрание вече бе разпуснато, а изборите предстояха. Това даде повод за тълкуване, че законът вече никога не може да бъде потвърден, при никакви обстоятелства, защото парламентът, който го е приел, вече не съществува. Затова, ако искаме нов закон за концесиите, ще трябва законопроектът наново да бъде внесен в парламента и отново да премине цялата процедура по обсъждането му на две четения и гласуването му, отново да бъде пратен на президента. И може би отново да се повтори процедурата с налагането на вето, защото същото парламентарно мнозинство ще внася закона и ще го гласува, политическата логика налага да поддържа същата теза.

Въпросът е, че дебат по темата няма. Някак от само себе си се приема, че е нормално един закон, който, внесен и приет в предишния парламент от сегашните управляващи от ГЕРБ, сега да мине отново през същото упражнение.

Факт е, че тази теза се поддържа от повечето юристи и конституционалисти. Според проф. Пламен Киров и според проф. Снежана Начева от юридическа гледна точка същественото в случая е, че законотворческият процес не е приключил, законът не е обнародван и не е влязъл в сила. Приетите от предишния парламент закони обвързват и новия парламент, но не и актовете, останали недовършени. Законопроектът е резултат на политическата воля на предишната легислатура, не може да се очаква от новото Народно събрание да поддържа и защитава един проект на друг вносител от предишния парламент. Единственият начин да има такъв закон е цялата процедура да започне отначало.

По сполучливия израз на проф. Начева, когато президентът налага вето на един закон при условията на разпуснат парламент, той просто попада в един "Бермудски триъгълник" и изчезва. Тя припомня, че това не е първият подобен случай в българската парламентарна практика (виж карето).

Предишните случаи

На 19 февруари 1997 г. новоизбраният президент Петър Стоянов буквално в последните часове на 37-ото Народно събрание налага вето върху приети промени в изборния закон, с който се въвежда 3-процентна бариера за влизане на партиите в парламента вместо 4-процентна. Скандалът е голям, тогавашният председател на парламента акад. Благовест Сендов заявява, че е некоректно указът на президента да бъде внесен в 14.01 часа в последния ден на Народното събрание, с явното желание да се направи невъзможна реакцията на народното представителство. "Унижението на България е за сметка на президента", коментира Сендов, след като не успява да свика правната комисия и парламента. Изборите се провеждат при старите условия, а след това вече никой няма интерес да разглежда ветото и да пренаписва закона.

Конституционалисти си спомнят и първите такива случаи - през 1991 г., в последните дни на Великото народно събрание (ВНС), президентът Жельо Желев наложи вето върху два току-що приети закона - първия закон за Сметната палата и изменение на Закона за пенсиите. Указът на Желев е за връщане на законите във ВНС, което обаче не се случва. И тези закони изчезват завинаги в "Бермудския триъгълник".

От друга страна, тази възприета вече практика поставя сериозни конституционни проблеми, защото нормалното функциониране на една парламентарна демокрация не предполага черни дупки по пътя на законите.

Според бившия конституционен съдия Благовест Пунев настоящото тълкуване има най-малко две недопустими последици от конституционна гледна точка - заобикаля се ветото на президента и се пренебрегва принципът на институционалния континюитет. Парламентът е един и същ орган, независимо от персоналния си състав. Когато едно вето е адресирано до парламента, то поражда задължение да бъде разгледано от парламента, без значение как се казват депутатите в него и каква е историческата му номерация - 43-ти или 44-ти.

Същевременно тълкуването, според което ветото на президента в периода между два парламента буквално зачертава закона, без възможност за обсъждане, на практика превръща отлагателното вето на президента в абсолютно вето, сочи конституционалистът Атанас Славов.

По конституция българският президент няма такива правомощия, защото те не се вписват в принципите, върху които се гради една парламентарна република. Абсолютното вето е прерогатив на монарха в някои държави, но не и на президента в парламентарна република, който има само контролни функции. На практика обаче това се оказва възможно да се случи.

Още през февруари председателят на правната комисия в предишния, а вече и в настоящия парламент - Данаил Кирилов (ГЕРБ), заяви, че е най-правилно в случая да се пита Конституционният съд, за да не останат съмнения. Жалко е, че тази теза не успя да се наложи.

Как се разглежда ветото

Съгласно правилника за работа на Народното събрание (чл. 86) председателят съобщава за постъпило вето на президента още на следващото пленарно заседание. В тридневен срок от постъпването той възлага на водещата комисия да докладва пред депутатите указа на президента и мотивите към него, а върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на парламента в 15-дневен срок от постъпването на указа. За потвърждаване на закона Народното събрание трябва да го приеме повторно с мнозинство повече от половината от всички депутати (т.е. не само от присъстващите). Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той трябва отново да бъде разгледан по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти. Ако обаче президентът е оспорил само отделни текстове, те се гласуват поотделно по процедурата за приемане на второ четене.

Сега

ДАНС и МВР искат пълен контрол над политическия елит. ДАНС и МВР искат да поставят под пълен контрол имуществото и доходите на държавния и политическия елит. Идеята е службите да правят разширени комплексни проверки и да установяват източниците на богатство на политиците. Тази формулировка се записва за първи път в изцяло нов Закон за мерките срещу изпиране на пари. Проектът е публикуван за обществено обсъждане и е изготвен от междуведомствена група.

В проекта са вкарани няколко важни нови разпоредби и правила, свързани с политическия елит, чието имущество според европейската директива 2015/849 трябва да бъде изяснявано и контролирано в рамките на целия ЕС. В графата "видни политически личности" се добавят членовете на управителните органи на политическите партии. В момента за такива се водят президентът, депутатите, премиерът, министрите, конституционните и върховните съдии, кметовете, шефовете на държавни предприятия, висшите офицери, посланиците, ръководителите на централната банка и на Сметната палата. На практика под контрол ще са и свързаните с тях хора, които според проектозакона са лицата, с които те имат брак или са във фактическо съжителство, както и деца и родители и техните съпрузи и роднините по съребрена линия до втора степен. Директивата и проектозаконът разширяват контрола и до всички физически лица, за които има данни, че са в близки "търговски, професионални или други делови взаимоотношения" с въпросната видна политическа личност или негови роднини.

Чисто нов момент в проектозакона е задължението всички учредени в България юридически лица и други правни образувания и лицата им за контакт да разполагат и предоставят "подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права". Сред целите на новия закон е заложено изграждане на регистър за действителните собственици на компаниите. Службите ще изискват информацията от банките, нотариусите, партиите, лизинговите компании, доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни образувания.

Концентрацията на огромна по обем информация в службите, и особено в ДАНС, е друг нов важен момент. Авторите на проекта усещат какви критики ще последват и затова няколко пъти в мотивите посочват, че исканата и събирана от тях информация ще се ползва единствено за целите на закона, а именно - пресичането на прането на пари.

Естествено, МВР и ДАНС си дават още повече права - позволяват си ровене в регистри, събиране и обработване на информация. Предвижда се постоянен обмен на данни между ДАНС, МВР, прокуратурата, БНБ, КФН, министерствата на финансите и правосъдието, НАП, КОНПИ, Агенцията по вписванията, ВСС.

Статистика

През 2015 г. финансовото разузнаване е получило доклади за съмнителни операции за 4.3 млрд. лв. Дори след проверки и разследвания съмненията към половината от тях не са отпаднали. За 3 работни дни са били спрени съмнителни операции за 40 млн. лв. Законът засяга 27 банки, 48 застрахователни дружества, 800 обменни бюра, 9858 счетоводители и данъчни консултанти, 2469 посредници при търговия с имоти, 25 казина и близо 800 игрални зали, 70 инвестиционни посредници, 796 регистрирани одитори, 800 нотариуси, сочат данните на авторите на проектозакона.

Борисов се размечта за 6% ръст на БВП догодина. Впечатляващ ръст от 4.5 до 6% на българската икономика през 2018 г. прогнозира вчера премиерът Бойко Борисов на конференцията "Резултати и добри практики от изпълнението на Европейския фонд за стратегически инвестиции". Посочените числа двойно надвишават заложените от финансовото министерство в тригодишната макроикономическа рамка на бюджета. Премиерът не посочи кои ще са факторите за този невероятен растеж, но подчерта, че "имаме редкия шанс с председателството и подкрепата на председателя Жан-Клод Юнкер още повече да улесним бизнеса и още по-гъвкав да го направим".

Финансовият министър Владислав Горанов, който също взе участие в конференцията, побърза да припомни, че засега прогнозите, които разработва за следващите години, са на нивата на около 3%, но имаме потенциал за повече. "Надявам се да стабилизираме политическата среда. Имаме вече редовно избрано правителство със заряд и заявка за доста сериозни реформи, които да подобрят бизнес средата", коментира Горанов. И допълни, че в този смисъл са били и думите на премиера - оценка за потенциала на икономиката ни. Министърът посочи, че някои финансови анализатори също имали очаквания за по-висок растеж. Преди ден "Уникредит" в своя доклад за състоянието на банковата система в Централна и Източна Европа прогнозира, че през тази година БВП на България може да нарасне до 3.9% и така заедно с Румъния да се нареди на второ място в целия регион след Унгария, където се очаквали 4%.

Не толкова оптимистично оценява страната ни обаче Европейската комисия, която вчера публикува пролетната си макроикономическа прогноза. ЕК запазва без промяна очакванията си за българската икономика за тази и следващата година - през 2017 г. БВП ще нарасне с 2.9%, след което ще се забави слабо до 2.8% през 2018 г. Според Брюксел основен мотор на подобряване на икономическото развитие у нас ще е вътрешното търсене и най-вече частното потребление. Еврокомисията очаква и подобряване на инвестициите, след като през 2016 г. те се свиха основно заради слабото усвояване на еврофондовете. Въпреки по-малкото евросредства и политическата несигурност след подадената оставка на второто правителство на Борисов, все пак 2016-та бе една от най-силните години след кризата с ръст на БВП от 3.5% заедно с 2015 г., когато ръстът бе 3.6%. Заслуга за това има преди всичко българският експорт, който се е представил много добре през миналата година.

Подобна на Еврокомисията прогноза излъчи тези дни и МВФ. Фондът подобри очакванията си за икономическия растеж на България през 2017 г. от 2.8 на 2.9%, но смята, че догодина брутният вътрешен продукт ще нарасне с по-малко от 2.7%. Това забавяне на темпото е притеснително на фона на очакваното ускоряване на инфлацията и на икономическата активност в глобален мащаб. Според МВФ инфлацията през тази и следващата година се очаква да е съответно 1% и 1.8%.

Според ЕК негативно на растежа на икономиката ни би се отразило забавянето на планираното усвояване на европейските фондове, рязкото повишение на цените на петрола и по-слабото търсене на български стоки в Европа. Подобряване на картината може да се очаква при бърз прогрес на очакваните от обществото реформи, посочва Еврокомисията. Засега българското правителство не дава заявка за каквито и да било сериозни реформи.

Стандарт

Лотария за евтини жилища. С лотария за евтини жилища ще бори демографската криза Веселин Марешки. Лидерът на "Воля" и зам.-председател на парламента огласи идеята си, след като вчера се отказа от депутатския си имунитет. Така той удовлетвори искането на главния прокурор заради воденото дело срещу бизнесмена.

Марешки обясни, че започва пилотен проект във Варна за борба с демографската криза и младежката безработица. Той ще стартира с продажбата на 11 апартамента на млади семейства на цена от 300 евро за квадратен метър. Според лидера на "Воля" средната цена във Варна е двойна - около 500-600 евро на квадрат.

Теренът е на Марешки и той ще бъде дарен за каузата. Щастливците, които ще могат да се сдобият с изгодни жилища, ще бъдат определяни с жребий. Документите за кандидатстване ще се приемат в централата на "Воля". Ако проектът е успешен, ще се реализира в цялата страна, увери Марешки.

Горанов: Учителските заплати скачат с повече от 15%. Заплатите на учителите могат да бъдат вдигнати и с повече от 15 на сто още от 1 септември тази година. Това обяви вчера финансовият министър Владислав Горанов. Още в първия ден от новото правителство Горанов заяви, че първата стъпка от планираното 50% увеличение на учителските заплати ще бъде направена от 1 септември. А дни по-късно образователният министър Красимир Вълчев добави, че скокът ще е с 15%. "Продължава да не е ясно с колко ще се вдигнат заплатите. Това са вероятно разчети, правени от просветния министър", коментира финансист номер 1. Но увери, че точният процент ще стане "много преди 1 септември". "Аз казвам, че може да са малко над 15%. Това не е наддаване, а въпрос на изчисления и прецизиране на механизма", подчерта Горанов. И увери, че кабинетът ще предлага всяка година увеличение на доходите на учителите, за да може в края на 4-годишното управление те да бъдат удвоени. "Парите за увеличение ще дойдат изцяло от държавния бюджет, тъй като имаме по-добра събираемост на приходите", обясни още финансовият министър.

Освен увеличение на учителските заплати от тази есен, предстоят промени във финансирането на училищата. "Ще направим промени във финансово-разпределителния механизъм", обяви вчера министърът на образованието Красимир Вълчев. И обясни, че "финансирането на училищата вече няма да зависи само от броя на учениците". "Вероятно средствата за постоянни разходи на училища и детски градини, които са задължителен компонент, ще бъдат изведени в отделен стандарт - т.е. промяната няма да е за сметка на другите училища.

Това са средства, които не зависят от броя на учениците", обясни още просветният министър. И добави, че "ще има диференцирано финансиране в зависимост от региона, в който се намира училището или детската градина - в по-малките населени места, които са по-непривлекателни за учителите". От ключово значение ще е регионът и концентрацията там на деца от уязвими групи. "Има значение какви деца са влезли в училището, какви усилия са положили учителите и какви резултати имат на изхода в сравнение на входа. Може би външното оценяване след четвърти клас трябва да бъде настроено така, че да мери напредъка. Отделно от това ще се гледа и оценката от инспектирането, което ще се прави от следващата година", обясни още министър Вълчев. Но увери, че след проблемите няма да има училища, които да бъдат с намален бюджет.

Монитор

Гриша Ганчев прилапал Фонд „Земеделие". Скелети изскачат от гардероба на служебния кабинет. Скандалният ловешки олигарх Гриша Ганчев, главен ортак на укриващия се от правосъдието в Белград банкер беглец Цветан Василев и подсъдим за захарната афера за укриване на 711 000 лв. ДДС, е опитал да прилапа тлъстата хапка Фонд „Земеделие" и огромните средства от ЕС, разпределяни от него.

Назначението на Живко Живков за изпълнителен директор на фонда през февруари тази година е било лично наложено от Ганчев пред служебния министър-председател Огнян Герджиков, научи „Телеграф". Това е изключително опасно, тъй като със свои хора начело Ганчев може източи Фонд „Земеделие" по схемата, по която Василев източи 3,6 милиарда лева от пирамидата КТБ, като остави дупка във фалирания от него трезор от 5,6 млрд. лева. Така е застрашено усвояването на огромни евросредства, предназначени за родните земеделци, а тандемът Цветан Василев - Гриша Ганчев се опитва да превърне фонда в поредната КТБ, която да източи, за да финансира своите проекти.

Онколекарства за половин милион изтекли в канала. Болници и онкодиспансери са излели в канала онколекарства за близо половин милион лева през миналата година. Това става ясно от справка на Националната здравноосигурителна каса, предоставена на „Монитор". През 2016 г. 15 районни здравноосигурителни каси са направили проверки в общо 54 лечебни заведения в областта на химио- и лъчетерапията и хематологията. За откритите нарушения касата е поискала санкции от порядъка на 713 000 до 1 780 000 лева, посочиха от там.

Сумите, които те трябва да възстановят за разхищения на медикаменти, пък са в размер на 420 800 лева. Дължимите пари касата ще им удържи, като няма да им плати отчетеното лечение, за което буквално са разхищавани лекарства.

Оказва се, че химиотерапевтите не си дават труд да комбинират за вливания по едно и също време пациенти, които са на едни и същи цитостатици, а отварят нов флакон за всеки от тях, като остатъкът, който в повечето случаи може да се влее на още един човек, се изхвърля и се отваря нова опаковка.